Решение № 191 от 20.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600490 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда № 55/08.07.2024 г., постановена по НОХД№ 893/2023г. на Окръжен съдПловдив, подсъдимата Н. А. С. – Д. е призната за виновна в това, че на 03.12.2021 г. в гр. *, ул. „*“ срещу № *, при управляване на МПС — лек автомобил марка „*“, модел „*“ с регистрационен № *, е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 95, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с това по непредпазливост е причинила смъртта на Г. Х.в П., с ЕГН: **********, настъпила на 17.01.2022 г., като след извършване на деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия. На основание 343а, ал. 1 б. „б“ , вр. чл. 343, ал.1 б. „в“ , вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК й е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. Подс. Н. С. – Д. е призната за невинна и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение, както и по обвинението при извършване да е нарушила и чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

При условията на чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимата Н. А. С. – Д. наказание от шест месеца лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимата е лишена от 1 право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и относно направените по делото разноски, които е възложил в тежест на подсъдимата.

Срещу присъдата, в осъдителната й част, в отредения за това срок е депозирана жалба от адв. Е. Н.- защитник на подсъдимата. В жалбата се релевират оплаквания за постановяването на съдебния акт при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, при явна несправедливост на наказанието. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.

В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК е представено допълнение към жалбата, в която се излагат подробни аргументи в подкрепа на заявените в жалбата оплаквания.

В срока за обжалване, чрез повереника адв. Ч. е депозирана и жалба от частните обвинители Ж. Г. П., Д. Г. П., Х. Г. П., Г. Е. М., Е. Е. М., Ж. Х. П.. Отправя се възражение за несправедливост на наложеното наказание, поради несъответствието му с индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства. Акцентира се на тежкия вредоносен резултат и високата степен на обществена опасност на деянието. Иска се увеличаване на наказанията, включени в отредената от окръжния съд комплексна санкция.

В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК е представено и допълнение към жалбата, в която се излагат аргументи в подкрепа на заявените в жалбата оплаквания. За пръв път се релевира оплакване за неправилно приложение на закона с оглед осъждането на подс. Н. С. – Д. по привилегирования състав на престъплението-343а, ал. 1 б. „б“ , вр. чл. 343, ал.1 б. „в“ , вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а не по основния, за реализиране на който е предадена на съд.

При пренията представителят на АП-Пловдив обяви, че и двете жалби са неоснователни. Счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на първоинстанционното производство и не са налице основания за отмяна на присъдата.

Изразява становище за справедливост на наказанието в отредения от първостепенния съд размер. За недопустимо, с оглед отправянето му след изтичане на срока за обжалване, намира наведеното възражение срещу възприетата от първостепенни съд по- лека правна квалификация на деянието. Пледира присъдата да бъде потвърдена.

Становище за неоснователност на въззивната жалба на защитника на подсъдимата отстояват още поверениците на частните обвинители адв. Ч. и адв М.. Поддържат направените в жалбата на частните обвинители възражения и искането за изменение на присъдата съобразно заявеното оплакване за във въззивната жалба и допълнението към нея.

Съгласие с поверениците заявяват явяващите се пред въззивния съд частни обвинители Ж.

П. и Д. П..

Защитниците на подсъдимата- адв. Н. и адв. Т., поддържат въззивната жалба и допълнението към нея. Аргументират наличието на съществени процесуални нарушения, изразили се в несъответствие на обвинителния акт и постановената присъда с изискванията на чл.246 от НПК и чл. 305, ал.4 от НПК досежно дължимите данни за самоличността на 2 обвиняемия/подсъдимия. Твърдят в настоящия случай и обвинителният акт, и присъдата по различен начин да идентифицират самоличността на подсъдимата, като в тази насока и прокурорът и съдът са реализирали различни отклонения. Установените в хода на ДП данни на подсъдимата са тя да е с име Н. А. С., родена на * г., с ЕГН*. С обвинителния акт прокурорът е предал на съд лице със същите имена, но с ЕГН *. В присъдата имената на лицето са идентични -Н. А. С. – Д.. Прието е рождената й дата да е * г., а ЕГН *. Т.е, нито месецът на раждане, нито годината на раждане в присъдата е вярна, нито единният граждански номер.

Излагат се и оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, рефлектирала върху фактическата установеност на деянието и приложението на материалния закон. При условията на алтернативност се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, или постановяване на оправдателна присъда, или изменение на присъдата и определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК.

Подс. Н. А. С. – Д. се солидаризира с изразеното от защитниците искане- и основно, и алтернативни.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалваната присъда - служебно и във връзка с направените оплаквания, и обсъди доводите и съображенията на страните намери, че:

Жалбите са допустими. Депозирани са от страна в процеса, легитимирана да атакува постановения съдебен акт. Подадени са в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата на адв. Н. е основателна.

Наведените от подсъдимата и защитниците й доводи за съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат разгледани приоритетно, защото евентуалното установяване на нарушение измежду визираните в чл. 348, ал. 3 от НПК, което е отстранимо при ново разглеждане на делото, по силата на чл. 335, ал. 2 от НПК е основание за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, без да е налице възможност въззивният съд да провери правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наказанието.

