Решение № 1190 от 28.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. Бургас, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501564 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на ОД на МВР – Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат 129009742, с адрес гр. Бургас, ул.

„Христо Ботев“ 46, представлявана от директора Калоян Калоянов, против Решение № 1894 от 31.08.2022 г. по гр.д. 3178/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната ОД на МВР – Бургас, е осъдена да заплати на С.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес гр.*** ж.к.*** бл.*** ет.* ап.*, сумата от 519,06 лв. (петстотин и деветнадесет лева и шест стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 58,63 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от ищеца нощен труд през периода 01.07.2019 г. - 10.07.2020 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 112 лв. (сто и дванадесет лева), представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима за периода 01.10.2019г. – 22.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 519,06 лв., считано от 23.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото. Със същото решение ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 100 лв. – дължими държавни такси и 150 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано . Фактът на заетост на ищеца при ответника1 въззивник за процесния по делото период бил установен от събраните по делото доказателства. Въззиваемият е полагал извънреден труд, който е надлежно отчетен и заплатен от работодателя. Затова изводът на първата инстанция за разлика между действително положения от въззиваемия нощен труд и този, който му е отчетен и заплатен от ОДМВР Бургас, бил изцяло необоснован от данните в процеса и постановен при неправилно приложение на материалното право. Неправилен бил и изводът на РС за празнота в специалната правна уредба, касаеща работещите в системата на МВР от категорията на ищеца, която следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ) с аргумент, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат поставени в понеравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения ,регулирани от КТ. В ЗМВР липсвало препращащане към общата правна уредба, а самият закон е специален, нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. Необосновани били и мотивите на първата инстанция, че при преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143, се получава извънреден труд. Последният би бил налице само ако работниците го полагат извън установеното за тях работно време, какъвто случая тук не е.

Решението според въззивника не е съобразено и с произнасянето на СЕС с Решение от 24.02.22г. по дело С-262/20г. по отправеното преюдициално запитване от РС-Луковит, с което се тълкуват нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г.Акцентира се върху дадената с него препоръка за нормативно уреждане на компенсации за особената тежест на нощния труд, полаган от лицата, работещи в публичния сектор, каквото е и ищецът и върху това, че националната ни правна уредба предвижда за държавните служители в системата на МВР редица компенсаторни механизми, предвид спецификата на служебните им правоотношения. Подробно ги изброява.

Счита, че прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, включително на нощния труд, полаган от работниците и служителите по трудови правоотношения според КТ и на служителите в системата на МВР от категорията на ищеца, се основава на обективен и разумен критерий, което прави разликата в третирането им съобразена и съвместима с правото на ЕС, т.к. е свързана с допустима от закона цел и е съизмерима с нея.

В допълнение счита, че следва да се има предвид фактът на еднаквост на продължителността на работното време за работещите в системата на МВР през деня и нощта- от 8 часа, при същевременно запазване на изискването, въведено за всички категории работници и служители за 5- дневна работна седмица с общо 40-часова продължителност

Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции. Дири деловодни разноски за двете инстанции.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния 2 представител на другата страна.

В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба . Решението на първата инстанция се сочи за правилно и законосъобразно, а изводите на съда за съобразени със събраните поделото доказателства и приложимото право.

Не се намират за допуснати и процесуални нарушения. Намира за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на труда в случая, като посочва, че ЗМВР и ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по приложението им са специални закони, уреждащи специфични правоотношения,засягащи лицата със статут на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират отношения,различни от тези, уредени в КТ, но не така,че да поставят лицата,за които се прилагат,в неравнопоставено и по-неизгодно положение, което в случая би се получило, ако не се приложи НСОРЗ. Подробно се аргументира тезата,че празнотата в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ, включително и на чл.9, ал.2 от същата наредба. Сочи, че третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях.

Изложено е и становище във връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С262/20,образувано по преюдициално запитване на РСЛуковит, което има пряко отношение към предмета на настоящото дело.

Обсъдено е обстоятелството, че визираната в решението на СЕС необходимост да се предвидят мерки за защита и компенсиране на държавните служители в системата на МВР, поставени в положение да полагат нощен труд с по- голяма продължителност от тази на останалите трудещи се лица и държавни служители в страната, чийто статут е подчинен на режима на КТ и ЗДСЛ, не се покрива от наличните към момента компенсаторни механизми. Съществуващите сега привилегии за лицата, работещи в системата на МВР са общи и свързани с цялостната специфика и естество на полагания от тях труд изобщо, а не са предвидени конкретно да овъзмездят служителите от категорията на ищеца, за полагания от тях подълъг от предвидения в КТ нощен труд. Позовава се и на обстоятелството, че в действащите след 2014г.наредби, без обосновка отпада предвиденото дотогава преизчисляване на часовете нощен труд, положен от служителите в МВР, попадащи в категорията на ищеца, с коефициент 1,143. Затова намира неоснователно твърдението на ответника, за съществуваща забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен в действащото след 2014г. законодателство и подвържа, че възникналата празнота в специалната правна уредба следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ. Въззиваемият моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и претендира сторените в производството разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

3

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод предявените от С. В. Ц. против ОД на МВР – Бургас.

Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжността “старши полицай – командир на отделение” в група ООР при 02 РУ на ОД на МВР – Бургас, като поради естеството си на работа е полагал 24часови дежурства, отчитани на тримесечие. Твърди също така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 58,63 часа (след направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 519,06 лв. (след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени по график. Твърди се, че положеният труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, в които липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по определен коефициент, като на основание заповеди на министъра за всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. на държавните служители до 01.02.2020 г. е било заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв., а след тази дата – 1,00 лв.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

4

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР , които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР ). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.