Решение № 903 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Д. Василева при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605560 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда №385/24.07.2023г. по Н.О.Х.Д.№10600/2022г., СРС, НО, 121-ви с-в е признал подсъдимия Г. Т. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на 16.02.2020 г. в гр.София, ж.к.”Студентски град”, ул.“****, причинил на Д. К. М. лека телесна повреда, изразяваща се в контузии, отоци, кръвонасядания и охлузвания по тялото , които травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на М., като деянието е извършено в условията на домашно насилие. Районният съд в процедура по реда на чл.371, т.2 от НПК е осъдил подсъдимия Г. при условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК на наказание „Пробация” с приложение на първите две задължителни пробационни мерки за срок от по 2 /две/ година. Като резултат от осъждането на Г. са възложени сторените по делото разноски.

По делото е постъпил бланкетен въззивен протест, в който се претендира несправедливост на наложеното при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК наказание, доколкото липсват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

След изготвяне на мотивите и запознаване с тях, прокурорът е допълнил въззивния си протест. Счел е, че съдът неправилно е приел наличието на предпоставките по чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК. Акцентира се на предходното осъждане на подсъдимия Г. , по което настоящето се явява извършено в изпитателния му срок. Поради това се моли за отмяна на първоинстанционната присъда в наказателноправната част като наГ. се наложи наказание „Лишаване от свобода“, което на свой ред да доведе до привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ по НОХД№28882017г. по описа на РС- Козлодуй.

1

Срещу съдебния акт е постъпила въззивна жалба от част. обвинителка, която намира присъдата за незаконосъобразна и неправилна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения на правата . Претендира се да не са съобразени задължителните указания на СРС, НО, 103-ти състав по повод съставеното постановление за спиране на досъдебното производство за евентуално наличие на по-тежко медико-биологично увреждане на здравето на М., попадащо в обхвата на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. В подробен вид в жалбата се излага фактологията по делото с твърдения за допуснати нарушения на правата на пострадалата от досъдебната фаза, които не са взети предвид. Оспорва се приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия.

В разпоредително заседание на 05.10.2023 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на вещи лица, ангажирането на други доказателства, вкл. уважаване и на исканията на част. обвинителка.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста. Като отново подчертава пълната доказаност на обвинението от събраните доказателства, настоява за изменение на присъдата в частта относно наложеното на Г. наказание „Пробация“, което бъде заменено с наказание „Лишаване от свобода“.

Представителят на държавното обвинение обосновава извода си с предходното осъждане на подсъдимия, в изпитателния срок на което е осъществено процесното престъпление. Излага аргументи и досежно други отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, вкл. множеството причинени телесни увреждания на пострадалата. Не се споделя довода на първия съд да приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство възрастта на подсъдимия, голословно изразеното съжаление за извършеното и отличните характеристични данни, съпоставими с обремененото му съдебно минало. Поради тези съображения се моли за определяне на справедлив размер на наказанието "Лишаване от свобода" и съответно привеждане в изпълнение на наложеното по-рано наказание с отложено изпълнение.

Повереникът на частния обвинител М. - адв. Л. в хода по същество подържа подадената въззивна жалба и се солидаризира с изложението на прокурора. В допълнение излага и аргументи по отношение допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на доверителката ѝ.

Частната обвинителка М. се придържа към заявеното от повереника си.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Г. - адв. К. напротив пледира за потвърждаване на оспорената от противните страни присъда. Защитникът я намира за законосъобразна и справедлива в частта относно определеното на подзащитния наказание и съответно на извършеното престъпление и изтеклия период от време.

Подсъдимият Г. в правото си на лична защита и предоставената му последна дума изразява съжаление за стореното. Моли за потвърждаване на първостепенния съдебен акт.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивните протест и жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел надлежно съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият Г. изцяло е признал фактите от обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства по тях. Законосъобразно контролираният съд е преценил хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК, доколкото доказателствата от досъдебното производство са в унисон с направеното от подсъдимия 2 признание.

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, обсъдени в мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:

Подсъдимият Г. Т. Г. е роден на 10.05.1994 г. в гр. Враца, българин, български гражданин, с адрес по местоживеене: гр.Враца, ул.“****, с висше образование, женен, работи, осъждан.

Подсъдимият е осъждан по НОХД №288/2017 г. на РС- Козлодуй в сила от 11.07.2017г. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, извършено на 22.09.2016 г. на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ четири месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ три години.

От началото на месец септември 2019 г. пострадалата Д. М. и подсъдимият Г. заживели заедно, първоначално ползвали жилище, собственост на сестрата на подсъдимия, находящо се на адрес: гр.София, ж.к.“Лозенец“, а от началото на месец февруари 2020 г. се преместили под наем в апартамент в гр.София, ж.к.”Студентски град”, ул.“****.

От самото начало, отношенията между подсъдимия и М. били проблемни - проявявали взаимно ревност един към друг, като това водело и до конфликтни ситуации помежду им.

