Решение № 559 от 08.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Пловдив, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20225330109918 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, и чл. 188, т. 1 и т. 2 от КТ.

Ищцата К. В. В., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ****, чрез пълномощника й адв. Т. Ф. е предявила срещу ответника СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК 000453140, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48, представлявано от Директора И. Д. обективно съединени искове за отмяна на две заповеди на работодателя Заповед № *******г., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „********“ и Заповед № *********г., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „*********“, и двете връчени на *********г. чрез ЧСИ.

Ищцата твърди, че работи по безсрочно трудово правоотношение с ответника на длъжност „*******” по задължителен общообразователен предмет – ********* по тр. договор от *********г. На *********г. на ищцата били връчени чрез ЧСИ ******** ****** общо 5 документа – Съобщение изх. № ***********. за наложени дисц. наказания, Заповед № ************., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „************“, Заповед № **********., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „**********“, Покана изх. № ***********. за даване на писмени обяснения по чл. 193 КТ, Покана изх. № **********. за удостоверяване на предварителна закрила при уволнение по чл. 333 от КТ.

Твърди се, че ищцата е обект на незаконосъобразни действия от страна на работодателя.

Били й наложени две дисц. наказания за несъществуващи дисциплинарни нарушения, с цел 1 подготовка за налагане на най-тежкото дисц. наказание „***********“.

По Заповед № ***********., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „********“: с нея било наложено това наказание за неявяване на работа присъствено на **********. и *********., и неизпълнение на Заповед № **********.

Оспорва се да е било извършено описаното в заповедта дисц. нарушение. Организацията на работа към този момент била учебните занятия да се провеждат в ел. среда, предвид противоепидемичните мерки срещу COVID -19 на национално ниво. Оспорва се ищцата да е била уведомена за промяна в режима на учебните занятия, а когато е узнала, е било невъзможно да реагира по описания от директора начин – учебните занятия да се провеждат едновременно в електронна среда и присъствено, с преподаване от класната стая в училище.

Промяната била установена със заповед на директора от **********., последен работен ден от седмицата, с действие от *******., първият раб. ден от следващата седмица. Твърди се ищцата на *******. да е изпълнила коректно задълженията си, като провела учебните занятия по действащия към онзи момент ред в отдалечена електронна среда. Ищцата своевременно депозирала обясненията си по ел. поща на **********. Твърди се да не е налице описаното в заповедта нарушение предвид липсата на своевременно уведомяване за промяната в организационния процес и действителното провеждане на часовете по ******** на ********

По Заповед № *********., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „************“: С нея на ищцата било наложено горепосоченото наказание за „***********г. в сградата на училището, без да се извърши тестване на място с неинвазивен бърз антигенен тест… и неизпълнение на Заповед № ***********г.“ Оспорва се ищцата да е извършила така описаните нарушения. Твърди се на тази дата същата да не е имала присъствени часове и не е била длъжна да се тества, тъй като не е имала пряк контакт с учениците. Същата е влязла в сградата за кратко, но не за да провежда учебни занятия, а да върне поисканото от директора устройство „хромбук“. На тази дата ищцата провела часовете си по ****** в ел. среда. За тези обстоятелства депозирала обясненията си по ел. поща на *********. Отделно, дори да се приемело, че формално са нарушени правилата за достъп до сградата, то влизането е било за кратко и предвид времетраенето му и причината за него се твърди да е налице несъответствие по тежест с наложеното дисц. наказание.

С оглед на горното се моли заповедите като незаконосъобразни да се отменят, претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Н. К.. Със същия се взема становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се обжалваните заповеди да са законосъобразни, а твърдението, че са наложени тези две наказания с цел подготовка за налагане на най-тежкото такова – неоснователно.

По Заповед № **********., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „*******“: Твърди се наказанието да е наложено на ищцата за това, че не се е явила на работа присъствено на *********г. и **********г., в неизпълнение заповеди на работодателя за възстановяване на 2 присъственото обучение на учениците от *** до **** клас, считано от ********. В случая за възстановяване на присъственото обучение на учениците от *** до **** клас, считано от *********г. и на педагогическия състав, били издадени заповеди на работодателя с №№********и ***** от ********. С тези заповеди бил запознат целия педагогически състав, вкл. и ищцата, по ел. поща. Въпреки че била надлежно и своевременно уведомена за промяната в режима, последната провела учебните занятия не по установения от работодателя ред – присъствено в класната стая, а по ел. път. Не само, че не провела уроците си от класната стая, но и не провела планираните по график на ***********г. консултации по ****** с ученици от ******,****, **** класове и ****, ****, *** класове. С оглед на горното ищцата безспорно не изпълнила законното нареждане на работодателя за възстановяване присъственото обучение на учениците и педагогическия персонал, което е нарушение на тр. дисциплина и за което законосъобразно й е наложено дисц. наказание „*********“.

По Заповед № ************г., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „**********“:

Твърди се с тази заповед на ищцата да е наложено посоченото в нея наказание за това, че на ********. е влязла в сградата на училището, без да извърши тестване на място с неинвазивен бърза антигенен тест за COVID -19 и без наличие на валиден документ за ваксинация, преболедуване или отрицателен резултат от лабораторно изследване. В обясненията си ищцата признала, че е влязла в сградата, без да се тества. Обясненията й, че не е била длъжна поради липса на пряк контакт с учениците и провеждане на часове само в ОРЕС не отговаряли на истината. Ищцата е била длъжна на тази дата да проведе планирани по график консултации по **** с ученици от ***, ***, *** класове и ****, ***, *** класове.

