Решение № 1 от 05.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Любомир Игнатов при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604122 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда, постановена на 23.06.2021 г. по НОХД № 4127/2021 г., по описа на СРС, НО, 6 състав, съдът е признал подсъдимия С.С.К. за виновен в това, че на 17.06.2020 г. около 15:00 часа, в гр. София, в жилище, находящо се в кв. „Орландовци”, ****, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП държал високорискови наркотични вещества на обща стойност 53,46 лева, включени в списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната медицина“ - Приложение № 1, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно амфетамин с нето тегло 1,70 грама с процентно съдържание на активния компонент - амфетамин 6 %, на стойност 51,00 лв. и 5F-MDMB-PICA /синтетичен канабиноид/ с нето тегло 0,41 грама на стойност 2,46 лв.- престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, като на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил и му е наложил наказание - лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определил да изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 2000 лв. Осъдил го е да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 460, 87 лева, по сметка на СДВР и на основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнел в полза на държавата веществените доказателства, намиращи се на съхранение в ЦМУ, съгласно приемнопредавателен протокол № 76666/22.02.2021 г. с оглед последващото им унищожаване.

В депозираната въззивна жалба защитникът на подсъдимото лице - адвокат К. Ч.

1 излага аргументи за неправилност на присъдата, постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Отправя се искане за отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия на основание чл. 9, ал. 2 НК, а при условията на алтернативност - за преквалифициране на деянието от такова по чл. 354а, ал. 3 НК в такова по чл. 354а, ал. 5 НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия К. адвокат Ч. - оспорва правилността на присъдата, заявявайки, че размерът на отмереното наказание лишаване от свобода е прекомерен, а режимът на изтърпяването му - неправилно определен. Настоява за признаването на лицето за невиновно и за оправдаването му на основание чл. 9, ал. 2 НК. При условията на евентуалност в случай, че съдът не възприеме първата теза, предлага да се съобрази, че деянието носи белезите на маловажен случай, поради което извършеното следва да се преквалифицира по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди изцяло присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна. Сочи се, че същата е постановена въз основа на събраните по делото доказателства, които били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а съдът е дал отговор на въпроса по какви критерии е отмерил вида и размера на определените наказанията.

Подсъдимият изразява съгласие с доводите на своя защитник, и моли за по-леко наказание.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите, изложени във въззивната жалба и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е преминало по диференцираната процедура, уредена в гл. XXVII от НПК, чл. 370 - чл. 374 НПК. На основание чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият е направил самопризнание, като е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил за тях да не се събират доказателства.

С оглед на това, задължение на въззивния съд е да провери налице ли са били императивните предпоставки за разглеждането на делото по специален ред и дали първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения. След извършване на тази служебна проверка настоящият състав намери, че правилно и законосъобразно първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие.

В досъдебната фаза не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а подсъдимият и неговият защитник са поискали разглеждането на делото по реда на това диференцирано производство. Първоинстанционният съд правилно е допуснал разглеждането на делото по реда на чл. 370 и сл. НПК, тъй като подсъдимият е направил самопризнание, което напълно и в своята цялост се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, които пък поотделно и в съвкупност са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

След преценка на доказателствените материали и съобразно изискванията на чл. 371, т. 2 НПК, първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, съдържаща се в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият състав също я възприема напълно, без да намира за необходимо да прави каквито и да е допълнения или корекции. Тя е следната:

Подсъдимият С.С.К. е роден на ****г. в гр.София, живущ гр.София, кв.

„Орландовци”, ул. „****, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи, осъждан, с ЕГН **********.

На 17.06.2020г., около 15,00 часа, свидетелите Д.И.К. и М.Д.И., изпълнявайки 2 служебните си задължения като оперативни работници в 01 КГ при 02 РУ-СДВР, посетили жилище, находящо се в гр.София, кв. „Орландовци”, ****, за да проверят получена оперативна информация за лице, което държи и разпространява наркотични вещества. В жилището полицейските служители установили подсъдимия С.С.К.. На въпроса на полицаите дали държи ли в себе си забранени от закона предмети и вещи, подсъдимият К. признал, че в жилището има амфетамин. Подсъдимият заявил, че притежаваният от него амфетамин е за лична употреба. За това наркотично вещество подсъдимият не притежавал разрешение за държане, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

По делото е изготвена физикохимична експертиза № 480-Х /18.11.2020г., от заключението на която се установява, че държаното от подсъдимия К. бяло прахообразно вещество представлява високо рисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 1,70 грама с процентно съдържание на активния компонент- амфетамин 6 % и 5F-MDMB-PICA /синтетичен канабиноид/ с нето тегло 0,41 грама.