Отстоява се позиция, че в обжалваната присъда самоличността на подсъдимата е противоречиво възприета, а в обвинителния акт, с който е предадена на съд, тя също е несъответна на действителните индивидуализиращи лицето данни.

Така заявените оплаквания са основателни.

Видно от съдържанието на обжалваната Присъда № 55/08.07.2024 г., тя е постановена спрямо подсъдимата Н. А. С., родена на * г. с ЕГН *. Твърдяното несъответствие на ЕГН на подсъдимата с действителния такъв е налице.

Няма процесуална пречка настоящия съд, в дължимите съобр. чл.313 и чл. 314 от 3

НПК предели на въззивна проверка, да отстрани несъмнено допуснатата от първостепенния съд грешка, чрез изменение на присъдата в тази част.

В случая значимо е, че ЕГН на същото лице е ненадлежно заявен и в обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство. Корекция на волята на прокурора относно самоличността на обвиненото лице е извън правомощията на съда- и първоинстанционен, и въззивен.

В хода на досъдебното производство като обвиняем е привлечена Н. А. С., родена на * г., с ЕГН *. На лице с тази самоличност е предявено обвинението, то е разпитвано и на него е предявено разследването. На л. 48, т. 1 от ДП е приложено и ксерокопие на свидетелството за правоуправление на подсъдимата, в което се съдържа ЕГН със същите цифри. За лице със сочените имена и ЕГН е издадена приложената по делото справка за съдимост.

В заключителната част на обвинителния акт като лице, спрямо което се повдига обвинение и се иска осъждането му, е посочена Н. А. С., с ЕГН *.

Съобр. чл. 8 от Закона за гражданската регистрация, осоновни данни за гражданската регистрация на лицата са техните:1.име; 2.дата - ден, месец, година, и място на раждане; 3.пол; 4.гражданство; 5.единен граждански номер. Данните по т.1-4 от НПК на различни лица е възможно да съвпадат напълно. Но, всяко физическото лице се идентифицира освен с трите си имена/съгласно чл. 8, чл. 9, чл. 9, чл. 12-14 ЗГР /, също с ЕГН. Според легалното определение в чл.11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация(ЗГР), единствено единният граждански номер е уникален номер, състоящ се от съответната поредица от цифри. С него отделните физически лица се индивидуализират в страната. Личното, бащиното и фамилното име не са достатъчни за подобна индивидуализация. Ето защо, при посочен идентификационен номер на едно лице в хода на съдебното производство не може да се приеме, че друго лице, макар и със съвпадащи изцяло имена, но с различен ЕГН, има каквото и да е участие по делото. Съответно, постановеният съдебен акт не може да има каквито и да е последици спрямо лице, участвало в съдебното производство, но идентифицирано различно чрез уникалния номер- ЕГН, защото именно чрез последния физическите лица се определят еднозначно.

В т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК е указано по задължителен начин, че отсъствието в заключителната част на обвинителния акт на данни за самоличността на обвиняемия е съществено процесуално нарушение.

Противоречието между действителния уникален номер на лицето / ЕГН/ и отразения такъв в обвинителния акт е равнозначно на отсъствие на такива данни. В някои случаи то може да се дължи на грешка, налична само в полагащия началото на съдебното производство документ. Тогава е мислимо, ако в хода на разпоредителното заседание съдът установи наличието на очевидна фактическа грешка, тя да бъде отстранена по реда на чл.

248а от НПК.

4

Такова противоречие не може да бъде преодоляно по реда на тълкуването, каквото становище изразява представителят на държавното обвинение. Дейността на съда в процедурата по чл. 414, ал.1, т. 1 от НПК е свързана с преодоляване по пътя на тълкуването на всички затруднения и съмнения, касателно волята на съда при изпълнението на влезли в сила присъди и определения. Абсолютно незаконосъобразно е този ред да бъде използван за изменение, допълнение или други произнасяния по същество на влезлите в сила съдебни актове. При това в случая се отстоява виждане заа допустимо тълкуването не на съдебен акт, а на волята на прокурора, изразена в обвинителния акт относно самоличността на предаденото на съд лице. Това виждане е несподелимо.

С оглед на изложеното, настоящият съд намира за основателно наведеното от адв.

Н. възражение, че е налице е съществено процесуално нарушение, от категорията на „абсолютните“, което е отстранимо и повелява отмяна на присъдата.

Несъотносимостта на присъдата към лицето, привлечено като обвиняем в досъдебното производство, предопределя, че спрямо него не може да бъде постановен съдебен акт по същество. Т.е., то ще запази качеството си на „обвиняем“, спрямо когото не е постановен финализиращ производството акт на прокурора или на съда.

Нарушението касае правата на подсъдимата, но така също и на акцесорните страни в процеса, които наред с прокурора упражняват обвинителна функция и отстояват искане за осъждане на конкретно, по несъмнен начин индивидуализирано лице.

Присъдата на ОС-Пловдив е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е основанието по чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, предпоставящо отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, от стадия на разпоредителното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се установи самоличността на подсъдимата и да се прецени дали е налице подлежаща на отстраняване по реда на чл. 248а от НПК очевидна фактическа грешка в обвинителния акт или съществено процесуално нарушение, реализирано в хода на досъдебното производство и предпоставящо връщане на делото на прокурора.