Решение № 5746 от 19.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5746 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100514333 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 336971/23.11.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство К. А. Б., срещу Решение № 18580/ 12.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 8249/2023 г., по описа на СРС, 82 с-в, с което съдът е отхвърлил предявените от К. А. Б. против В. Г. Р. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да възстанови комина на сградата, находяща се в гр. София, ул. **** и да премахне всички тухли от него с оглед нормалното му функциониране и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 1250 лева, представляваща претърпени от него имуществени вреди, състоящи се в разходи за възстановяване на запушения комин на терена на ответницата, отпушване отгоре и отдолу, както и премахване на тухлите.

В жалбата се излага подробно становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Посочва се, че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установявало, че в апартамента, собственост на ответницата, е извършено преустройство, вследствие на което е усвоен коминът/отдушник в банята. Поддържа се, че от преустройството коминът в апартамента на ищеца е запушен, като счита, че материално-правно легитимирана да отговаря по предявения иск по чл. 109 ЗС е именно ответницата, доколкото дори и същата да не е извършила 1 неоснователните въздействия, тя поддържа неправомерното състояние, което пречи на ищеца да използва по предназначение банята в собствения му имот.

Излага се становище за основателност на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. С оглед на изложеното се отправя искане обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по ал. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна В. Р., чрез адв. Л. В., с който се излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че ответницата не е извършила описаните в исковата молба неоснователни действия. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

С влязло в сила определение на въззивния съд от 11.04.2025 г. първоинстанционното решение № 18580/12.11.2023 г., е обезсилено на основание чл. 233, изр. последно ГПК в частта, в която е разгледан предявеният от К. А. Б. срещу В. Г. Р. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и производството по делото е прекратено в горепосочената част.

С оглед на изложеното предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение единствено в частта му, в която е разгледан предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

109 ЗС.

За да бъде същият уважен в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния имот, както и че ответницата е осъществила твърдяното неоснователно въздействие /действие или бездействие/, посочено 2 в исковата молба, а именно премахване на коминното тяло в ап. № 6 и зазиждането му с тухли, както и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използване на собствения му имот, по- големи от обикновените.

Между страните в производството не е спорно, а и се подкрепя от представения пред съда нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177/16.06.2022 г., че ищецът е собственик на апартамент № 2, находящ се на първи етаж в сградата в гр. София, ул. ****.

Не се спори между страните и че ответницата е собственик на апартамент № 6, разположен на ет. 3 в процесната сграда.

Представено е писмо-отговор от Столична община, район „Лозенец“ от 24.01.2023 г., във връзка с подаден от ищеца сигнал за запушен комин, който служи за вентилация в сградата на ул. ****. В същото е посочено, че при извършена проверка на ап. 6 и таван към ап. 5 от служители на районната администрация на основание чл. 223 ЗУТ не са констатирани нарушения, като отдушникът в банята на ап. 6 преминава през тавана на ап. 5 и излиза на покрива на сградата.

Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол от 04.06.2022 г. за извършени огледи на отдушник в сграда в гр. София, ул. ****, ап. 2, 4 и 6. В него е посочено, че след извършен оглед се установява, че отдушникът е зазидан с тухли, циментирани върху дървената платформа над решетката. Коминът на отдушника е затрупан с тухли до 2 етаж. В банята на 3 етаж е установено преустройство, като коминът на отдушника е премахнат и заместен с плочки. Направен е самостоятелен отдушник с нова отходна тръба на покрива. Коминът за отдушника е зазидан на 5-6 метра надолу от покрива.

Посочено е още, че заради това преустройство в банята на етаж 3, ап. 6, отдушникът е прекъснат и зазидан и затрупан с тухли.

Представени са Правилник за вътрешния ред в ЕС в гр. София, ул. ****, служебна бележка за вписване на ищеца като управител на ЕС от 19.09.2020 г. и протоколи от проведени на 22.05.2023 г. и 29.05.2022 г. и 19.09.2020 г. ОС на ЕС.

Пред Софийски районен съд е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата експертиза. В същото след извършен оглед в сградата на ул. **** на трите етажа на апартаментите срещу стълбите, вещото лице е установило, че в апартамента на втория жилищен етаж коминното тяло, което е отдушник, съществува, но поради това, че е прекъснат на третия жилищен етаж в ап. 6, същият не изпълнява своето предназначение. Посочва се, че в ап.

