Решение № 20 от 26.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500421 по описа за 2023 година С Решение № 239/26.06.2023 г. по гр. д. № 576/2022 г. Русенският окръжен съд отхвърлил предявените от Я. К. Я. от гр. Русе против Г. С. Я. от гр. Русе, Х. К.

Я. от гр. Русе и Л. Д. И. от гр. Русе, искове с правно основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 17 от ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в Нотариален акт № 50/18.01.2019 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, том I, рег. № 601, дело №38/2019 г. на Нотариус А. Ф., вписан в АВ с вх. рег. №534/21.01.2019 г., акт № 180, том 1, като привиден, с цел да се прикрие договор за дарение на същия имот и за прогласяване действителността на договора за дарение.

Осъдил Я. К. Я. да заплати на Л. Д. И. сумата 2 000 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против решението е подадена от Я. К. Я., чрез пълномощника адв. Л. П.. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Моли съда да го отмени и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез пълномощника адв. Д. П..

В писмения си отговор ответницата Л. Д. И. чрез пълномощника адв. Ф. М. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди изцяло решението като правилно и законосъобразно.

1

Становището се поддържа в съдебно заседание от адв. М.. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

В писмения си отговор ответницата Г. С. Я. заема становище за основателност на жалбата. Счита, че решението на РОС е неправилно. Моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В писмени си отговор ответницата Х. К. Я. заема становище за основателност на жалбата. Счита, че решението на РОС е неправилно. Моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба ищецът Я. К. Я. твърди, че е бил в брак с ответницата Л. Д. И. в периода 2015 г. – 2022 г. След смъртта на баща му през 2018 г., изпълнявайки волята на родителите му, сключили две привидни сделки с ответниците Г. С. Я. (негова майка) и Х. К. Я. (негова сестра): на 18.01.2019 г. майка му и сестра му продали на ищеца 5/6 ид. части от апартамент в гр. Русе, а на 02.10.2019 г. ищецът и майка му продали на сина на сестра му друг имот на семейството - къща в с. Пиргово. Твърди, че действителната воля на продавачите по първата сделка била да го надарят с техните идеални части, а целта им - да заблудят ответницата Л. Д. И.. Тя настоявала сделката да е продажба и те я сключили като такава, за да не влошават и без това обтегнатите си отношения с нея. Цената по продажбата била много ниска спрямо данъчната оценка на имота и освен това не е платена. Твърди, че на бившата му съпруга – ответницата Л. И. й било известно, че реално майка му и сестра му даряват имота и че цена за него не е платена. На 18.01.2019 г., веднага след изповядване на сделката, страните съставили обратен документ помежду си, че действителната воля на продавачите е да дарят своите идеални части от имота и че договорът прикрива дарение. След прекратяване на брака с ответницата И., на 02.09.2022 г. тя прехвърлила на трето лице („Кредимакс“ ЕООД) собствените си ид. части от имота, като в замяна е получила друг имот, както и сумата 20 000 лв. Искането е за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 18.01.2019 г., сключен с Нотариален акт № 50, том I, рег. № 601, дело №38/2019 г., като привиден, прикриващ договор за дарение и последният да бъде обявен за действителен.

С отговора на исковата молба ответницата Л. Д. И. е оспорила предявените искове. Оспорила е твърдяните от ищеца факти, че сделката е привидна и че целта 2 е била имотът да му бъде дарен. Сделката е действителна и единствено посочената в него сума 9 900 лв. е симулативна, тъй като за имота са платили много повече. С ищеца живели в това жилище по време на брака, смятали го за свое, искали да го изкупят от родителите му и през целия период на брака събирали пари за това, включително и чрез изтеглен от нея заем. След смъртта на бащата сключили сделката с майка му и сестра му. С парите от сделката майката на ищеца Г. С. Я. е купила апартамент, в който да живее нейната майка. Твърди, че не е съществувал документ (обратно писмо) до преди завеждане на делото и че същият е съставен за целите на производството. Оспорва датата на документа.

