Решение № 60 от 20.05.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Търговище, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.ВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500095 по описа за 2026 година Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Д. П. от гр. Търговище, чрез адв. М. М., АК-Пловдив, против решение № 61/13.02.2026 г. по гр.д. № 707/2025 г. по описа на РС – Търговище.

С обжалваното решение са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от Д. Д. П. с ЕГН ********** против „Стик – Кредит“ АД с ЕИК 202557159, гр. Шумен: ИСК за прогласяване нищожност на договор за кредит от 22.06.2023 г., с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК, както и ЕВЕНТУАЛНИЯ ИСК за обявяване нищожност на клаузата за неустойка по договора; присъдени са разноски в полза на ответника в размер 184,07 EUR (левова равностойност 360,00 лв. – адв. възнагр.), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Считайки решението за неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и при неправилно прилагане на материалния закон, жалбоподателката моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови съдебен акт, с който да уважи исковите претенции.

1

В жалбата са изложени следните доводи :

Искът е отхвърлен по съображения, че ищцата не е доказала наличието на сключен между страните договор за заем, както и не е доказала съдържанието и начисляването на неустойката, макар от справката в БНБ – Централен кредитен регистър да е установено, че на 23.06.2026 г. между страните по делото е сключен договор за сумата от 800 лева, посочен в исковата молба 22.06.2023 г. (поради техническа грешка), затова моли да се чете занапред

23.06.2023 г. Още с исковата молба е направено доказателствено искане (неуважено от РСТ) на осн.чл.190 от ГПК съдът да задължи ответника да предостави намиращия се у него Договор за кредит от 23.06.2023 г., тъй като същият е сключен електронно по правилата на ЗПФУР, а копие от него не е изпращан на ищцата. Сочи, че причината, поради която ответникът не й е предоставил екземпляр от Договора за кредит от 23.06.2023 г. „е ясна – поради наличието на неравноправни клаузи, много по- лесно би била държана в неведение, което е неправомерно поведение на насрещната страна – при това, такова поведение не било еднократна проява, а подход, масово използван през последната година, за да не може обикновеният потребител да защити своите права“. Доказателствени искания, обосновани с допуснато от РС процесуално нарушение–неуважаване/отхвърлянето им в първоинстанционното производство: 1.Въззивният съд да задължи ответника по реда и на осн.чл. 190 от ГПК да представи процесния Договор за кредит от 23.06.2023 г., с указания за неблагоприятните последици по чл. 161 от ГПК при непредставянето му; 2.За допускане на съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши справка в деловодството на „Стик-Кредит“ АД, да отговори на посочените в жалбата въпроси

В срока и по реда на чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. Хр.М., САК, със становище за неоснователност на жалбата, обуславящо отхвърлянето й, претендира разноски, излагайки следното: В хода на първоинстанционото производство ищцата не е ангажирала никакви доказателства относно съдържанието на процесния договор, нито на клаузите, чието обявяване за нищожност претендира, което е в нейна тежест, съгл. чл. 154 от ГПК във вр. и със задълженията й по чл. 127, ал. 2 от ГПК. Позовавайки се на решение на СРС от 14.06.24 г. по сходен казус по дело с участието на „Сити Кеш“ ООД (при 2 непредставен от ищеца договор) въззиваемият счита, че е неприложима разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Възразява срещу доказателствените искания, с довод, че „задължаването на едната страна да представи доказателства, от които се ползва насрещната страна по същество представлява заобикаляне на процесуалните правила за доказване.“ (забел.:подчертаването е на ответника), по съображение, че „за да бъде уважено искането по чл. 190 ГПК ищецът следвало да докаже в „процес относно процеса“, че исканият документ не се намира в негово притежание по причина, за която не може да му се вмени вина“. Счита за недопустимо чрез ССЕ да бъде установявано дали е сключен между страните договор за кредит, параметрите и уговорките в този договор, позовавайки се и на чл. 195 от ГПК, съгласно който съд.експертизи се допускат когато за разрешаване на спора е нужно заключение по вече събрания доказателствен материал.

С определение № 132/01.04.26 г., постановено по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания, задължавайки възиваемия да представи по делото: “процесния договор за кредит, сключен между страните на 23.06.2023 г., за който е подал данни до ЦКР на БНБ; ведно с погасителен план и Общи условия за този вид кредити“, с УКАЗАНИЯ, ЧЕ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ, с оглед на обстоятелствата по делото може да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК; оставил е без уважение искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

В о.с.з. пред въззивната инстанция страните не се явяват, не се представляват. От пълномощниците им са постъпили писмени становища за даване ход на делото в тяхно отсъствие, поддържане на ВЖ/отговора, претендират разноски с възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК за насрещното адв.възнаграждение. Възиваемият „Стик-Кредит“ АД, в изпълнение (частично) указанията на съда в определението по чл. 267 от ГПК, е представил заверен препис от процесния Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 964858/22 юни 2023 г. (л. 32- 40).