Ето защо е била длъжна да се намира в сградата на училището. Освен това, независимо за колко време и по какъв повод влиза в сградата, е била длъжна да направи изследването, както и целият персонал на училището, или, ако не го направи – да представи валиден документ за ваксинация, преболедуване или отрицателен резултат от лабораторно изследване. В този смисъл са били дадените насоки за обучение и действие в условията на извънредна епидемична обстановка – т. 4.3, утвърдени със Заповед № ***********г. на МОН. За това имало издадена изрична Заповед № **** и заповед № *******, и двете от **********. на Директора на училището. След като е отказала да се тества и не е представила съответния валиден документ, се твърди ищцата безспорно да не е изпълнила законно нареждане на работодателя, което съставлява нарушение на тр. дисциплина и за което законосъобразно й е наложено следващото по степен дисц. наказание „**********“.

Твърди се нарушението на тр. дисциплина, което ищцата е извършила, да не е формално, а много тежко – свързано с опазване живота и здравето на всички в училището, осъществено в извънредна епидемиологична обстановка, задължителна за всички, без изключения. Сочи се, че не може, след като всички ученици, от най-малките до най-големите, са длъжни да проведат изследването, ищцата като безотговорна да откаже, вместо като учител да дава пример, и по този начин да застраши живота и здравето на околните. Към тези дати – **** и *******. заболеваемостта от COVID -19 е била значителна, поради което наказанието било съобразено както с нарушението, така и с обстановката, при която е извършено.

3

С оглед на горното се моли исковете да се отхвърлят.

В съдебно заседание всяка от страните – ищецът чрез адв. Ф., ответникът чрез Директора и пълномощника адв. К., поддържа становището си по спора и моли същото да се възприеме от съда. Всяка от страните претендира разноски.

Ответната страна в становището си по същество на спора счита, че е безспорно установено ищцата на дати **** и *******г. да не е преподавала от училището, въпреки че е била редовно уведомена за промяната в режима, като дори да не е разбрала преди *****, то на тази дата е говорила с колега и вече няма как да не е разбрала за промяната. На ***** същата отново не се е явила, за да работи, явила се е, само за да върне устройство, което същата признава, както и че ищцата признава, че е влязла в училището, като нито се е тествала, нито е представила документ за ваксинация или преболедуване. Твърди се това нарушение да не е формално, а доста тежко с оглед актуалната към онзи момент епидемиологична обстановка, като ищцата е знаела и за двете законни нареждания на работодателя – възстановяване на присъственото обучение и задължителното тестване, но да не ги е изпълнила, с което е нарушила трудовата дисциплина и законосъобразно са й наложени и двете наказания.

Допълнително ищцата е представила писмена защита, с която обосновава становището си, че по делото е установено, че ищцата не е била своевременно уведомена за заповедите от ***********г., за възстановяване на присъственото обучение, че те не са й връчени по никакъв начин, за това, че първото наказание „********“ й е наложено, без в заповедта да е посочено и по делото да е доказано какви часове е трябвало да проведе ищцата на процесните две дати, което прави, от една страна, заповедта немотивирана, а от друга нарушението недоказано, и на следващо място, работодателят сам е представил доказателства, че на тази дата ищцата е провела часовете си. Взема се становище, че второто наказание е наложено, без реално работодателят да се е позовал на правилната заповед, уреждаща задължителното тестване, че реално заповед № *********г., която е уреждала задължителното тестване, не е цитирана в мотивите на оспорената заповед за налагане на второто наказание, нито пък в искането за даване на обяснения на ищцата, а като краен резултат с втората заповед ищцата била наказана с дисц. наказание „*********“ за неизпълнение на заповед, за която не са й искани обяснения и която не е посочена в самата заповед за налагане на наказанието. Отделно, самият работодател лично настоял ищцата да се яви лично да върне устройството на дата **********г., а не да го прати по колега, както самата тя е предложила, което било направено с цел да се инициира дисциплинарно производство срещу нея, при все, че работодателят е знаел за влошеното здравословно състояние на ищцата и опасенията й в тази връзка. Още на ***********г. се твърди ответникът да е предприел мерки за проверка дали ищцата ще изпълнява новите заповеди на работодателя, което било тенденциозно и с цел дисциплинарното й наказване.

Твърди се с втората заповед, дори да се приеме всичко по процедурата да е редовно и нарушението – извършено, да се налага наказание, несъответстващо по тежест на самото нарушение. Ето защо се моли същата да бъде отменена. Подробно се излагат съображения за 4 незаконност на двете заповеди.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове да бъдат отменени процесните две заповеди заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „***********” и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “***********” като незаконосъобразни, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното училище и че с оспорените две заповеди са му наложени дисциплинарни наказания, както следва „*********” и “***********”. Оттук насетне, за да се отхвърлят исковете, в тежест на ответника е да установи, че всяко от дисциплинарните наказания е законосъобразно наложено, а именно: че всяка една от заповедите е издадена от лице, носител на работодателската власт, респ. на дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в съответната заповед нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена – че на ищеца са били искани обяснения във връзка с всяко от нарушенията преди налагане на съответното наказание, и че всяко от наказанията е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.