Определение № 489 от 04.12.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Сливен, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600651 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно, по реда на чл.243, ал.7 от НПК, т. е. за проверка на определение на първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по жалби от адв. Д. В. от АК- Бургас, в качеството й на пълномощник на Г. М. П. и С. С. Р., срещу определение рег.

№773/10.10.2025г., постановено по ЧНД №1065/2025г. по описа на Районен съд- Сливен, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратураСливен от 09.07.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №168 „ИП“/2022г. на ОД на МВР- Сливен, вх.

№6445/2022г. на Районна прокуратура- Сливен.

В жалбата на адв. Д. В. от АК- Бургас, по повод на която е образувано настоящото производство се изразява несъгласие с определението на СлРС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че районният съд е приел, че прокурорът е извършил пълен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и че в хода на разследването били изчерпани всички доказателствени възможности за разкриване на обективната истина, както и че бил правилен извода на прокурора, че липсват достатъчно безспорни доказателства, които да обосновават извода за виновността на двете лица, срещу които е образувано досъдебното производство.

С оглед на изложеното се обосновава извод, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова се настоява същото да бъде отменено като бъде постановен нов съдебен акт, с който да бъде върнато досъдебното производство за продължаване на разследването.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лица имащи право на жалба (пострадали от деянието, за което с потвърденото постановление наказателното производство е било прекратено) и е депозирана в предвидения 1 в разпоредбата на чл.243, ал.7 от НПК срок за обжалване на акта на СлРС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В атакуваното определение районният съд е приел, че по делото е проведено обективно, всестранно и пълно разследване на всички факти и обстоятелства имащи значение за изясняване на обективната истина по казуса и в резултат на това фактическата обстановка е била напълно изяснена, с което е съгласен и настоящият въззивен съд.

Първата инстанция е възприела констатациите на прокурора за наличие на множество и съществени противоречия в доказателствените материали. В атакуваното определение, както и в постановлението на прокурора е извършено хронологично посочване на събраните по досъдебното производство доказателства. Не е извършен анализ на всички и не в тяхната съвкупност, а всяко е посочено за себе си, без извършена съпоставка с останалите. Посочено е принципното положение, че за да бъде признато едно лице за виновно в извършване на определено престъпление обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин, както и че осъдителната присъда не може да почива на предположения или да бъде постановена при непълно изяснени обстоятелства с необходимата обективност, всестранност и пълнота.

Няма никакво съмнение, че изясняването на въпроса кой е написал текста върху плика има решаващо значение по отношение на преценката за достоверност на твърденията на С. Р. респ. тези на Ж.М., касаещи обстоятелствата, при които е подписана платежната разписка, което от своя страна е относимо не само към извода за извършено престъпление по чл.315 от НК, но и към извода за наличие или не на измамливо поведение от страна на Н.М.- самостоятелно и/или в съучастие с друго лице.

Според заключението на повторната петорна графическа експертиза, ръкописният текст (буквен и цифров) върху жълто- кафявия книжен плик:

„Получател: С. С. Р. гр. Сливен ж. к. „Дружба“ 35, ап.29, вх. Б е изпълнен от Ж.А.М.. Изясняването на въпроса как, кога, къде и при какви обстоятелства е станало подписването на тази „платежна разписка“ има не само самостоятелно значение с оглед преценка дали има извършено престъпление по чл.315 от НК и кой е неговия извършител. Настоящият състав счита, че с цитираното погоре заключение на петорната експертиза се доказва по несъмнен начин, че има извършено престъпление по чл.315, ал.2 от НК. Това допринася за преценката на настоящия състав, че има извършено такова престъпление, т. е. че св. С. Р. действително е подписала празен лист респ. че положеният от нея подпис касае съдържание, което не съответства на волята й, а това от своя страна следва да се приеме като съществен аргумент в подкрепа на тезата за наличие на измамливо поведение от страна на Н.М.. Видно е, че от допълнителните следствени действия посоченото обстоятелство е изяснено.

Действително и прокурорът в прекратителното си постановление е изложил фактическа обстановка, която по своята същност представлява разказ на това кой какво е казал с показанията си. За да е мотивирано постановлението в обстоятелствената му част следва да са изложени приетите 2 за установени фактически обстоятелства, да е направен анализ на доказателствения материал, от който се установяват посочените обстоятелства, да е посочена правната квалификация на извършеното деяние, както и фактическите и правни съображения за прекратяване на производството. Като не е сторил това прокурорът е издал един незаконосъобразен и необоснован акт, а районният съд е следвало да го отмени и да върне делото за продължаване на разследването.

Поради изложените съображения следва да бъде отменено като незаконосъобразно определението на Районен съд- Сливен, с което е потвърдено постановлението на Районна прокуратура- Сливен за прекратяване на наказателното производство, както и самото прекратително постановление и делото следва да бъде върнато на съответната прокуратура за продължаване на разследването по надлежния процесуален ред.

