Решение № 35 от 22.05.2024, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 117/2024
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 22.05.2024
- В сила
- 19.06.2024
- Състав
- Минчо Танев Танев
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Царево, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20242180200117 по описа за 2024 година Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Си строй“ ООД, ЕИК 147154604, срещу наказателно постановление № 02-2400055 от 27.03.2024 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Си строй“ ООД, ЕИК 147154604, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева, на основание 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено, алтернативноразмерът на наложената санкция да бъде намален в предвидени от закона минимум.
В съдебно заседание, жалбоподателя изпраща представител. Поддържа жалбата, като моли за намаляване на санкцията.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
1
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 19.01.2024 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители на Инспекция по труда, посетили строителен обект в гр. Царево, обл.
Бургаска, като при извършената проверка установили, че строителството в обектът се извършва от жалбоподателя. В хода на проверката били установени работещите на обекта лица. След това проверяващите извършили и проверка по документи, на работещите в обекта. Проверяващите установили, че лицето М. Р. полага труд в проверявания обект.
Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в обекта към момента на проверката. Представителят на дружеството не представил сключен трудов договор с лицето М. Р., валиден към момента на проверката, както и не представил справка за регистриране на уведомление за договора по чл. 62, ал. 3 от КТ, което мотивирало актосъставителя за издаде акт за установяване на административно нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез неговия представител и е подписан от с възражения.
Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: жалбоподателят е допуснал до работа М. Р., без да е сключил трудов договор в писмена форма, квалифицирано е по чл. 62, ал. 1 от КТ и на осн. чл.
414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание– имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите- служител на ИТ- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
Съда не дава вяра на показанията на водените от страна на жалбоподателя свидетели, като ги намира на неистинни и заинтересовани. Същите са дадени от лица свързани с дружеството жалбоподател и явно предубедени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна 2 страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице- правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното: М. Р. е полагал труд за жалбоподателя, като безспорно търговеца е имал качеството на работодател, по смисъла на КТ. Заради липсата на сключен между работника и работодателя писмен, трудов договор към момента на проверката съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя- за допуснати процесуални нарушения- съда, след внимателен прочит на събраните по делото доказателства намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗАНН, съставен е в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя. Той е подробен и обоснован. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние 3 съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на КТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Наказанието обаче неправилно е определено по размер. В санкционната част на нормата – чл. 414, ал. 3 от КТ е посочено, че отговорност носи работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 и 63 и той се наказва с 1500,00 до 15 000,00 лв. Отделно от това виновното длъжностно лице се наказва с глоба в размер 1000,00 до 10 000,00 лв. за всяко отделно нарушение.
Наказващият орган правилно е преценил, че в случая работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява жалбоподателя, но е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред съда, поради което следва да се приеме, че наказанието трябва да бъде в минимален размер от 1500,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-2400055 от 27.03.2024 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Си строй“ ООД, ЕИК 147154604, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева, на основание 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, в частта му досежно размера на определеното административно наказание, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание 4
„имуществена санкция“ от 3000,00 лева на 1500,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5