Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1786 от 22.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17615/2022
Вид
Решение № 1786
Подписан
22.04.2023
В сила
22.04.2023
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1786 гр. Пловдив, 22.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330117615 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на В. А. И., ЕГН **********, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 6170.28 лева – главница по Договор за потребителски кредит на граждани от ********* г., сключен с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД и Р.М.Р – кредитополучател, обезпечен с поръчителството на Н.Б.Т, М.Г.С, Е.О.С, Р.Й.И и В. А. И., ведно със законната лихва върху посочената сума за периода от 08.09.2004 г. до пълното й изплащане; сумата от 26.36 лева – лихви върху просрочената главница към 08.09.2004 г., сумата от 456.59 лева – просрочени лихви по посочения договор към 13.07.2004 г.; сумата о т 216.68 лева – задбалансово начислени лихви по посочения договор към 08.09.2004 г., сумата от 137.44 лева – направени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.09.2004 г. по гр.д. № 5708/2004 г. по описа на РС - Пловдив.

В исковата молба, ищецът твърди, че по гореописания изп. лист първоначално е било образувано **** № ***/*** г. пред *** – 10 район при СИС на ПРС, по което ****. не са били извършвани никакви изп.действия, насочени против ищеца В. И.. Сочи още, че по молба на взискателя, от 10.07.2007 г. **** е било продължено под № ***/**** г. по описа на К.П., с район на действие – Окръжен съд – Пловдив. Твърди, че с молба от 02.08.2007 г. са били възложени правомощия по чл. 18 З***, като след тази молба не са предприемани изп. действия, по отношение на ищеца В. И., които да прекъснат погасителната давност.

Твърди се още, че **** е било прекратено по молба на взискателя с Постановление на *** от 15.04.2015 г., след което, въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ********* г. по описа на *** М.О., с район на действие ОС- Пловдив.

Посочва се, че с договор за цесия от 15.07.2013 г. вземането от „УниКредит Булбанк“ АД (правоприемник) на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД е прехвърлено на „Агенция за 1 събиране на вземания“ ЕАД.

Сочи се, че на 09.11.2022 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца В. И..

Навежда доводи, че ако се приеме, че с молбата от 02.08.2007 г. по **** № ***/**** г. по описа на *** П. е прекъсната давността на вземанията, доколкото след тази дата взискателят не е поискал извършване на изп. действия, до датата на прекратяване на делото – 15.04.2015 г., вземането е погасено по давност, най- късно на 02.08.2012 г., за всички, посочени в изп. лист, суми.

С оглед изложеното, се иска да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 10.09.2004 г. по гр.д. № 5705/2004 г. по описа на РС – Пловдив, а именно: сумата в размер на 6170.28 лева – главница по Договор за потребителски кредит на граждани от ********* г., сключен с „Ейч Ви Банк Банк Биохим“ АД и Р.М.Р – кредитополучател, обезпечен с поръчителството на Н.Б.Т, М.Г.С, Е.О.С, Р.Й.И и В. А. И., ведно със законната лихва върху посочената сума за периода от 08.09.2004 г. до пълното й изплащане; сумата от 26.36 лева – лихви върху просрочената главница към 08.09.2004 г., сумата от 456.59 лева – просрочени лихви по посочения договор към 13.07.2004 г.; сумата от 216.68 лева – задбалансово начислени лихви по посочения договор към 08.09.2004 г., сумата от 137.44 лева – направени разноски, във връзка с което е образувано изп. д. № 476/2015 г. по описа на *** М.О., *******, с район на действие ОС– Пловдив, е погасено поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, са редовно връчени на ответното дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез служител, съгласно чл. 50, ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок от същото, не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Ответното дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е било редовно призовано и за първото съдебно заседание, по същия начин, чрез служител, съгласно чл. 50, ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 2336/23.02.2022 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 11.04.2023 г. не се е явил законен или упълномощен представител на ответното дружество, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответното дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призовано, и не е направило искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на 2 ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С определение от 09.12.2022 г. на съда по настоящото дело, ищецът е освободен, от задължението му за заплащане на държавна такса за производството по гр.д. № 17615/2022 г. по описа на ПРС.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати разноските за държавна такса в размер на 280.29 лева.

Ищецът, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото, в представения договор за правна помощ на ищеца (л. 2 гръб) е посочено, че той се представлява безплатно от **** В.

Х., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на ****то възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на ****то възнаграждение от 1000.70 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. А. И., ЕГН **********, не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, следните суми: сумата в размер на 6170.28 лева – главница по Договор за потребителски кредит на граждани от ********* г., сключен с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД и Р.М.Р – кредитополучател, обезпечен с поръчителството на Н.Б.Т, М.Г.С, Е.О.С, Р.Й.И и В. А. И., ведно със законната лихва върху посочената сума за периода от 08.09.2004 г. до пълното й изплащане; сумата от 26.36 лева – лихви върху просрочената главница към 08.09.2004 г.; сумата от 456.59 лева – просрочени лихви по посочения договор към 13.07.2004 г.; сумата о т 216.68 лева – задбалансово начислени лихви по посочения договор към 08.09.2004 г., сумата от 137.44 лева – направени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.09.2004 г. по гр.д. № 5708/2004 г. по описа на РС - Пловдив , в полза на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, които вземания са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 280.29 лева /двеста и осемдесет лева и двадесет и девет стотинки/ - дължима държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, да заплати на **** В. С. Х., *********, сумата от 1000.70 лева /хиляда лева и седемдесет стотинки/ – **** възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. А. И. за производството по настоящото гражданско дело № 17615/2022 г. по описа на РС - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4