Решение № 206 от 09.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Ловеч, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М.А ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от М.А ВЪЛЧЕВА Гражданско дело № 20244300100429 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 216 ДОПК.

Съдът е сезиран с искова молба от ДФ „Земеделие“, ЕИК 121100421, представляван от И. И., чрез адв. А. Т. от САК, против „МИША 76“ ЕООД с ЕИК 201430099, представлявано от управителя М. Г. Х. и „НХГ“ ЕООД с ЕИК 201429887, представлявано от управителя Н. Х. Г. с посочено правно основание чл. 216 ДОПК вр. чл. 135 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и „МИША 76“ ЕООД е сключен Договор № 11/312/02185 от 11.06.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа и развитие на микропредприятия“, по който е изплатена предвидената финансова субсидия. Излага, че с влязъл в сила Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/312/02185/3/01/04/02 с изх. № 012600/1890#27 от 16.02.2021 г., ДФ „Земеделие“ е определил на „МИША 76“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавна вземане в размер на 240 497.09 лв., въз основа на което ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник. Сочи, че по отношение на длъжника е налице образувано изп.дело № 211027805/2021 г. в ТД на НАП - В. Търново, офис Ловеч, а размерът на публичното задължение на „МИША 76“ ЕООД към 20.05.2024 г. е 1

327 367.01 лева.

Твърди, че с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том IV, peг. № 6192, дело № 491 от 26.11.2020 г. по описа на нотариус Б. М., с район на действие Районен съд - Луковит с peг. № 591 на НК, „МИША 76“ ЕООД продава на „НХГ“ ЕООД следните собствени на продавача недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** по КККР на с. П. община Л., целият с площ от 1 481 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 1 500 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, с адрес на поземления имот:

***, в кв. **, ведно с построената в гореописания поземлен имот сграда с идентификатор № ***, със застроена площ по скица от 309 кв.м., брой етажи 3 /три/, с предназначение по скица: Х, която сграда е с разгъната застроена площ от 746.42 кв.м., представляваща „**** ** ********** ** *****“. Изтъква, че описаните недвижими имоти са продадени за обща продажна цена от 104 900.00 лв. с вкл. ДДС при данъчна оценка на същите в размер на 39 542.90 лв.

Счита, че е налице разпоредителна сделка, с която длъжникът се е лишил от свое налично имущество, което на практика осуетява възможността за упражняване на правата на кредитора. Изтъква, че значимият факт, с който законодателят свързва началния момент, считано от който една сделка може да попадне в приложното поле на чл. 216 ДОПК, е фактът на узнаването от страна на длъжника, че спрямо него е започнало производство по установяване на публично вземане, което в настоящия случай е станало на 14.05.2016 г. Твърди, че след развитието на процеса по обжалване на първоначалното РФК, ответникът „МИША 76“ ЕООД е бил наясно с констатираните в хода на проверката нередности и наложената му финансова санкция, участвал е активно в съдебните производства по обжалване на актовете, и е получил последното писмо от 13.11.2020 г. за съставянето на АУПДВ за сумата от 240 497.09 лева.

Акцентира, че в хода на административното производството по установяване на публичното вземане, длъжникът се е разпоредил с единственото си налично имущество, което е могло да служи за общо обезпечение и удовлетворяване на кредиторовото вземане. Прави извод, че е налице намерение за увреждане на кредиторовите интереси на ДФЗ.

2

На второ място изтъква, че управителят на купувача по сделката, чиято отмяна се иска - Н. Х. Г., е първа братовчедка на управителя и едноличен собственик на дружеството длъжник на ДФЗ – „МИША 76“ ЕООД, а именно М. Г. И.. Твърди, че аналогично на иска по чл. 135 от ЗЗД, в хипотезата на чл.

216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, увреждането на публичния взискател е обективен елемент от фактическия състав на посоченото основание за относителна недействителност и е налице във всички случаи, при които в резултат на извършената разпоредителна сделка между свързани лица се препятства или затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на длъжника.

Излага, че посочената в нотариалния акт продажна цена от 104 900.00 лева с вкл. ДДС, значително надхвърля по стойност получения поземления имот, заедно с построената върху него **** ** ********** ** ***** на 3 етажа със застроена площ от 309 кв.м. Прави извод, че е налице значително разминаване в равностойността на престациите по сделката.

На следващо място твърди, че описаната в нотариалния акт продажна цена при дадените условия и разбивки по вноски и падежи изобщо не е платена от купувача, както и че сделката е извършена с намерение именно да се увреди публичният взискател ДФЗ.

Поради изложеното счита, че са налице основанията на чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК за недействителност по отношение на държавата на атакуваната сделка.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по отношение на ищеца ДФ „Земеделие“ разпоредителната сделка, обективирана в нот.акт за продажба на недвижими имоти от 26.11.2020 г., вписан в Служба по вписванията - Луковит с вх. peг. № 1347, акт № 163, том IV, дело № 774 от 2020 г., сключена между „МИША 76“ ЕООД, ЕИК 202488511 и „НХГ“ ЕООД с ЕИК 201429887, като претендира присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „НХГ“ ЕООД , в който оспорва редовността на исковата молба и допустимостта на исковото производство. Счита, че ищецът е внесъл дължимата държавна такса само за едни от обективно кумулативно съединените искове, а не за трите. Излага доводи относно възникването и 3 компетентността на ДФ „Земеделие“ и Разплащателната агенция. От наименованието, с което ищецът е индивидуализиран в исковата молба, прави извод, че последната е подадена от ненадлежен ищец, който не притежава изискуемата от закона акредитация и който не е активно легитимиран да предявява искове като публичен взискател.

