Решение № 2625 от 04.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2625 гр. София, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20221110215782 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-2200626/15.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ на „М.Е.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), изразяващо се в това, че на 03.05.2022 г. е обективирал периода на месец май 2022 г., считано от 03.05.2022 г. в размер на 19 работни дни, като ползване на неплатен отпуск на лицето И. В. И., назначен на длъжност „монтажник електрооборудване“ без наличието на писмено искане от негова страна за ползване на неплатен отпуск.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице „М.Е.” ЕООД, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. На първо място се твърди, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение почива единствено на предположение. Изложено е, че от 28.01.2022 г. до 28.06.2022 г., момента на прекратяване на трудовото правоотношение с И. И., последният не се е явявал на работа и не е полагал труд в „М.Е.“ ЕООД, като са били налице данни, че последният не се явява поради болничен. Твърди се, че предвид 1 непредставянето на болничен лист от работника, чисто технически последният е бил воден в неплатен отпуск до представяне на болничен лист и подаване на коригираща декларация. Релевирани са доводи, че работникът е воден технически като ползващ неплатен отпуск, но никога не му е разрешавано ползване на такъв. Твърди се, че са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в АУАН и НП липса описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Изложени са доводи, че е в АУАН и НП е отразена „некоректна“ правна квалификация на нарушението. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата по изложените в същата съображения и допълнително представени писмени бележки. В допълнение е посочено, че АУАН не е съставен в присъствие на упълномощено лице, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Твърди се, че не е посочено мястото на извършване на нарушението. Изложено е, че няма как да е осъществен състав на нарушение по чл. 160, ал. 1 КТ, доколкото в случая „М.Е.“ ЕООД не е издало заповед за разрешаване ползване на неплатен отпуск от работника на дружеството, което е част от фактическия състав на нарушението. Релевирани са доводи, че представената Заповед № З0864/17.10.2022 г. е антидатирана, поради което административнонаказващият орган е нямал териториална компетентност да издаде атакуваното НП. Претендират се направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената жалба, като я намира за неоснователна поради безспорната доказаност на нарушението от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Твърди се, че актосъставителят и наказващият орган имат териториална компетентност на територията на София град, което е видно от приложените по делото заповеди. Правилно е била посочена датата на извършване на нарушението, като мястото на осъществяването му е определяемо и това е седалището на дружеството-работодател, където се изготвят всички документи, свързан с дружеството и трудовите правоотношения, които дружеството има с работниците. Претендира се 2 юрисконсултско възнаграждение представителство по делото. за осъщественото процесуално

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 18.10.2021 г. между „М.Е.“ ЕООД, в качеството на работодател, и св.

И. В. И., като работник, бил сключен трудов договор № 1171/18.10.2021 г., по силата на който на И. било възложено изпълнението на длъжността „монтажник, електрооборудване“ с месторабота по седалището и адреса на управлението на дружеството в с. К.. Същевременно, св. И. И. работил на длъжност „електромонтьор“ по друго трудово правоотношение с работодател „Ел“ ЕООД.

На 28.01.2022 г. св. И. В. И. претърпял трудова злополука при основания си работодател „Ел“ ЕООД, като преустановил изпълнението на работните си ангажименти към „М.Е.“ ЕООД за периода от 28.01.2022 г. до прекратяване на трудовия му договор на 28.06.2022 г. След настъпване на трудовата злополука, св. И. не представил пред „М.Е.“ ЕООД болничен лист.

Дружеството-работодател „М.Е.“ ЕООД разбрало за ползването на болничен лист от св. И. по основното му трудово правоотношение, но доколкото не бил представен такъв пред него, в периода на отсъствието му от 28.01.2022 г. до 28.06.2022 г. св. И. бил воден в неплатен отпуск без негово изрично волеизявление за ползване на такъв, вкл. за месец май 2022 г.

С Разпореждане № РВ-3-17-01182996/18.08.2022 г., издадено от ТП-Русе към НОИ на св. И. Валенитнов И. било разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото от него парично обезщетение поради трудова злополука за периода от 28.01.2022 г. до 06.06.2022 г. в общ размер на 758.24 3 лева, тъй като нямал право на изплатеното му парично обезщетение за временна неработоспособност в пълен размер за месец януари 2022 г. и на пропорционалната част от паричното обезщетение за периода на използвания неплатен отпуск (февруари – юни 2022 г.).

След като разбрал за горепосоченото разпореждане от ТП-Русе към НОИ, св. И. И. подал сигнал в ИА „ГИТ“, въз основа на който на 06.10.2022 г. била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ в офиса на „М.Е.“ ЕООД, находящ се в с. К., ул. „С.С.“ № 8.

На 24.10.2022 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ била извършена допълнителна проверка на изисканите от „М.Е.“ ЕООД документи. Резултатът от проверката бил обективиран в Протокол за извършена проверка № ПР 2233490/24.10.2022 г.

