Решение № 99 от 31.03.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. гр. Добрич, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500856 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 3893/21.10.2022 г. от А. Б. И. с ЕГН ********** от гр. В., чрез адв.Д.Б. – АК В., срещу решение № 92/26.09.2022 г. по гр.д.№530/2022г. на РС-Б., с което се отхвърля предявения от нея срещу Б. Р. Ж., ЕГН ********** от гр.А., иск за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот: обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** с площ от 29 кв.м., с предназначение „За здравни и социални услуги“, ведно със съответните идеални части от сграда с идентификатор *** по КК и КР на с. К., община Б., и се признава за установено по предявения срещу нея иск, че Б. Р. Ж. е носител на правото на собственост върху гаражно помещение с площ от 29 кв.м., преустроено в стоматологичен кабинет, находящо се в северната част от приземен етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***. по КК и КР на с. К., като се осъжда А. Б. И. да предаде на Б. Р. Ж. владението върху същото гаражно помещение.

Обжалваното решение счита за недопустимо като постановено по нередовна искова молба поради липса на точна индивидуализация на обекта 1 на защитаваното от Б. Р. право на собственост. Решението намира и за неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Изложени били бланкетни мотиви, които не позволявали проверка на вътрешното убеждение на съда, липсвал анализ на събраните доказателства. В нарушение на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК не били взети предвид всички установени с гласни и писмени доказателства обстоятелства относно дезинтересирането на Р.Б. от имота, упражняването на фактическа власт върху имота от нея докато упражнявала стоматологична дейност и след това, възприемането на имота от трети лица като нейна собственост, заключването на имота и преустановяване на достъпа на собственика по документи Р.Б. до него. Обсъжда събраните гласни доказателства. В нарушение на процесуалните правила съдът кредитирал показанията на св.В. и св.М., които нямали непосредствени наблюдения за изследваните отношения. Неправилно квалифицирал действията и като търпими.

Обосновава извод за доказаност на владение. Иска отмяна на решението, постановяване на ново за уважаване на предявения от нея иск по чл.124 от ГПК и отхвърляне на предявения от насрещната страна иск по чл.108 от ЗС, с присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност на жалбата и правилност на решението. Нямало спор, че обект на претендираните от всяка от страните права бил гаражно помещение на жилищна сграда, преустроено в стоматологичен кабинет. Неоснователни били твърденията на въззивника за схематични и непрецизни мотиви на съда. Правилно съдът заключил за наличието на т.нар. “търпими действия“ и то въз основа на показанията на водения от въззивника свидетел С.. Установено било, че през 2017-2018г. зъболекарския стол бил изнесен от Б. и неин приятел, за което помещението е било отключено от бащата на Б.-Р.. Не било доказано А. да е владяла самостоятелно и необезпокоявано за себе си. Станало ясно, че отношенията между Р. и А. били добри докато той бил жив, едва след неговата смърт тя отказвала да освободи помещението. Не било доказано, че е придобила право на собственост като е владяла имота като свой. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.

При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 2

11.10.2022г. жалбата, изпратена по пощата на 20.10.2022г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Гр.д. №530/2021г.на РС-Б. е образувано по искова молба с вх.

№1510/09.09.2021г. на А. Б. И. с ЕГН ********** от гр. В., чрез адв.Д.Б. – АК В., с която срещу Б. Р. Ж., ЕГН ********** от гр.А., е предявен иск за установяване правото на собственост, придобито от ищцата въз основа на давностно владение, върху недвижим имот - обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** с площ от 29 кв.м., с предназначение „За здравни и социални услуги“, ведно със съответните идеални части от сграда с идентификатор *** по КК и КР на с. К..

В исковата молба се твърди, че процесния недвижим имот е собственост на ищцата в следствие на осъществена от нея фактическа власт с намерение за своене в периода 2009г.-2021г.. Преди да бъде придобит от нея имотът бил собственост на брата и Р.Б. И.. Бил с предназначение „гараж“.

Ищцата извършила всички действия по промяна на предназначението му от гараж на кабинет за здравни и социални услуги. Поела изцяло грижата за имота, като полагала грижата на добър стопанин. От началото на 2009г. превърнала държането във владение като демонстрирала чувството си на собственик. Само тя имала достъп до него. Използвала го като кабинет, в който упражнявала професията си на стоматолог. За целия период единствено 3 тя извършвала необходимите и полезни разноски и се грижела за имота като за свой, заплащала консумативи-ток и вода. В началото на м.септември 2021г. получила обаждане от пълномощник на ответницата с искане да предостави на ответницата ключ за процесния имот като на единствен наследник по закон на брат и Р. И., който починал на ***г., което породило правния и интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на придобитото по давност право на собственост.

Писмен отговор на исковата молба не е подаден от ответника Б. Р. Ж. в срока по чл.131 от ГПК, с начало 07.02.2022г.

С искова молба вх.№1664/27.09.2021г. , по която е образувано гр.д.

№558/2021г.на РС-Б., Б. Р. Ж. е предявила срещу А. Б. И. иск за установяване правото си на собственост по наследство от баща и Р.Б. И. върху същия имот/така уточнителна молба вх.№822/03.02.21023г. в производство по чл.129 от ГПК/ и осъждане на А. Б. И. да и предаде владението на помещението.

