Решение № 9978 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9978 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110124381 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

П. Д. К. е предявил е предявил срещу „С..." АД осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 56 лв., (съобразно допуснатото в откритото съдебно заседание на 11.12.2024 г. изменение на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща сбор от недължимо платени суми по потребителски кредит № ../08.02.2020 г., а именно 5, 60 лв. възнаградителна лихва и 50 лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 08.02.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит № .. със „С..” АД., като сумата по отпуснатия кредит била в размер на 400.00 лева. В чл. 17. от договора било посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 /дни/ дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С..“ АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „С...“ АД за заплащане на тези задължения. В договора било посочено, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Предвидено било, че третото лице — поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст -21 години; минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в „С..“ АД; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. В чл. 20. от договора било уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл. 17. от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следвало да обезщети. Посочено било, че в случай, 1 че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезщетение, която се начислявала пропорционално към всяка вноска по кредита и е била отразена в погасителния план, неразделна част от договора.

В чл. 20. от договора е било посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл. 22. от същия неустойка, стане дължима, от страна на Заемателя, последният да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита. Твърди, че му била начислена неустойка в общ размер на 50.40 лева, тъй като същият не представил в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор. В погасителния план, част от процесния договор било посочено, че общо дължимата сума по кредита е 405.60 лева, а общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция, е била 456.00 лева, срокът на кредита бил четиринадесет дни, фиксираният годишен лихвен процент бил 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ бил в размер на 42.98 %. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не е спазена предвидената в закона форма. Посочва, че не му е била предоставена необходимата преддоговорна информация. Твърди, че не е изразил валидно съгласие за сключването му.

Счита, че договорът е нищожен, доколкото не е посочен ГПР по кредита, а освен това не е посочено, как същият е получен. Твърди, че действителния размер на ГПР по кредита е различен, като същият е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени накърнява добрите нрави. Твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, доколкото разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Сочи, че кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Твърди, че уговорената неустойка всъщност представлява допълнително възнаграждение, като договорът продължава да се изпълнява при по-висока цена. Счита, че клаузата за неустойка клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Сочи, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „С..” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ в общ размер на 50.40 лева, която представлява печалба за кредитора и надбавка към главницата. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Считам, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора.

Твърди, че е погасил 456,00 лева, а е получил 400,00 лв., поради което твърди, че с оглед дължимостта единствено на чистата стойност на кредита поради неговата нищожност, сумата в размер на 56,00 лева е платена без основание. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че на 08.02.2020 г. между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № .. със „С..” АД., като сумата по отпуснатия кредит била в размер на 400.00 лева, като същата сума била предадена на ищеца на същата дата. Посочва, че действително в чл. 20 от договора била предвидена неустойка, но не бил длъжен да я претендира. Твърди, че сключването на договора е било инициирано от ищеца. Счита, че макар и да не е събирал неустойка за предоставяне на поръчителство, то същата е била валидна. Твърди, че по отношение на неустойката не се прилагат правилата на ЗПК, а на ЗЗД. Счита, че уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции, като причина за нейното начисляване би могло да е единствено виновно поведение на длъжника.

Посочва, че неустойката не противоречи на добрите нрави, доколкото размерът й не е прекомерен. Счита, че включването й към погасителните вноски е правилно, като тя би била 2 дължима единствено при непредоставяне на обезпечение от длъжника. Оспорва да е налице начална невъзможност да осигури в срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил твърдяната сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, а ответникът следва да докаже, че сумата е получена на годно правно основание.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото с обявения за окончателен доклад по делото са отделени фактите, че между страните е сключен процесният договор за кредит, както и че същият е с посоченото в исковата молба съдържание.

Съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит – кредитна линия № ../08.02.2020 г., сключен между "С.." АД и ищеца П. Д. К., съгласно който дружеството се задължава да предостави на ищеца заем под формата на кредитна линия в размер на 400 лв. със срок на ползване една година от датата на сключване, като с изтичане на този срок срокът за ползване се продължава автоматично с една година за общо 3 години, ако в 30-дневен срок преди изтичане на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. В договора е посочен фиксиран лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 98 % По силата на чл. 17 от договора ищецът се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство чрез поемане от страна на трето физическо лице на солидарно задължение за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, покриваща всички задължения на кредитополучателя. Поръчителят следва да отговаря на изброените в чл. 19 от договора изисквания. Съгласно чл. 20 от договора в случай че потребителят не изпълни това задължение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш. Видно от погасителния план, в хипотезата на чл. 20 от договора към главницата се начислява неустойка в размер на 50, 40 лв., както и възнаградителна лихва „за един период“, като така общият размер на задължението се равнява на 456 лв.

По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. Като е взело предвид представената от ответника счетоводна справка, вещото лице е достигнало до извод, че на 21.02.2020 г. ищецът е извършил плащания по процесния договор за заем в общ размер от 456 лв., от които 400 лв. главница, 5, 60 лв. възнаградителна лихва и 50, 40 лв. неустойка.

Вещото лице е изчислило още, че посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 42, 98 % включва единствено уговорената възнаградителна лихва, като при включването и на уговорената и заплатена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в годишния процент на разходите последният се равнява на 55, 58 %, а не както е посочено в договора на 42, 98 %

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с 3 което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

Между страните не се спори, че ответникът е предоставил уговорената сума в размер на 400 лв. на ищеца.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка в полза на кредитора при неизпълнение на това задължение, и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора (включващо главница, лихви, неустойки и всички други обезщетения и такси) и тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.