Решение № 123 от 13.06.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Сливница, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. **а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100618 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание основание чл. 49, вр. чл. 52 ЗЗД, с цена на иска 5421,59 лева от Л. К. Н., с ЕГН **********, срещу ******, ЕИК ***.

Ищцата е предявила иск, с който моли да бъде осъдена ****** да й заплати сумата от 5421,59 лeва, от които 5000 лева - неимуществени вреди, представляващи претърпени болки, страдания, стрес, страх, безпокойство и неудобства, ведно със законната лихва от момента на деликта до изплащането, и 421.59 лв. – имуществени вреди, представляващи сторени разноски за лечение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до изплащането, от ухапване от безстопанствено куче на дата 20.04.2023 г.

Изложено е, че на 20.04.2023г. ищцата излязла от дома си, находящ се в с. **, ******, за да изхвърли битови отпадъци в контейнера за боклук, който се намирал до къщата й, като там е имало три големи кучета, като едното от тях бяло, с дълъг косъм, я е нападнало и е започнало да я хапе. Сочи, че кучето е отхапало голяма част от крака в лявата подбедрица, както и, че е ухапало и петата й. Същата започнала да вика за помощ, като на място се притекли съседи, които я откарали в болница. Същата била приета в Отделението по изгаряне и пластична хирургия при възрастни към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – гр. София, където били установени три разкъсно-контузни рани в областта на лявата подбедрица и лявото ходило, размачкани тъкани, липсваща изцяло кожа в областта на раната на лявата подбедрица, наблюдавало се мастна тъкан по периферията на раната, а централно раната достигала ниво мускули и сухожилия, като раните на ходилото били с неправилни ръбове и кървели.

След извършване на необходимите изследвания била установена нуждата от 1 извършване на последваща оперативна интервенция, и ищцата била изписана от болницата на 25.04.2023 г., като за извършените процедури заплатила сума в размер на 394.19 лева.

Ищцата изтъква, че на 01.05.2023 г. отново постъпила в Отделението за извършване на нужните оперативни манипулации, като първата операция била осъществена на 02.05.2023 г., а втората на 04.05.2023 г., като била изписана на 12.05.2023 г., но няколко седмици по-късно, на 29.05.2023 г., отново постъпила за 3-ти път, поради оплаквания, свързани с болка и кървене в областта на лявата подбедрица и предвид усложненията се наложило да се закупят допълнително медикаменти и лечебни материали по предписание на лекуващите лекари.

Ищцата заявява, че нападението й е причинило неимуществени вреди, като е довело до изпитване на страх за телесната й цялост и за живота й, тъй като животното е било изключително агресивно, а същата е била сама и безпомощна в ситуацията. Твърди, че е претърпяла изключително силна болка и страдания, както по време на нападението, така и по време на интервенциите, лечението и възстановяването си. Заявява, че й е причинена психологическа травма и изпитва по**ен страх да излиза и да се движи сама.

Предвид гореизложените обстоятелства се обуславя правният й интерес от завеждане на иска, поради което моли съда да постанови решение в този смисъл.

Ответникът ******, чрез зам. кмета ****, е представила в срок писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който излага становище, че счита иска за неоснователен, тъй като описаното не съответства на реалното положение и на представените доказателства, намира фактологията за неточна и непълна.

Сочи, че ищцата неправилно претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като тези вреди следва да се претендират от собственика на кучето - *******, тъй като видно от писмо, получено по ел. поща от дъщерята на пострадалата, като собственик на кучетата е посочен ** **ов, и същата твърдяла, че лицето ги храни и пуска на улицата. Ответната община извършила служебна проверка на цитирания собственик на кучето и се установило, че това лице действително храни и приютява бяло куче с дълъг косъм, предвид което ответникът твърди, че кучето е частна собственост и общината няма правомощия да се разпорежда и да предприема каквито и да било мерки, тъй като кучето не е безстопанствено и те са ненадлежна страна.

