Акт от 10.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41599 гр. София, 10.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110105416 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба и уточняваща такава от 19.03.2026 г., подадени от ......, ...... против К. О. К. с ЕГН: **********.

Съдът констатира, че исковата молба е редовна и допустима.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника.

Налице са условията на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по доказателствата, съобщаване на проекта за доклад по чл. 146 от ГПК и насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 52158/2025 г. по описа на СРС, 66 състав чрез свързването му към електронната папка в ЕИСС.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.12.2026г. от 10:40 часа, за която дата да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Производството е образувано по искова молба и уточняваща такава от 19.03.2026 г., подадени от ......, ...... против К. О. К. с ЕГН: **********, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД, вр. чл. 1 от споразумение от 20.05.2025 г. с нотариална заверка на подписите и чл. 1 от анекс № 1 от 11.06.2025 г. с нотариална заверка на подписите, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2045,17 евро (4000 лева) - главница, представляваща пета и шеста вноски по Споразумение от 20.05.2025 г. с нотариална заверка на подписите 20.05.2025 г., ведно със законната лихва за период от 18.11.2025 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 11,17 евро (21,84 лева), представляваща мораторна лихва, в размер на законната лихва, 1 считано от 16.10.2025 г. - деня, следващ този, в който е настъпил падежа на петата вноска по споразумението до датата, предхождаща подаването на заявлението в съда, респ. за периода от 16.10.2025 г. до 17.11.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 23468 от 21.11.2025 г. по ч. гр. д. № 52158/2025 г. по описа на СРС, 66 състав.

Ищецът твърди, че между ...... и ответника било сключено нотариално заверено споразумение от 20.05.2025 г., с което страните уредили отношенията си във връзка със съществуващо непогасено задължение на ответника, чийто размер бил определен в чл. 1 от споразумението и анекс № 1 към него. Посочва се, че страните се споразумели задължението да бъде изплатено разсрочено на равни месечни вноски, всяка в размер на 2000 лв., с изключение на последната вноска, като първата била дължима до 15.06.2025 г., а всяка следваща – до 15-о число на съответния месец. Твърди се, че на 16.06.2025 г. ответникът извършил частично плащане по първата вноска в размер на 200 лв., като за непогасения остатък от 1800 лв. било образувано ч. гр. д. № 41526/2025 г. по описа на СРС, 118-и състав.

Вземането за втората вноска било предмет на ч. гр. д. № 43325/2025 г. по описа на СРС, 65-и състав, а вземанията за третата и четвъртата вноски – на ч. гр. д. № 47680/2025 г. по описа на СРС, 179-и състав. Поддържа се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение били настъпили падежите и на петата и шестата вноски по споразумението, съответно на 15.10.2025 г. и 15.11.2025 г., всяка в размер на 2 000 лв., или общо 4 000,00 лв. (2 045,17 евро), които ответникът не заплатил. Излага се, че поради неизпълнението на задължението за заплащане на петата вноска в уговорения срок, за ищеца възникнало и правото да претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 16.10.2025 г. – деня, следващ падежа на същата, до 17.11.2025 г., възлизащо на 11,17 евро (21,84 лв.). Сочи се, че въз основа на процесното вземане ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 52158/2025 г. по описа на СРС, 66-и състав, по което срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок било подадено възражение от ответника, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Претендира и присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва по основание и размер исковите претенции. Излага съображения, че нотариално завереното споразумение от 20.05.2025 г., на което ищецът основава претенциите си, било подписано от него в качеството му на регионален застрахователен представител – ......, в качеството му на служител на ......, а не като физическо лице. Посочва, че трудовото му правоотношение с дружеството било прекратено, считано от 18.06.2025 г., на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 от КТ, със Заповед № 26/11.06.2025 г. Оспорва и размера на претендираното вземане, като сочи, че от исковата молба и представените документи не ставало ясно по какъв начин е формиран размерът на задължението, отразено в споразумението от 20.05.2025 г., както и от какви конкретни задължения произтича същото.

Съдът намира, че по реда на чл. 422 ГПК е сезиран обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД, вр. чл.

1 от споразумение от 20.05.2025 г. с нотариална заверка на подписите и чл. 1 от анекс № 1 от 11.06.2025 г. с нотариална заверка на подписите, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от нотариално заверено споразумение от 20.05.2025 г. и анекс № 1 от 11.06.2025 г., поетото от ответника задължение за заплащане на претендираната сума, настъпването на падежа й и неизпълнението на същото, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума на соченото основание и в претендирания размер.

2

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на възникналото в негова тежест задължение, респективно да установи фактите, на които основава възраженията си – правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи, срещу съществуването и изискуемостта на вземането.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на главното задължение и изпадане на ответника в забава.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже изпълнение в срок.

Предявения от ищеца по реда на чл. 422 ГПК иск не е по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за липси, причинени при отчетническа дейност, а е с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 365 ЗЗД – за изпълнение на задължение по договор за спогодба. Искът с правно основание чл. 207, ал.

1, т. 2 КТ е за имуществена отговорност на работника и в това производство се установяват видът, размерът на вредите и качеството на отчетник на служителя. Когато отчетникът е признал съществуването на липсите и е сключил договор за спогодба с нотариална заверка на подписите, с който се е задължил да заплати парични суми в определен срок, то задължението му вече произтича от договор за спогодба; кредиторът има правото да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, а при постъпило възражение да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК, както е процедирано в конкретния случай. Когато работникът не изпълни доброволно задължението си по споразумението, работодателят разполага с възможност да заяви вземането си по реда на заповедното производство, а в случаите, когато спогодбата е с нотариална заверка на подписите на страните - по реда на чл. 418 ГПК, като при подадено от длъжника възражение, претенцията за имуществена отговорност се разрешава по общия исков ред чрез установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, т. е. в спорно исково производство, в което подписалият споразумението може да въведе всички възражения за валидността му.

/Определение 27. 03.. 2017 г. по к. т. д. № 60222/2016 г. / Ако работникът/служителят не изпълни доброволно задължението си по споразумението, работодателят разполага с възможност да претендира вземането си по съдебен ред, като в исковото производство подписалият споразумението длъжник може да въведе всички възражения за валидността му.

Споразумението е договор (чл. 365 ЗЗД) и не може да противоречи на закона, да го заобикаля, или да нарушава добрите нрави, което би довело до нищожността му.

НАПЪТВА страните към спогодба, медиация или други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника- ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца- ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка. В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

3

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т. 2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба ведно с приложените към него доказателства.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4