Ръководен от изложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение №773/10.10.2025г., постановено по ЧНД №1065/2025г. по описа на Районен съд- Сливен, както и потвърденото с него постановление на Районна прокуратура- Сливен от 09.07.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №168 „ИП“/2022г. на ОД на МВР- Сливен, вх. №6445/2022г. на Районна прокуратура- Сливен.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура- Сливен за допълнително разследване с оглед на констатациите направени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Сливен, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600651 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно, по реда на чл.243, ал.7 от НПК, т. е. за проверка на определение на първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по жалби от адв. Д. В. от АК- Бургас, в качеството й на пълномощник на Г. М. П. и С. С. Р., срещу определение рег.

№773/10.10.2025г., постановено по ЧНД №1065/2025г. по описа на Районен съд- Сливен, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратураСливен от 09.07.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №168 „ИП“/2022г. на ОД на МВР- Сливен, вх.

№6445/2022г. на Районна прокуратура- Сливен.

В жалбата на адв. Д. В. от АК- Бургас, по повод на която е образувано настоящото производство се изразява несъгласие с определението на СлРС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че районният съд е приел, че прокурорът е извършил пълен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и че в хода на разследването били изчерпани всички доказателствени възможности за разкриване на обективната истина, както и че бил правилен извода на прокурора, че липсват достатъчно безспорни доказателства, които да обосновават извода за виновността на двете лица, срещу които е образувано досъдебното производство.

С оглед на изложеното се обосновава извод, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова се настоява същото да бъде отменено като бъде постановен нов съдебен акт, с който да бъде върнато досъдебното производство за продължаване на разследването.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лица имащи право на жалба (пострадали от деянието, за което с потвърденото постановление наказателното производство е било прекратено) и е депозирана в предвидения 1 в разпоредбата на чл.243, ал.7 от НПК срок за обжалване на акта на СлРС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В атакуваното определение районният съд е приел, че по делото е проведено обективно, всестранно и пълно разследване на всички факти и обстоятелства имащи значение за изясняване на обективната истина по казуса и в резултат на това фактическата обстановка е била напълно изяснена, с което е съгласен и настоящият въззивен съд.

Първата инстанция е възприела констатациите на прокурора за наличие на множество и съществени противоречия в доказателствените материали. В атакуваното определение, както и в постановлението на прокурора е извършено хронологично посочване на събраните по досъдебното производство доказателства. Не е извършен анализ на всички и не в тяхната съвкупност, а всяко е посочено за себе си, без извършена съпоставка с останалите. Посочено е принципното положение, че за да бъде признато едно лице за виновно в извършване на определено престъпление обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин, както и че осъдителната присъда не може да почива на предположения или да бъде постановена при непълно изяснени обстоятелства с необходимата обективност, всестранност и пълнота.

Няма никакво съмнение, че изясняването на въпроса кой е написал текста върху плика има решаващо значение по отношение на преценката за достоверност на твърденията на С. Р. респ. тези на Ж.М., касаещи обстоятелствата, при които е подписана платежната разписка, което от своя страна е относимо не само към извода за извършено престъпление по чл.315 от НК, но и към извода за наличие или не на измамливо поведение от страна на Н.М.- самостоятелно и/или в съучастие с друго лице.

Според заключението на повторната петорна графическа експертиза, ръкописният текст (буквен и цифров) върху жълто- кафявия книжен плик:

„Получател: С. С. Р. гр. Сливен ж. к. „Дружба“ 35, ап.29, вх. Б е изпълнен от Ж.А.М.. Изясняването на въпроса как, кога, къде и при какви обстоятелства е станало подписването на тази „платежна разписка“ има не само самостоятелно значение с оглед преценка дали има извършено престъпление по чл.315 от НК и кой е неговия извършител. Настоящият състав счита, че с цитираното погоре заключение на петорната експертиза се доказва по несъмнен начин, че има извършено престъпление по чл.315, ал.2 от НК. Това допринася за преценката на настоящия състав, че има извършено такова престъпление, т. е. че св. С. Р. действително е подписала празен лист респ. че положеният от нея подпис касае съдържание, което не съответства на волята й, а това от своя страна следва да се приеме като съществен аргумент в подкрепа на тезата за наличие на измамливо поведение от страна на Н.М.. Видно е, че от допълнителните следствени действия посоченото обстоятелство е изяснено.

Действително и прокурорът в прекратителното си постановление е изложил фактическа обстановка, която по своята същност представлява разказ на това кой какво е казал с показанията си. За да е мотивирано постановлението в обстоятелствената му част следва да са изложени приетите 2 за установени фактически обстоятелства, да е направен анализ на доказателствения материал, от който се установяват посочените обстоятелства, да е посочена правната квалификация на извършеното деяние, както и фактическите и правни съображения за прекратяване на производството. Като не е сторил това прокурорът е издал един незаконосъобразен и необоснован акт, а районният съд е следвало да го отмени и да върне делото за продължаване на разследването.