На 24.10.2022 г. св. А., на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ съставил срещу „М.Е.“ ЕООД АУАН № 23-2200626/24.10.2022 г. за извършено от дружеството административно нарушение по чл. 160, ал. 1 КТ.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 232200626/15.11.2022 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за описаното в АУАН административно нарушение на „М.Е.“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Наказателното постановление било връчено на представител на „М.Е.“ ЕООД на 18.11.2022 г., като дружеството-жалбоподател подало в законоустановения срок (на 02.12.2022 г.) жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите А., B.N.N. и И. В. И.; Протокол за извършена проверка № ПР 2233490 от 24.10.2022 г.; Трудов договор № 1171/18.10.2021 г.; пълномощно № 006/08.01.2021 г.; Разпореждане № РВ-3-1701182996/18.08.2022 г. на ТП-Русе към НОИ; справка-декларация образец 1 по чл. 5, ал. 4 КСО за месец май 2022 г.; КП № КП-5-21-01177814/09.08.2022 4 г. на ТП София-град към НОИ; Заповед № З-0683/11.08.2022 г. и Заповед № З-0864/17.10.2022 г., издадени от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.

При направения анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че описаната в процесните АУАН и НП фактическа обстановка е доказана по безспорен начин. Съдът кредитира в цялост показанията на св. А.Г., който освен актосъставител е и лице, което е извършило процесната проверка по документи. Именно от показанията на посочения свидетел се установява, че през месец май 2022 г. на св. И. И. е разрешено ползване на неплатен отпуск от работодателя му „М.Е.“ ЕООД без неговото знание и съгласие. Фактът на ползването на такъв неплатен отпуск се установява от разплащателната ведомост за заплати за месец май 2022 г. (л.

25 от делото), от която е видно, че св. И. И. е ползвал неплатен отпуск в размер на 19 работни дни. Съдът кредитира и показанията на св. И. И., който е категоричен, че не е подавал молба за разрешаване ползването на неплатен отпуск за месец май 2022 г., както и не е знаел, че работодателят му „М.Е.“ ЕООД го е водил в неплатен отпуск през процесния период. Св. И. е категоричен, че е разбрал за това обстоятелство едва след проверката от органите на НОИ, които са изискали от него възстановяване на изплатено му обезщетение за временна неработоспособност именно предвид ползването на неплатен отпуск в периода от 28.01.2022 г. до юни 2022 г. Следва да се посочи, че действително от показанията на св. И. се установява, че последният не е уведомявал представител на „М.Е.“ ЕООД за настъпилата трудова злополука, както и не е представил болничен лист в тази насока пред жалбоподателя, но това обстоятелство е обяснимо с оглед описаната от св. И. порочна практика да подписва предварително молба за прекратяване на трудово правоотношение без яснота кога ще бъде реално прекратено същото от работодателя му „М.Е.“ ЕООД. Освен това, св. И. е категоричен, че от „М.Е.“ ЕООД са имали негов телефонен номер, като са го потърсили едва след извършване на проверката от НОИ и ДИТ-СО.

Съдът кредитира и показанията на св. Б.Н. главен счетоводител на „М.Е.“ ЕООД, както и пълномощник, подписал процесния АУАН. Последният е категоричен, че нито св. И. е подавал молба за ползване на неплатен отпуск за месец май 2022 г., нито работодателят е издавал заповед за разрешаване ползването на такъв отпуск. Въпреки това, в процесния период св. И. И. е бил 5 воден в неплатен отпуск в документацията на дружеството, вкл. подаваната такава към НОИ, доколкото не е имало представен болничен лист от св. И., удостоверяващ причината за отсъствието му.

Съдът кредитира и останалите събрани по делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи проверка първо дали процесните АУАН и НП отговарят на изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесният АУАН е съставен от св. А., който работи на длъжност „главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Действително, съгласно посоченото от процесуалния представител на жалбоподателя Решение № 3624 от 15.04.2022 г. по адм. дело № 11698/2021 г. по описа на ВАС, VI о., издадените заповеди от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с които се разширява териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган са нищожни, доколкото не е предвидено такова правомощие в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (отм. с ПМС № 313 от 05.10.2022 г., обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.). В случая обаче, именно с оглед така постановеното решение на ВАС и съдебната практика в тази насока, с горепосоченото ПМС № 313 от 05.10.2022 г. е приет нов Устройствен правилник на „ИА „ГИТ“ (в сила от 14.10.2022 г.) в чл. 21, ал. 4, изр. 2-ро от който е регламентирано, че служителите на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Столичната община. С оглед на това, след 14.10.2022 г. не е била налице необходимост от изрична заповед за възлагане на териториална компетентност на органите на ДИТ-СО по реда на чл. 21, ал.