Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 07.04.2023, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
448/2022
Подписан
07.04.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 240 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 246 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 255 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 2, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл. 91, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е № 92 гр. Сливен 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА при участието на прокурора Иван Иванов и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Светлана Драгоманска адм. дело № 448/2022 г. по описа на

Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от Б.К.Б., ЕГН **********, чрез адв. С.К.

***, със съдебен адрес *** – п., о. … против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието (МП) гр. София.

Ищецът претендира да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от л. и у. у., и н. за н. д., надвишаващи разумния размер на п. о., което се о. на п. му за времето, през което и. м. за н. „з. под. с.“ в а.

Сливен. Конкретизира претенциите си, а именно : за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 / пет хиляди/ лв., причинени му от незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица, представляващи администрацията на А.

– гр. Сливен в периода от 14.07.2017 г. до 09.10.2017 г., през който период е и. м. за н. „з. под. с.“ в а. гр. Сливен /допуснато изменение на иска в о.с.з. на 13.02.2023г./; мораторна лихва върху главницата в размер на 2 537,50 лева за периода от 30.11.2017 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 01.12.2022 г. до окончателното й изплащане. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция, за п. в а. – гр. Сливен се изразявала в н. на з. л. на д. ж. п., на постоянен д. до с. в. и т. в.; на п. д. на д. с. и естествено п. на п., в което е б. н.; л. х. в к. – д., х., н. м., н. на м. п..

Претърпените вреди ищецът обосновава като следствие от допуснати от администрацията на а. действия (н. в п. и н. на норми за н. ч. п. к.) и бездействия (неизготвяне и приемане на предвидена в ЗИНЗС програма за подобряване условията на п. в м. за и. м. за н.

„з. под. с.", позовавайки се на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека.

В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. С.К. ***, който поддържа иска. Ангажира доказателства.

Претендира разноски. Представя писмени бележки. Позовава се на решения на ЕСПЧ по дела срещу България.

Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. С. чрез представен писмен отговор по исковата молба и в с.з. твърди, че исковата претенция е допустима, но е неоснователна и недоказана по основание и размер. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност.

Заявява, че неудобството от з., което е на законно основание, не надхвърля прекомерно обичайните такива, така че да се квалифицират като у.. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че исковата молба е доказана по основание. Заявява, че безспорно е установено, че са налице действия и бездействия на ответника, както са описани в исковата молба, противоречащи на Закона за изпълнение на наказанията, както и че ищецът е претърпял и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от тях. Предлага съда да уважи исковата молба, като присъди обезщетение в силно намален размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно справка изх. № 433/17/16.12.2022 г., изготвена от гл. и. А. Д., ищецът Б.К.Б. с ЕГН **********, е бил з. на 14.07.2017 г. с Постановление на ОП – Сливен за срок от 72 часа по ДП № 490/2017 г. по описа на РУ – МВР – Нова Загора в а. Сливен към РС „ИН“ Сливен при ОС „ИН“ Б.. С протоколно определение от 17.07.2017 г. на ОС – Сливен, спрямо ищеца е в. п. м. за н. "з. под. с.".

По д. лицето е п. в а. към з. Б. в периода 21.07.2017 г. до 25.07.2017г. На 09.10.2017 г. лицето е о. от а. към РСИН Сливен. Съгласно справка рег. № 1526 изготвена от Началник РСИН Сливен при з. му същият е б. н. в а. п. на основание чл. 246 от ЗИНЗС. Съгласно становището всяка к. е с квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ и е обзаведена с 4-ри легла / съответно две двойни /, както и монтирана маса за хранене. Изключение прави к. № 7, която има същата квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ, но е обзаведена с две легла

/ съответно едно двойно /, както и монтирана маса за хранене. В а. - Сливен к. не разполагали със с. с. в. и респективно с т. в., поради което съгласно разпределението на времето з. л. се и. за с., о. и в. т. ежедневно, като им се о. време за л. т. и и. на п. за х., като през останалото време от денонощието същите се и. за п. на т. при изявено желание от тяхна страна, като стриктно се спазвали разпоредбите на т. 44 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН“. Помещението обособено за б. разполагало с е. д. се п. от з. л.. К. на з. л. било съобразно т. 24 от Заповед № Л-4102/06. 10.

2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в а. и организацията в а.. Т. в. в а. Сливен се осигурявала чрез б.. Поради факта, че конструктивно не било възможно в сградата, в която се помещава а. Сливен, да се изгради място за п. на о., з. л. ползвали п. си на р. при и. им от к., преди и след х. и при з. на х. с ф. н., както и при и. за п. на т. р., и. за с. - два пъти в месеца с продължителност до 40 минути /, и. за п. на с. със з. по делото, чиято продължителност няма ограничение и при с. със з. или п. по чл.