Относно иска с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК счита, че разменените престации при сделката са напълно еквИ.лентни към момента на сключване на договора за покупко-продажба, а погасителните вноски за издължаване на продажната цена са изцяло платени, с изключение на последната, която е в размер на 12 000.00 лв., но чийто падеж още не е настъпил. Твърди, че в периода след продажбата 2021 г. – 2024 г. е направил множество подобрения в имота, представляващи СМР, които значително се отразяват на пазарната му стойност. Излага, че чрез сделката не се цели ответникът „Миша 76“ ЕООД да се лиши от имущество и липсва намерение за увреждане на публичния взискател. Същата е сключена с цел да бъдат избегнати големи загуби поради пълната липса на клиенти в къщата за гости в периода на здравна пандемия и създадения силно ограничителен режим за такИ. посещения, поради което искът с правно основание чл.216, ал., т.4 ДОПК е неоснователен. Оспорва и наличието на основанието по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, тъй като страните по сделката не се намират в роднинска връзка, а и роднините по съребрена линия от шеста степен са извън периметъра на свързаност .

На следващо място счита, че към момента на сключване на сделката „Миша 76“ ЕООД не е длъжник на ищеца. Излага доводи, че чл. 216, ал. 1 ДОПК придава правна значимост на факта на връчване на заповед за възлагане на ревизия на длъжника, но „ако в резултат на ревизията са установени публични задължения“. Изтъква, че в случая след издаването на Решение № 11/312/02185/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция и последвалите обжалвания на две инстанции, същото е оставено в сила в частта, с която е установено нарушение на Наредба № 29/11.08.2008 г. и Договор № 11/312/02185/11.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитите на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони в периода 2007-2013 г., т.е. това производство е приключило с установяване на нарушение, но не и на публично задължение, както изисква законът. При новото произнасяне, 4 ищецът е изпратил до ответника „Миша 76“ ЕООД уведомление за открИ.не на производство по издаване на АУПДВ изх.№ 01-2600/1890/13.11.2020 г., но няма данни то да му е връчено и кога. Самият акт е съставен на 16.02.2021 г., проведено е двуинстанционно обжалване, приключило с постановяването на решение № 11014/01.12.2022 г. по адм.д.№ 1406/2022 г. на ВАС, т.е. публичното задължение на ответника „Миша 76“ ЕООД е установено почти две години след изповядване на сделката. Позовава се на изтекла абсолютна погасителна давност в полза на ответника „Миша 76“ ЕООД на основание чл.

171, ал. 2 от ДОПК, като цитира практика на СЕС и ВАС. Счита, че абсолютната давност е изтекла на 29.07.2024 г. и от тази дата ответникът „Миша 76“ ЕООД не е длъжник на публичния взискател и вземането следва да бъде отписано служебно на основание чл.173, ал.2 ДОПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че искът е недопустим. В случай, че производството приключи с постановяване на решение по съществото на спора, моли всички предявени кумулативни искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, 4 и 6 ДОПК за отмяна на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот.акт от 26.11.2020 г., вх. рег.№ 1347, акт № 63, т.IV, дело № 774/2020 г., сключен между ответниците, да бъдат отхвърлени. Претендира сторените по делото разноски – за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и др.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор на исковата молба и от ответника „Миша 76“ ЕООД с ЕИК 201430099, чрез пълномощника адв. М. Х..

Относно редовността и допустимостта на исковата молба, както и основателността на исковете и обстоятелствата, на които се основават, излага доводи, идентични с тези, съдържащи се в отговор на искова молба на ответника „НХГ“ ЕООД.

На следващо място прави възражение за липсата на качеството на длъжник на ищеца поради настъпила погасителна давност за процесното публично задължение в размер на 240 497.09 лв. и съответните лихви. Твърди, че абсолютният 10-годишен погасителен срок по чл. 171, ал.2 от ДОПК по отношение на процесното публично вземане е започнал да тече от 29.07.2014 г. – датата, на която е изплатено последното одобрено от ДФ „Земеделие“ плащане по процесния Договор № 11/312/02185/11.06.2012 г. със съответните анекси към него и оторизационното Уведомително писмо № 875/312 от 5

21.08.2014г., който срок е изтекъл към 29.07.2024 г. Излага съображения досежно приложимостта на чл. 3, пар. 2, ал. 2 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 относно защитата на финансовите интереси на Европейската общност. Счита, че предвиденият в чл. 171, ал. 2 ДОПК 10 - годишен давностен срок е абсолютен по своя характер и последици, поради което с изтичането му и при позоваване на него се преклудира не само възможността за установяване на публичните вземания чрез съставяне и издаване на АУПДВ, но и за събирането на тези вземания, в т.ч. и предявяването на искове с правно основание чл. 216, ал. 1 от ДОПК, като цитира Решение № 2855 от 11.03.2024 г. по адм. д. № 6955/2023 г. на ВАС, VIII о.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че искът е недопустим като предявен от ненадлежна ищцова страна и поради нередовност на исковата молба. В случай, че производството приключи с постановяване на решение по съществото на спора, моли всички предявени кумулативни искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, 4 и 6 ДОПК за отмяна на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот.акт от 26.11.2020 г., вх. рег.№ 1347, акт № 63, т.IV, дело № 774/2020 г., сключен между ответниците, да бъдат отхвърлени. Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и др.