Съгласно Постановление № 23/98г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е била определена стойността на иззетото наркотично вещество, както следва: на бялото прахообразно вещество амфетамин с нето тегло 1,70 грама с процентно съдържание на активния компонент- амфетамин 6 % определената стойност е 51,00 лв., а на 5F-MDMB-PICA /синтетичен канабиноид/ с нето тегло 0,41 грама - 2,46 лв.

По делото е изготвена и комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. К., съгласно която подсъдимият е психично здрав, при него липсва оформен синдром на зависимост към наркотични вещества и към датата на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел съгласно чл. 373, ал. 3 НПК на база самопризнанието на подсъдимия К. и напълно кореспондиращите с него доказателствени материали, събрани по законоустановения ред в досъдебното производство: гласни - показанията на свидетелите Д.К. и М.И., извършили проверката в жилището на подс. К.; писмени – протокол за претърсване и изземване от обитаваното от подс. К. жилище, справка за съдимост, както и способите за анализ на доказателства и доказателствени средства - физико-химическа експертиза, съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Настоящият въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че горепосочените доказателствени материали по безспорен и категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка и най-вече авторството и вината на подсъдимия, като са в пълно съответствие със самопризнанието му.

Подсъдимият К., видно от справката му за съдимост, е осъждан. Чрез съдебно психиатрична и психологична експертиза безспорно е установено, че неговото интелектуално развитие и социален опит съответстват на възрастта му, поради което при извършване на деянието той е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Психичното му състояние му позволява правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и пълноценно да участва в наказателното производство. Не е установена наркотична зависимост на лицето, която да засяга когнитивно-волевите способности на лицето.

От свидетелските показания на полицейските служители К. и И. категорично се установява извършването на престъпното деяние и неговия характер - държането на наркотични вещества, самоличността на дееца – подс. К., както и субективното му отношение към извършеното. Изводите по тези въпроси се потвърждават независимо, че към момента на повдигане на обвинение срещу К. в досъдебната фаза той се е възползвал от 3 правото си да не дава обяснения. Така депозираното пред органите на досъдебното производство изявление съдът не счита, че поражда противоречие в доказателстения материал по делото, доколкото подсъдимият пред първоинстанционния съд е признал изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не събират доказателства досежно тези факти. Първоначалното възползване от правото да не дава обяснения е процесуално право на подсъдимия, което не може да доведе до извод за отричане на извършването на деянието и на неговото авторство, още повече когато то се подкрепя от целия събран по делото доказателствен материал и най-вече от показанията на полицейските служители, както и от протокола за претърсване и изземване от дома на К..

Осъзнаването на противоправността на деянието, проявено в признаване на подс. К. пред полицейските служители, че в дома си държи наркотични вещества безспорно доказва конкретното субективно отношение на подсъдимия към деянието.

Устните доказателства по делото в допълнение към резултатите от извършеното претърсване и изземване от дома на К. безпротиворечиво и синхронно установяват предмета на извършеното престъпление, а именно амфетамин с нето тегло 1,70 грама с процентно съдържание на активния компонент- амфетамин 6 % и 5F-MDMB- PICA /синтетичен канабиноид/ с нето тегло 0,41 грама. Изготвената по повод на него физико-химическа експертиза подробно и пълно определя точния вид и характер на съдържанието му – амфетамин и 5F-MDMB- PICA /синтетичен канабиноид/, които са забранени поради вредния ефект от злоупотреба с тях и риска за общественото здраве. По нормативен път е установена и точната стойност инкриминираните обекти – съответно 51 лв. и 2,46 лв.

С оглед на гореизложеното, като прецени доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният състав напълно потвърждава изводите на първоинстанционния съд и от правна страна:

Преценявайки от правна страна на установените по делото факти, съдебният състав на въззивната инстанция самостоятелно и суверенно намери, че наказателната отговорност на подсъдимия С.С.К. следва да бъде ангажирана за престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК, а не за първоначалното обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК. В тази част присъдата на СРС, НО, 6 състав следва да бъде изменена и в рамките на установените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, съгласно правомощията на въззивната инстанция по смисъла на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.