6 е извършено преустройство, вследствие на което мокрото помещение (килер) е присъединено към банята, като е премахнат коминът, представляващ една колона 25/25 см., която е разделяла помещенията. Сочи се, че за отдушник е монтирана частично вкопана PVC тръба с вентилатор, като по този начин е направено заместване на отдушника, който обслужва единствено ап. 6 – собственост на ответницата. Вещото лице сочи още, че премахнатият 3 отдушник на третия етаж прекъсва вентилацията на долните два етажа. В ап. 2 е правен ремонт на банята: поставена е фаянсова облицовка по стените и гранитогрес по пода; подменена е санитарията. Описани са следи от мухъл и влага в ъгъла над мивката, които според вещото лице се появявали при липса на добра вентилация в помещението.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че коминът е запушен и на първия, и на втория етаж, тъй като е разрушен на третия етаж, както и че в апартамента на ищеца има една дървена кутия, която се виждало, че е запушена с тухли. Допълва, че няма необходимост да се правят проби след като няма комин в ап. 6. Сочи, че запушването е в плочата на ет. 2, като на ет. 6 е присъединено мокрото помещение към банята, а коминът, представляващ куб с размери 25/25 см. е премахнат, за да не пречи.

Вещото лице е заявило при изслушването си, че събаряйки комина е прекъснат достъпът до отдушник на първия и втория етаж, като поставената тръба нямала връзка с останалите, както и че от събарянето на комина в дупката са попаднали тухли. Отбелязва, че не може да датира преустройството, но смята, че същото не е било правено в последните години.

В дадени по реда на чл. 176 ГПК обяснения, ищецът посочва, че е собственик на процесния апартамент от 2022 г., но го ползва от 2020 г., към който момент вече банята не се е изсушавала много лесно; имало е натрупан мухъл. Сочи, че след оглед на коминочистач се е установило, че коминът на банята не работи. Твърди, че не знае откога е запушен коминът, както и дали ответницата е извършила ремонтите дейности, довели до проблема, но счита, че същата като собственик на апартамента следва да носи отговорност за възстановяването им.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Н.М.. Разпитан пред съда, същият заявява, че ответницата живее от 1980 г. в апартамента на третия жилищен етаж, а ищецът живее от около 2 г. в апартамента на първия етаж. Посочва, че ремонт на банята в апартамента на ответницата е извършван последно през 1980 г. от нейния баща, като никой от предишните собственици не е имал претенции, че коминът е запушен. Сочи, че за подобен проблем е научил при проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, когато ищецът е заявил, че коминът му е запушен с тухли и в банята му има конденз. Твърди, че останалите собственици не са намерили техническо обяснение на проблема, като са отдали същия на други фактори – умора на материала или земетресение. Потвърждава, че е присъствал на два огледа – от коминочистач и от представители на районната администрация, без да посочва какво е установено на тези огледи. Заявява, че кооперацията има комини и отдушници на покрива, които представлявали отвор с 3 решетки, които правели естествена вентилация.

Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено 4 неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, но без да отнема владението на собственика. Основание за защита чрез иска се поражда и само при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия защита. Функцията на иска е да отрече тези и други аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователни действия, поведение и състояние, както и на премахване на последиците от тях /в този смисъл Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985г. по гр. дело № 10/84 г. на ОСГК на ВКС/.

Настоящият въззивен съдебен състав, след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, намира, че предявеният иск с правно основание чл.

109 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен, като съображенията за това са следните:

В настоящия случай по делото не е спорно, а се и установява от представените писмени доказателства, че ищецът К. А. Б. е собственик на недвижим имот, находящ се в сграда в гр. София, р-н „Лозенец“, ул. ****, ет. 1 и представляващ апартамент № 2 (с площ от 77,25 кв.м.), ведно със зимнично помещение № 4 с площ от 14 кв.м., както и таванско помещение с площ от 6 кв.м., придобит въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177/16.06.2022 г.

Не се спори също, че ответницата е собственик на апартамент № 6, разположен на ет. 3 в същата сграда.

Според фактическите твърдения на ищеца, тъй като коминното тяло в апартамента на ответницата Р. е било премахнато, това му пречело да ползва коминното тяло в своя апартамент и водело до непълноценно ползване на банята му, поради което претендира ответницата да бъде осъдена да възстанови положението преди извършените в собствения си апартамент нарушения, изразяващи се в премахване на коминното тяло и зазиждането му с тухли.