91, ал. 2 от НПК - 1 час на ден, което включвало и к. р. по к.. Д. на с.в. в к. на а. ставало през р. на в. на к. за осъществяване на визуален контрол над з. л. и о. с м. / с размери 110 см. на 80 см. / над в. на к.. к. в а. Сливен били изградени така, че нямало к. с в. с. и нямало д. д. до п. д. с.. О. се осъществяваше с л. т. и д. с. п. през о. с м. над в. на к.. Съгласно т. 24 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в а. на з. л. се осигурявала в. за к. и п. най - малко два пъти седмично, а през л. п. по възможност е.. В а. Сливен всяка събота и неделя, като мероприятие било з. з. к. и п. на з. л. и при поискване на з. л. и през седмицата, а съгласно т. 25 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в а. – Х. на наличното о. се поддържала от з. л.. П. на а. п. също се осъществявало от самите з. н. там.Съгласно раздел I т. 4 от заповед № № ЛС-04-1366 / 16. 08. 2017 год. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места з. под с. по НПК и други лица, н. в а., з. л. можели да ползват изброените материали и вещи за поддържане на л. х.. На основание чл. 270 ал. 1 от ППЗИНЗС на всяко з. л. в а. се извършвало задължителен п. м. п. за оценка на общото з. с..

В изпълнение на чл. 255 от ЗИНЗС о. и п. се п. от м. л. веднъж седмично, а в с. с. незабавно.

По делото са представени и приети като доказателства заверени копия от договор за извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГД „ИН“ и териториалните служби от 2016 г., ведно с протоколи от извършени дезинсекционни и дератизационни мероприятия мероприятия; договор с предмет доставка на хигиенни, перилни и миещи препарати и материали от 2016 г.; справка за проведени м. п. в а. Сливен на з., ведно с копия на 7 бр. фишове за СМП; Заповед № Л-4102 от 06.10.2016 г. за вътрешния ред в а..

В хода на съдебното дирене съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето В. С. / бил с Б. в а. в гр.

Сливен в една к. № 3 /.

Свидетелят В. С. заявява, че с ищеца се познават от а.. Били з. в една к. – т.. к. била много малка - посочва „като р.р. о. двете с. и от в. имаше м. м. и 4 л.“. Не се било случвало да бъдат само д., винаги били по ч.. В к. било т., имало само една к..

Нямало в.. През лятото ги и. д.. В п. нямало т.. Само сутрин, обед и вечер ги и. от к. до т.. През другото време п. ш. вътре в к.. Б. и. в. к. и често се налагало да в. л., след като ф. му и. к..

По допустимостта на исковете:

В практиката на

Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете и разглеждането им поотделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл. 3 от ЕКПЧ, като противоречащ на принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ, изискващи разглеждането на исковете при прилагането на кумулативния подход. При съобразяване на тази практика, че при преценката за наличието на увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил поставен при и. на н. му м. за н. "з. под. с." и от които той се жалва, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване на минимално необходимите б. и с.-х. у. на з. л. /на постоянен д. до с. в. и т. в.; на минимална с. ж. п. и на други б. у. в п., в което е бил н.; при претендирано обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в у. на ж., н. и у. о. по смисъла на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т. ч. Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС/ – т. е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК и чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от специализираните органи по изпълнение на наказанията дейност по изпълнение. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл. 285, ал. 1 от ЗИНСЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които в. се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГД "Изпълнение на наказанията" и претърпяно у. вследствие на у., при и. на н. му м. за н. "з. под. с." в а. гр.

Сливен по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС с оглед твърдяното от ищеца място на у., делото е подсъдно на административен съд Сливен.

Възражението на процесуалния представител на ответника, обективирано в писмен отговор, за изтекла погасителна давност за предявяване на иска се явява неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. от ОСГК, в случая погасителната давност е започнала да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия/ на администрацията да п. ищеца в н. у. на и. на м. „з. под. с.“ в а. Сливен, а именно от 09.10.2017 г., датата, на която Б. е бил о., като до датата на предявяване на иск – 30.11.2022 г. е изтекла петгодишна давност и вземането следва да се счита погасено. Но в този период на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, до отмяна на извънредното положение са спрели да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права, като съгласно разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължавали да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ – 14.05.2020 г. Следователно остатъкът от време след 13.03.2020 г. продължава да тече, считано от 21.05.2020 г., поради което исковата претенция не е погасена по давност.