През месец декември 2019 г., докато двамата се намирали в дома на родителите на подсъдимия в гр.Враца, възникнал скандал, като М. решила да сложи край на връзката им и си тръгнала. Подсъдимият Г. я настигнал по улицата, двамата започнали да спорят и той ударил шамар. Впоследствие я разубедил и тя решила да даде шанс на връзката им. За станалото М. споделила със св.Л.Л..

Друг път се наложило М. да се крие в квартирата на св.Л.Л. на адрес в гр.София, ж.к.“Студентски град“, ул.“Боян Каменов“, като го помолила заедно със св.Д.В. да пазят в тайна от подсъдимия местонахождението . Излизайки навън със св.В., до тях спрял автомобил, от който слязъл подсъдимият Г. . Виждайки го, св.М. побягнала към паркинга пред блока. Подсъдимият я настигнал, хванал я за косата и я дръпнал назад. Св.Д.В. случилото се, както и виковете на М.: „Остави ме на мира, престани!”, но поради настояване от страна на М., не подал сигнал за станалото на тел. 112.

Св.М.П. близка приятелка на М., през месец януари 2020 г. в гр.София, в ж.к „Студентски град”, също станала очевидец на поведението на подсъдимия Г.. Както вървели по улицата, подсъдимият хванал М. за косата и силно я дръпнал назад.

През месец януари 2020 г. в жилището на сестрата на подсъдимия, част. обвинителка М. и св.П. учили за изпити, като Г. им пречил. Наричал двете момичета „зубъри”, заключил ги в жилището, после се върнал обратно, счупил шише с бира и си легнал.

На 15.02.2020 г. подсъдимият Г. трябвало да работи извънредно в почивен ден.

Съобщил на М., че ще закъснее и ще се прибере около 22.00 часа. След полунощ, св.М. се ядосала и взела решение да не живее повече с него, изпратила му съобщение в 00.20 часа на 16.02.2020 г., че си ляга, а той на следващия ден трябва да дойде да си прибере вещите от апартамента. Получавайки съобщението, подсъдимият направил няколко опита да се свърже с нея, но тя не отговаряла на позвъняванията му. Г. изпратил съобщение, в което заявил намерение да повика полиция за това, че тя държи негови вещи. Последвал телефонен разговор помежду двамата, като Г. отново помолил тя да му отключи, тъй като не разполагал с ключове за жилището, но М. категорично отказала. Подсъдимият се намирал 3 пред общия им дом с М. на адрес гр.София, ж.к.”Студентски град”, ул.****, но входът бил с контролиран достъп и той не можел да влезе. Изчакал пред входната врата, която била отворена от неустановено по делото лице. Качил се на втория етаж и започнал да звъни на ап.№18, където живеел заедно с М.. Първоначално тя не му отворила, но той започнал да удря по вратата и М. му отворила, за да не притеснява с шума съседите. Още с влизането си в апартамента, подсъдимият започнал да нанася удари с ръце по лицето на пострадалата, хванал я за шията, повалил я леглото в една от стаите, като и причинил наранявания, както следва: контузии в средната и лявата част на челото; отоци и кръвонасядания в двете орбитални области; контузия на гърба на носа; контузия на горната устна; охлузване и кръвонасядане по вътрешната повърхност на горната устна; контузии на двете ушни миди; кръвонасядания на шията вляво с характерна морфологична конфигурация; контузии на лявата мишница и лявата предмишница; охлузвания на лявата ръка; данни за контузия на дясната долночелюстна става. Същевременно обиждал пострадалата, като я наричал „боклук и парцал“. М. се отбранявала като също му нанасяла удари в областта на лява и дясна предмишници, както и дясна подбедрица. Успяла да го ухапе в областта на лява предмишница, като в резултат на това, подсъдимият я пуснал и тя се отдалечила от него. Г. взел лаптопа, намиращ се в стаята и замахнал към М., която избягала и се заключила в банята, взимайки със себе си мобилния си телефон. Обадила се на св.Л.Л., като го помолила за помощ. В този момент, подсъдимият разбил вратата на банята и хващайки М. за косата я върнал обратно в стаята. След това се запътил към коридора, като пострадалата направила безуспешен опит да напусне жилището, но Г. я завлякъл в друга стая и я блъснал на дивана, намиращ се там. Отново нанесъл удари в областта на лицето, като дясното ухо

„изпищяло”. Подсъдимият Г. взел туба с вода и започнал да излива вода върху М., като тя успяла да избяга, отворила входната врата да извика за помощ, но подсъдимият отново я издърпал вътре.

Входната врата останала открехната и привлечени от виковете за помощ на М., в апартамента влезли св.В.В., св.Р.А. и св.М.У.. Виждайки състоянието на М. младежите веднага хванали и издърпали настрани подсъдимия, извели М. от апартамента и подали сигнал на тел. 112.

На място били изпратени полицейски служители от 07 РУ- СДВР, както и линейка.

Пристигнали пред блока и приятелите на М. – св.Л.Л. и св.Д.В., които също възприели състоянието на пострадалата. Тя била откарана с линейка до УМБАЛ „Света Анна” гр.София. След извършения преглед пострадалата се обадила на родителите си в гр.Враца – св.Г.П. - М. и св.К.М. и ги уведомила за станалото.