След проверка по реда на чл. 269 – 272 от ГПК, въззивът констатира:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е редовна и допустима, по същество – ОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният иск за обявяване недействителността на процесния договор 3 за потребителски кредит (ДПК) е обоснован с твърденията в исковата молба, че сключеният между страните договор за кредит от 22.06.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сума от 800 лв. срещу задължение от нейна страна да върне сума в размер на 2 306,73 лв. за срок от 12 месеца, при договорени ГЛП 36 % и ГПР 42,58 %, и предвидена в договора и ОУ към него неустойка за непредставено обезпечение на кредитора в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по договора сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение (като неустойката се заплаща периодично, ведно с погасителните вноски по кредита) е недействителен, поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10, чл. 19, ал.1 и 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК): не е посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането му (чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК); не е посочено какво включва ГПР (чл. 22, ал.1, т.10 вр. с чл. 19 ЗПК), като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв е реално процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс; посочването на ГПР в размер, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

В условията на евентуалност – ищцата предявява иск за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД на клаузата за неустойка, поради нарушение на добрите нрави и поради неспазване нормите на чл. 33 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, по съображения, че с предвидената неустойка се дотига до значителна нееквивалетност на насрещните престации, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора; клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 (необосновано висока е) и по чл. 143, т. 19 от ЗЗП – неустойката по договора, дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора се намира в пряко противоречие с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. –съгл.

Съображение 26 от Преамбюла и глава ІV от ЗПК е предвидено задължение за кредитора, преди сключване на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Ищцата счита, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване 4

(позовавайки се на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ВКС по тълк. № 1/2009 г. на ОСТК), като по този начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С разпореждане № 1218/02.06.25 г. РС-Търговище е освободил ищцата от внасяне на държавни такси и разноски в производството, на осн. чл. 83, ал.

2 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете изцяло, оспорвайки твърдението, че посоченият договор противоречи на закона и го заобикаля; евентуално – се позовава на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгл.който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор. Счита договорът за валиден: основните му параметри – главница и лихва са валидно уговорени в писмена форма; покрити са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесният договор – потребителят е отправил искане за сключване на договор за паричен заем, като в отговора подробно са описани стъпките по сключване на договора; потребителят се е запознал с всички условия след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на кредитодателя, в съответствие с чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги (ЗЕПЕУУ). Посочено е, че „неоснователни и необосновани са аргументите за нарушение изискванията за шрифт и форма“; договорът е сключен изцяло по волята на ищеца, получи подробна инормация за желания от него кредитен продук; ищецът е разполагал с „цели 14 дни“, в които за упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК. Оспорени са твърденията за неравносправност на клаузи от договора и за противоречие с добрите нрави; не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, едновременно с това клаузите са индивидуално договорени с потребителя, съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

Пред въззивната инстанция, в изпълнение указанията на въззивния съд в определение № 132/01.04.2026 г., постановено по чл. 267 от ГПК, на осн.чл.

190 от ГПК, ответникът е представил изискания ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от разстояние № 964858 / 22 юни, 2023 (л. 32-40), но не и погасителния план към договора, и Общите условия за 5 този вид кредити, като за посдиците при неизпълниние по чл. 161 от ГПК ответникът изрично е предупреден.

Пред първоинстанционния съд, както и в отговора по ВЖ, ответникът намира за неоснователно приложението на чл. 161 вр. с чл. 190 ГПК, с доводи, че задължаването на едната страна да представи доказателства, от които се ползва насрещната страна, по същество представлявало заобикаляне на процесуалните правила за доказване.

НЕ Е СПОРНО между страните, че същите са били в облигационна връзка по сключен договор за паричен заем № 964858/22 юни 2023 – това се установява както от справката от БНБ – Централен кредитен регистър (ЦКР), представено в пъровинстанционното производство с писмо вх.рег.№ 11327/24.11.2025 г. (л. 74-75), така и от самите подробни изложения относно параметрите на договора, в т.ч. и клаузи за неустойка, описани в исковата молба, така и от възраженията в отговора на ИМ, където ответникът не отрича нито един от посочените в ИМ параметри/цифри, като и двете страни излагат основно теоретични постановки или разрешения по спорните въпроси относно твърдяната нищожност, цитирайки съдебни решения както на ВКС, така и съд.практика други районни съдилища.