Решение № 2995 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2995 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330109133 по описа за 2022 година

Производството е по установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗЗП.

Ищецът Й. С. П. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.... ул.“З...........Е. И....., със съдебен адрес: гр. П...... ул.“Х.... К.......... в исковата си молба против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК............. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, моли съда, да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №............... сключен с „Кредисимо” ЕАД, като в условия на евентуалност иска клаузата на чл.4, т.1 от договор за потребителски кредит № .............. да бъде прогласена за нищожна, както и да прогласи нищожността на Договор за поръчителство от.............. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като противоречащи на изискванията на ЗПК и ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника „Кредисимо” ЕАД бил сключен договор за потребителки кредит № ............., по силата на който му била предоставена сумата от 2 000,00 лева. С втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 от ЗПК, както и на основание чл.143, т.19 от ЗЗП, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.10 от ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит лихвеният процент бил фиксиран в размер на 40,00 %, а годишният процент на разходите е в размер на 48,21 %.

Твърди се, че действително приложения в кредитното приложение ГПР е различен от 1 посочения в договора, както и че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48,21 % е заблудил потребителя. Това довело до неравноправност на уговорката за ГПР, което от своя страна водело до нищожност на клаузата за ГПР. Уговореното възнаграждение за фирма поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен в договорения ГПР от 48.21% . Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания представлявало заблуждаваща търговска практика“. Счита се, че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, с което нарушил принципът заложен в чл.5 от ДиректИ. 93 /13/ ЕИО. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради нарушаването на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като липсвала информацията относно размера на лихвения процент на ден .

Предвид невъзможността да предостави банкова гаранция по договора за кредит и спешната нужда от финансов ресурс, ищецът сключил договор с поръчител, който поръчител бил определен от кредитора - ответник. На ........... ищецът подписал договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, срещу възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, платимо като добавък към падежната вноска. Твърди се, че договорът за кредит е съглашение между ответника и поръчителя, а ищецът е трето лице в това правоотношение.

Договарянето, че кредитополучателя - ищец следва да заплати възнаграждението на поръчителя вместо кредитора - ответник противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК.

Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директ............ Уговорката за учредяване на обезпечение с одобрен от ответника поръчител била недействителна Ответникът „Кредисимо” ЕАД, оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на Договор за потребителски кредит. Оспорва се и твърдението на ищеца, че сключването на договор за поръчителство е било изискване за сключването на договора за кредит и в тази връзка, че клаузите му трябвали да бъдат включени в ГПР. Твърди се, че сключването на договор за поръчителство е предвидено като възможност, а не задължение, а предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Договорът за кредит бил сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство, затова включването на ГПР на разходите по договор за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било невъзможно към момент на сключване на договора за кредит.

Счита, че ищецът не е въведен в заблуждение относно параметрите на договора за кредит, тъй като му била предоставена предварително възможност да се запознае с договора и приложенията към него. След запознаване с всички условия по кредита ищецът сам е въвел, на указано за това място в сайта, команда „Декларирам, че съм получил СЕФ, на посочен email, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“. Счита, че сключеният между страните договор напълно отговарял на изискванията на чл.22 от ЗПК и клаузите на същия не били неравноправни. Твърди се, че сключения от ищеца договор за поръчителство е съвсем отделен договор, сключен с него и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, при параметри 2 уговорени между тях. Ищецът сам сключил договора за поръчителство, като от страна на ответника сключването му не е поставяно като условие за сключване на договор за кредит.

Счита, че не е налице непълнота в договорните условия по отношение на правото на отказ на кредитополучателя. Оспорва се твърдението на ищеца, че сключването на договор за поръчителство има за цел да обезпечи вредите от неплатежоспособността на ищеца, тъй като ответника предварително извършило проверка за това обстоятелство. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, твърди, че в договора за потребителски кредит не е включено основание за плащане на суми на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че между с двете страни е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ............ като ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. За него не било задължително да сключи договор с дружество - гарант. Ищецът сам манифестирал воля за сключването му, като същият бил сключен във форма на ел.документ чрез размяна на електронни волеизявления и подписан с обикновен ел.подпис.

Оспорва искането на ищеца за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит и договора за поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението по услугата договор за поръчителство следва да бъде включено в ГПР като разход по кредита. Твърди се, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със задължително включване на договор за поръчителство. Твърди се, че сключения между страните договор не е договор за поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД, а е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по кредита. Ищецът имал възможността в 14-дневен срок от сключването на договора за кредит да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка, като при отказ от договора или предсрочно погасяване на задължението си към „Кредисимо“ ЕАД, не дължал възнаграждение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, че ищецът и „Кредисимо“ ЕАД са сключили договор за потребителски кредит № ......... както и че ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са сключили договор за поръчителство от ........, по силата който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕАД съгласно процесния договор за потребителски кредит.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за 3 неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Предвид изложеното, то с характеристики на потребителски договор е и Договорa за предоставяне на поръчителство от ........ г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Ето защо двете правоотношения следва да се разгледат съвместно, като се има предвид и че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД т. е. кредиторът и поръчителят са свързани лица. Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (2 000 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от ответника "Кредисимо" ЕАД дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес - „Ай Тръст“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга – условията за другото обезпечение е на практика невъзможно за осъществяване от длъжника.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с 4 договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.