Изтъква, че дори и лицето ** **ов да не е собственик, то може да се каже, че е лице, под чийто надзор се намира кучето, дотолкова доколкото кучето пребивава в имота на лицето, той го храни и от констатациите на общинските служители е в добри отношения с животното.

Съдът, след като прецени приложените по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.04.2023 г., към 16.00 часа, в с. **, ******, ищцата Л. Н. излязла от къщата си, находяща се в същото село, за да изхвърли битови отпадъци в контейнера за боклук, който се намира непосредствено до къщата й, в горния край на селото. Там имало три големи кучета, като едното от тях – бяло, с 2 дълъг косъм, я нападнало и започнало да я хапе. Кучето отхапало голяма част от крака й в лявата подбедрица, като е ухапало и петата й. На виковете за помощ на ищцата се отзовали нейните съседи – ******** и ***, които впоследствие я откарали до ЦСМП – Сливница, от където същата е била транспортирана с линейка до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – гр. София. Там пострадалата е била приета в Отделението по изгаряне и пластична хирургия при възрастни, тъй като само в това отделение могат да третират рани с липсваща плът.

Видно от епикриза по ИЗ № 15587 /лист 5-7 от делото/, в отделението медиците са установили три разкъсно-контузни рани в областта на лявата подбедрица и лявото ходило на ищцата, размачкани тъкани, както и че липсва кожата в областта на раната на лявата подбедрица. Констатирали са, също така, наличието на мастна тъкан по периферията на раната, както и че раната достига ниво мускули и сухожилия, както и че раните на ходилото са с неправилни ръбове и кървят. След извършване на необходимите изследвания е установена нуждата от осъществяване на последваща оперативна интервенция, като на 25.04.2023 г. ищцата е изписана от болницата. За извършените й там манипулации и консумативи за същите, ищцата е заплатила сумата от 394.19 лева /триста деветдесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ - видно от фактура № 7000047797/21.04.2023 г. /лист 4 от делото/.

Видно от епикриза по ИЗ № 17067 /лист 8-10 от делото/, на 01.05.2023 г. ищцата отново постъпва в Отделението по изгаряния и пластична хирургия при възрастни към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – гр. София за извършване на необходимите оперативни манипулации, като първата Операция № 582-517 е осъществена на 02.05.2023 г., а втората Операция № 314-588 е извършена на 04.05.2023 г. Ищцата е изписана на 12.05.2023 г.

Видно от епикриза по ИЗ № 21197 /лист 11-13 от делото/, на 29.05.2023 г., ищцата постъпва за трети път в Отделението по изгаряния и пластична хирургия при възрастни, поради оплаквания, свързани с болка и кървене в областта на лявата подбедрица. Във връзка с настъпилите усложнения се е наложило закупуването на допълнителни медикаменти и консумативи, по предписание на лекуващите я лекари /в тази връзка по делото са представени 2 бр. фискални бонове с №№ 0319068/30.06.2023 г. и № 0237830/10.07.2023 г./.

Според свидетелските показания на дъщерята на ищцата – свидетелката С. И., майка й е изпитвала изключително силни болки през цялото време на лечението - около 3-4 месеца след инцидента, както в областта на ухапванията, така и на тези места по корема й и гърба й, от които лекарите са взимали от собствената й кожа, за да я трансплантират върху засегнатите от ухапванията участъци. Свидетелката сочи, че непосредствено след инцидента лекарите са й поставили вакуумна помпа, която да изсмуква бактериите и с която майка й е трябвало да се движи навсякъде, което изключително много е ограничавало движенията й. Посочва, че майка й е претърпяла две операции с пълна упойка, като след първата са се получили усложнения, които са наложили извършването на втората. Свидетелката твърди, че майка й се е 3 върнала отново на къщата им в с. ** едва след четири месеца, като го направила с голяма доза уплаха и притеснение.

