Решение № 220 от 16.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Стара Загора, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20255501000464 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 511/17.07.2025г., постановено по гр. д. № 3354/2024 г. по описа на Районен съд – **********, в частта с която И. Т. Н. е осъден да заплати на “***** ******* /със сегашно наименование „***********/, сумата 694 лв. главница по договор за паричен заем № 350734 от 23.12.2021 г., сключен между ****** и И. Т. Н., вземанията по който са цедирани на “***** *******, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.

99 от ЗЗД и са присъдени разноски.

Въззивникът И. Т. Н. излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, изложени са съображения и оплаквания в жалбата, направено е искане да се отмени обжалваното решение изцяло и се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия „*********** , в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно, изложени са подробни аргументи в тази връзка, направено е искане да се отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение. Не са направени доказателствени искания.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

1

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени осъдителни искове за неизпълнени задължения по договор за потребителски *****, вземанията по който са предмет на договор за цесия: иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД; иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД; иск за вземане за неустойка, с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „*********** моли съдът да постанови решение, с което да осъди И. Т. Н. да заплати на „***** ******* дължимото по договор за заем № 350734 - 1610,88 лв., от които 928,80 лв. непогасена главница, 111,21 лв. договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 570,87 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 360,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80,00 лв., на основание чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че моли съда за съдействие към *****ора „*******”.

Заявява, че дължи определената сума и бил редовен платец, но се разболял.

Претърпял два инфаркта на мозъка. Лекарствата му били скъпи,а пенсията малка. Заплащал ***** към „ДСК” и *****на карта. За това не можел да плати *****а. Прилага експертиза. Сочи, че *****ът има застраховка „Живот”.

По делото не е спорно, че по силата на Договор за паричен заем № 350734/23.12.2021 г. „*******” ООД е предоставил на И. Т. Н., заем в размер на 1 200 лв., за срок 8 месеца, на 8 вноски, всяка от които в размер на 253 лв..

Първата падежна дата била на 22.01.2022 г. Последната вноска била уговорена за 23.08.2022 г. Ответникът е удостоверил с подписа си получаването на заемната сума. Договорът е сключен при месечен лихвен процент от 3,330%.

Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) по заема от 48,248%. Съгласно чл. 6 от договора, страните са договорили изпълнението на договора да бъде обезпечено с гарант, който отговаря на изискванията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем /две физически лица с нетен осигурителен доход над 1000.00 лв., съгласно справочни данни на НОИ, които работят по безсрочен трудов договор; не са заематели по договор за заем със заемодателя; нямат неплатени осигуровки за последните две години; имат статус "редовен" към *****ни институции по активни и пасивни задължения според справочните данни на БНБ) и ценна книга, издадена на заповед. При непредставяне в 3-дневен срок от сключване на договори или при предоставянето на обезпечение, което не отговаря на изискванията, заемателят е декларирал, че дължи неустойка в размер от 637,31 лв., чието плащане е разсрочено на осем вноски в размер от 79,66 лв. всяка, с падеж – падежа на погасителните вноски по договора за заем.

2

Видно от приложеното ч.гр.д.№2626/2024 г. по описа на Районен съд **********, с влязло в сила разпореждане № 5268/12.11.2024 г. е отхвърлено заявлението на “***** ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу И. Т. Н., за сумата 1 610, 88 лв. по запис на заповед от 23.12.2021 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Не е спорно, че на 12.01.2024 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) /л.15 от делото/, по силата на който "*******" ООД е прехвърлило на "***** ***" ЕАД вземания, произхождащи от договори с трети лица по смисъла на ЗЗД, ЗПК, ЗКИ и ЗЗП и ТЗ, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия /л.26 от делото/, като в същото фигурират данни за ***** 350734 от 23.12.2021 г., на длъжника И. Т. Н. и посочени в него суми по главница, договорна лихва и неустойка.

По делото са представени Потвърждение за извършена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощно нот.зав.рег.№201 от 12.01.2024 на Капка Войнска, нотариус рег. №352 на НК, с което законния представител на "*******" ООД е упълномощил "***** ***"ЕАД да уведоми от името на "*******" ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които "*******" ООД е цедирало съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, сключен на 12.01.2024 г. с "***** *** " ЕАД, съдържащи се в Приложение №1 от 12.01.2024 г., като неразделна част от договора за цесия.

От представената разписка, съставена от “МиБМ Експрес” ООД, се установява, че уведомлението за прехвърляне на вземането е получено лично от ответника И. Т. Н. на 08.03.2024 г.

Видно от заключение по съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 10774/30.06.2025 г., която съдът приема като обективно и компетентно изготвена при посочения в договора лихвен процент и посоченото ГПР, общата сума, дължима за главница и лихва е: главница - 1200,00 лева и договорна лихва - 186,69 лева или общо сума от 1386,69 лева. От Н. е платена неустойка в размер на 506 лв. Вещото лице като е взело предвид всички параметри на договора, изброени в първата задача от заключението главница, договорна лихва, срок, неустойка по чл.8 от Договора е изчислило, че ГПР ще бъде - 422,2673. След като се добави и неустойката по чл.14 от ОУ- ГПР ще бъде 576,3908.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В случая ищец е не *****орът „*******“ ООД, а цесионера „***** *** БГ“ ЕАД /със сегашно наименование „***********/, поради което с оглед въведените възражения в отговора на исковата молба следва да се извърши преценка дали вземането на ищеца му е надлежно е цедирано. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , задължение на цедента е да съобщи на 3 длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария *****ор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият *****ор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният *****ор да упълномощи новия *****ор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.

99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД . Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.

В случая цедентът е упълномощил новия *****ор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. По делото е представено уведомление, което е връчено лично на ответника И. Т. Н. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на вземания има действие по отношение на И. Т. Н., цесията е породила действие в отношенията между новия *****ор и длъжника. Ето защо „*********** има качеството на *****ор на ответника И. Т. Н..

Сключеният между *******“

ООД и И. Т. Н. договор има характеристиките на договор за потребителски ***** по смисъла на чл. 9, ал.

1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, договорът за потребителски ***** е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски ***** се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на разходите по *****а и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за *****, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор е посочен ГПР в размер на 48, 248%, поради което формално е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по *****а изразява общите разходи по *****а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, 4 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения *****. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по *****а за потребителя " са всички разходи по *****а, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за *****ни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски *****, които са известни на *****ора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за *****. Видно от чл. 8 от договора, длъжникът И. Т. Н. се е задължил да заплати неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, която се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по *****а. В случая от съдържанието на договора е видно, че уговорената в договора неустойката за непредоставяне на обезпечение не е била включена в ГПР по *****а, въпреки че разходите за заплащането й са пряко свързани с договора за ***** и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Действително съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по *****а не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски *****, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя - да върне предоставения му *****, а не за неизпълнението на други задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на *****а, размерът на които да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за ***** е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите.