Определение № 3692 от 28.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3692 гр. Варна, 28.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501789 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 5249/10.08.2023 г., депозирана от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище в гр.

София, р-н Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4, чрез юрк. И. Н., срещу Разпореждане № 2460/04.08.2023 г. , постановено по ч.гр.д. № 802/2023 г. по описа на Районен съд-Провадия, IVти състав, в частта с която е отхвърлено подаденото заявление за издаване в полза на жалбоподателя на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. С. В., ЕГН **********, с. В., общ. П., обл. В., досежно обезщетението за забава за разликата над присъдения размер от 111.49 лева до пълния претендиран от 390.05 лева.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на акта в обжалваната част. Твърденията си обосновава с формалния характер на заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК. Отбелязва, че за издаване на заповедта е достатъчно дължимите вземания да бъдат ясно индивидуализирани в заявлението. Посочва, че заповедният съд следва единствено да провери обстоятелствата по чл. 411, ал. 2 от ГПК, като преценката му е ограничена до посочената информация в заявлението, респ.

1 до тази, съдържаща се в потребителския договор, и няма правомощието да проверява дали вземането съществува. В тази връзка счита, че не е в компетенциите на заповедния съд да проверява дали размерът на лихвата е правилно изчислен, като този въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, чиято цел е единствено да се провери дали вземането е спорно.

Отправя искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред РС-Провадия е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжник К. С. В., за вземания, дължими на основание Договор за кредит № 9775638001, сключен на 28.10.2020 г. и анекс за допълнителна сума към него от 28.10.2020 г., сключен между длъжника в качеството му на кредитополучател и „4финанс“ ЕООД /със сегашно наименование „ВИВУС.БГ“ ЕООД/ в качеството му на кредитор и прехвърлени от последния в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на Приложение № 1 от 18.10.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2022 г. Предмет на претенцията са суми, както следва: главница в размер на 400 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 390.05 лева за период от 28.11.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Към заявлението са приложени Договор за кредит № 9775638001 от 28.10.2020 г., сключен между К. С. В. и „4финанс“ ЕООД, Общи условия на договора за кредит, Анекс за допълнителна сума от дата 28.10.2020 г. към Договора за кредит, както и разписки за извършени плащания.

Заповедният съд е дал указания на заявителя да уточни начина на формиране на обезщетението за забава в претендирания размер, в отговор на 2 които заявителят е посочил, че обезщетението е в размер на законната лихва и е начислено върху непогасената главница. Поради това и съдът частично е отказал издаването на заповед за изпълнение по отношение на претендираното обезщетение за забава в размер на 390.05 лева, като служебно е изчислил дължимия размер на законната лихва върху главница от 400 лева за процесния период, а именно от 28.11.2020 г. до 25.07.2023 г., и е присъдил сумата от 111.49 лева. Изложил е мотиви, че претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва и противоречи на императивната забрана, въведена с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, за спазването на която следва да следи служебно с оглед дължимата потребителска защита.

Настоящото обжалване касае разпореждането именно в тази част – за сумата от 278.56 лева, представляваща разликата между присъдената и претендираната сума.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В производството по чл. 410 от ГПК преценката на заповедния съд е ограничена до посоченото в заявлението, като целта е единствено да се провери дали вземането е спорно посредством предоставяне възможност на длъжника да депозира възражение срещу заповедта, с което да оспори дължимостта на вземането. В тази връзка заповедният съд не проверява дали вземането действително съществува.

За да се издаде заповед за изпълнение обаче съдът следва да констатира липсата на отрицателните предпоставки, визирани в чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

В настоящия случай заявителят сочи, че съгласно общите условия към договора за кредит, при забава на плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Видно е обаче, че претенцията му, начислена върху главницата по договора за посочения период и в претендирания размер, не съответства на законната лихва – ОСЛ плюс 10 % годишно. Доколкото в правомощията на заповедния съд е да извърши проверка за противоречие на искането със закона, като се има предвид и че се касае за договор, сключен с потребител, приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК. Предвид това следва да се отчете, че така заявената претенция е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от 3

ЗПК, въвеждаща императивна забрана обезщетението за забава по договор за потребителски кредит да надхвърля размера на законната лихва. Респективно, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповед за изпълнение за тази сума не следва да бъде издавана, тъй като искането противоречи на закона. При това положение заповедният съд би могъл или да подходи формално и изцяло да отхвърли заявлението в частта на искането за присъждане на обезщетение за забава, или да съобрази частичната основателност на претенцията и да присъди действително дължимия размер, като в случая правилно е избрал втория вариант.

Поради съвпадение в крайните изводи на настоящия състав с тези на първостепенния съд поставеното за разглеждане разпореждане следва да се потвърди в обжалваната част.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 2460/04.08.2023 г. , постановено по ч.гр.д. № 802/2023 г. по описа на Районен съд-Провадия, IV-ти състав, в частта с която е отхвърлено подаденото заявление за издаване в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище в гр.

София, на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. С. В., ЕГН **********, с. В., общ. П., обл. В., досежно обезщетението за забава за разликата над присъдения размер от 111.49 лева до пълния претендиран от 390.05 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4