Баща и придобил имота в резултат на ново строителство и последвала делба на наследствен имот между него, сестра му А. Б. И. и майка им Н.А. И.. Всеки от тях получил самостоятелен парцел и построената в него сграда. В деня на делбата баща и се снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост върху парцела и сградата в него с идентификатор ***. Процесният обект-гараж се намирал в собствената му сграда с идентификатор ***. По силата на издаденото разрешение за строеж №388/30.10.2006г. започнал преустройство на гаража, което завършило в началото на 2013г. Гаражът бил преустроен в стоматологичен кабинет и предоставен от него на сестра му за ползване. През последните години, тъй като А. Б. И. не ползвала помещението за стоматологичен кабинет, брат и я подканил да го освободи, но междувременно починал. След неговата смърт ищцата Б. Р. Ж. поканила леля си да освободи помещението , но не срещнала разбиране.

В писмен отговор на исковата молба на Б. Р. Ж., ответникът по предявения от нея иск по чл.108 от ЗС- А. Б. И. е оспорила основателността му с твърдения, идентични на изложените в подадената от нея искова молба за установяване на правото и на собственост върху същия обект по давност.

Признала е, че обекта е бил собственост на брат и, бил с предназначение „гараж“, с каквото предназначение никога не бил използван от него. Тя явно и 4 без противопоставянето му предприела и извършила всички дейности по промяна на статута му на самостоятелен обект от гараж на кабинет за здравни и социални услуги. От 2009г. превърнала държането му във владение като демонстрирала чувството си на собственик спрямо всички, вкл.спрямо собственика. Само тя имала достъп до обекта. Използвала го като кабинет за упражняване на професията си на стоматолог. Единствено тя извършвала необходимите и полезни разноски и се грижела за имота като за свой, заплащала консумативи-ток и вода. Придобила го по давност. Брат и не бил оспорил придобивното и основание приживе. Оспорва твърденията, че не ползва помещението през последните години, че брат и я подканил да го освободи.

При преценка от първоинстанционния съд за общ предмет на висящите две дела/правото на собственост върху един и същ обект/ - гр.д. №530/2021г.с предмет предявения от А. Б. И. установителния иск по чл124, ал.1 от ГПКвъв вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за право на собственост по давност, и гр.д.№558/2021г. с предмет предявения от Б. Р. Ж. иск по чл.108 от ЗС за установяване правото и насобственост по наследство и осъждане за предаване на владението върху същия имот, в които участват едни и същи лица, на основание чл.213 от ГПК ги е съединил в едно дело- по-рано образуваното гр.д. №530/2021г., по което е постановено обжалваното решение.

Правният интерес за ищцата от предявения установителен иск е обусловен от наведените от нея твърдения за осъществявана фактическа власт и придобиване по давност на самостоятелен обект в сграда, чужда собственост, за който обект права претендира наследника на собственика, което прави правното положение на ищцата несигурно.

Няма спор между страните, че цялата сграда с идентификатор ***, в която се намира процесния обект, е била собственост на брата на А. Б. И. и наследодател на Б. Р. Ж. - Р.Б. И., починал на ***г. В този смисъл и неоспорените договор за делба на поземлен имот от 22.12.2008г. и констативен акт за собственост по писмени доказателства от същата дата с №191, т.ХІ, рег.№8217, д.№1623/2008г.на нотариус с рег.№109 на НК за ПИ с идентификатор *** и жилищна сграда с идентификатор

***. Не е спорно, така и по данни от представените по делото схеми, процесния обект е част от сградата, заснет е със самостоятелен 5 идентификатор ***. с предназначение „за здравни и социални услуги“ с площ от 29кв.м. По данни от удостоверение за наследници изх.

№70/14.06.2021г. на Община Б. Б. Р. Ж. е единствен законен наследник на починалия Р.Б. И., негова дъщеря.

С разрешение за строеж №388/30.10.2006г.на Община Б., влязло в сила на 24.11.2006г., на Р.Б. И. е разрешено преустройство на гараж в стоматологичен кабинет-ЗП 29кв.м.съгласно одобрени с протокол №11/11.05.2006г.проект. На името на Р.Б. И. е издадено и удостоверение №31/23.04.2007г.за въвеждане в експлоатация на строежа от органа, издал разрешението за строеж.

Преди да се извърши преустройството, според св.Г.Д. С./съсед/, гаражът не се е използвал по предназначение, нямал врата, не се използвал и за мазе.

Къщата била отдавана на курортисти. В двора имало и друга, стара къща, която се ползвала от семейството. На събиране на семейството/А., Р., майка им-баба Н./, на което свидетелят присъствал, А. казала, че това помещение ще го направи зъболекарски кабинет за упражнява на зъболекарска практика от дъщеря и Д., която тогава била студентка. Майка и казала „идеално, значи ще оправиш пътеките“, Р. казал „само не ме занимавайте с нищо“, „да правят каквото искат“. Това било към 2006г. Минали 2-3 години от това събиране, когато започнали преустройството. Всичко било за сметка на А.. Тя направила пътеката към входа на кабинета, отворила врата от долната страна, правила изолация, сменяла дограма, измазала, боядисала, сложила решетки, осветление. След като направила кабинета А. го заключила. Достъп до кабинета имала само тя. Р. не се противопоставил, че сестра му заключила кабинета. Когато баба Н. си счупила ставата, изкарали машината от кабинета и станало като жилище.