Свидетелката И. споделя, че тя също ходи в с. **, обикновено събота и неделя или когато намери свободно време, като твърди, че, когато е ходила, е виждала много кучета в селото, в т.ч. и по улицата, където е въпросният контейнер, както и че винаги я е било страх да ходи там. Сочи, че от майка си е разбрала, че последната е била нахапана от светло жълто куче, високо около 30-40 см, за което същата твърди, че не е от най-големите кучета, но е улично куче, като излага, че и преди го е виждала. Споделя своя информация, че дни преди разпита й пред съда също е имало ухапани хора в селото. Освен това, свидетелката И. посочва, че десетина дни след инцидента с майка й е подала оплакване до кмета на общината по електронна поща /копие от същото е приложено към отговора на исковата молба/, както и че е ходила лично до кметския наместник на с. **, за да го информира за случилото се. Твърди, че е разговаряла и с еколога **, който й обяснил, че, поради липсата на приют, тези кучета няма къде да бъдат настанени.

Свидетелката И. твърди, че тя лично не е виждала някой да ги храни тези кучета и да се грижи за тях, включително и това, което е нахапало майка й, но е чувала, че има хора, които им дават храна. Посочва, че в селото се затвърдило мнението, че кучето е улично и няма собственик, който да се грижи за него, като същото може да се храни, както с подхвърлена му от някой храна, така и с отпадъците в кофата за боклук.

Съдът кредитира показанията на свидетелката И., като последователни и правдиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото писмени и гласни. Констатираните противоречия, съдът отдава на преживените емоции във връзка със здравето на майка й.

В хода на производството по делото са разпитани и свидетелите ********, *** и ** **, чиито показания съдът кредитира като достоверни и кореспондиращи си с останалия, събран по делото, доказателствен материал.

Свидетелят ** сочи, че в деня на инцидента е чул писъците на ищцата от улицата и излизайки, е видял „една педя“ дълга рана на левия крак, широка 79 см и установил, че няма „парче месо“ от крака на Н.. От последната разбрал, че е била ухапана от „жълтото куче“, което и той самият е виждал многократно преди и след инцидента. Свидетелят ** твърди, че в квартала им има много кучета – „глутница“, както и че всичките са отвързани, без каишка, като не знае да са нечия собственост /не е виждал някой да ги храни или пои, нито пък е виждал да са били затворени в нечий двор/. ** посочва, че около 4кубиковия контейнер, при който е станал инцидентът с ищцата, се събират около 8-10 кучета, които влизат в него и лежат по тръните около него.

Споделя, че хората от селото се страхуват да минават оттам. „Жълтото куче“, за което ищцата му е споделила, че я е ухапало и което той също познава, ** определя като „средно голямо“, с тегло около 50 кг, но на представените от процесуалния представител на ответната страна фотоси не може да прецени дали там е заснето именно това куче. Съдът отчита, че по време на разпита си, на въпрос на юрисконсулт **, свидетелят ** отговаря: „** храни кучетата, 4 баща му е **.“, но не намира, че тази му реплика противоречи на останалата част от показанията му, като съдът приема, че свидетелят не се отказва от предните си показания, че никой не отглежда кучетата и в този смисъл - не ги храни и не ги затваря в двор, а посочва, че съселянинът му ** понякога им дава храна.

Съдът кредитира показанията и на свидетеля *** – кметски наместник на с. **, разпитан при режим на довеждане, който твърди, че след инцидента при него е дошла дъщерята на пострадалата ищца и го е информирала, че майка й е била нахапана от „кучето на ** **“, както и че ще съди същия за това. Свидетелят ** сочи, че е предупредил въпросния ** – *******, по прякор **, който отричал кучето да е негово. Свидетелят ** разказва, че няколко пъти е водил ветеринар, за да упоят въпросното куче и да го кастрират, но всеки път се оказвало, че кучката има малки /разбирали го от съпругата на **/ и ветеринарят отказвал да вземе кучето. Свидетелят ** твърди, също така, че ** имал 4-5 големи кучета /две бели и две черни/, както и малки кучета, като същият отказвал да ги връзва с мотива, че отглежда 35-40 кокошки и че ако кучетата му са вързани, лисиците ще изядат кокошките.