С писмените си отговори ответниците Г. С. Я. и Х. К. Я. са заели становище за основателност на предявените искове.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Ищецът и ответницата Л. Д. И. са били в брак, сключен на 06.06.2015 г., прекратен с Решение от 20.06.2022 г. на РРС по гр. д. № 1499/2022 г.

По време на брака им, с Нотариален акт № 50, том I, рег. № 601, дело №38/2019 г. по описа на Нотариус А. Ф., ищецът е придобил чрез договор за покупко-продажба, сключен с неговата майка Г. С. Я. и със сестра му Х. К. Я., недвижим имот, представляващ 5/6 ид. части от жилище (апартамент) № Б-1, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ***, находящ се в гр. Русе, на **********, със застр. площ 65,64 кв.м., заедно с избено помещение № 10-Б с площ 5.28 кв. м., заедно с 3,99 % ид. части от общите части на сградата и 22/535 ид. части от дворното място, върху което е построена сградата - ПИ с ид.

***, за сумата 9 900 лв., получена от продавачите от купувача изцяло и в брой, според изявленията на страните в нотариалния акт. Данъчната оценка на прехвърления имот е 48 231.40 лв. (Удостоверение от 07.10.2022 г. от Дирекция „МДТ“ – Община Русе).

Имотът е придобит през 2011 г. от Г. С. Я. и К. Я. Я., починал на 27.11.2018 г.

По делото е представена Декларация - договор, сключен на 18.01.2019 г. между страните по договора за продажба, в който тримата заявяват, че тяхната воля и съгласие е сключения на 18.01.2019 г. договор за покупко-продажба на идеални части от апартамента в гр. Русе, заедно с изба, е привиден и прикрива действителната воля, която е продавачите да надарят купувача със своите идеални части; че декларираната цена от 9 900 лв. не е платена от купувача и не е получена от продавачите и че действителната им воля е сключване на договор за дарение.

3

Посочено е, че надареният Я. К. Я. приема с благодарност дарените идеални части от имота от своите майка и сестра и че такава е била волята на починалия им баща и съпруг К. Я..

С Нотариален акт № 166, том III, рег. № 9392, дело № 431/2022 г. по описа на Нотариус Г. Г., след прекратяване на брака с ищеца, Л. Д. И. е прехвърлила на „Кредимакс“ ЕООД собствените си 5/12 ид. части от имота, като в замяна е придобила друг недвижим имот, както и сумата 20 000 лв.

Според показанията на свидетеля С. М. Т. - фактически съжител на ответницата Х. Я., ищецът и Л. живеели в апартамент в центъра на града. След смъртта на бащата, майка му и сестра му „дали“ техните части, но го направили като продажба, защото Л. тогава създавала проблеми. Искали да запазят връзката между Я. и Л.. Свидетелят присъствал при сключване на сделката пред нотариуса, Л. – не. Знае, че не са си давали пари. Не е виждал документ, но знае от съпругата си Х., че такъв е подписан. В него е написано, че не са давани пари, а е било дарение на Я.. През есента на 2019 г. ищецът и майка му прехвърлили на сина на свидетеля и Х. – Калоян, своите части от къщата в с. Пиргово, чрез продажба, но също не били давани пари. Л. не е събирала никакви пари. Дошла в семейството „с една чантичка и едни чехли“. При срещите им тя никога не е заявявала претенции към апартамента. Такива се появили, когато се родило детето на свидетеля и Х..

Свидетелката Е. Д. Р. е близка със семейството на ищеца от 40 г. К. Я. считал, че имотът в с. Пиргово трябва да остане за Х., а апартаментът в гр. Русе – за Я.. След смъртта му Г. споделила пред свидетелката, че трябва да разпредели имуществото, защото Я. и Л. искали това. Казала, че тя и дъщеря й ще дарят апартамента на Я., а в замяна на това той ще се „разпише“ за къщата в с. Пиргово.

Едната сделка станала през януари 2019 г., а другата – през октомври същата година. На 22.01.2019 г. на тържество по случай рожден ден Г. казала на свидетелката, че прехвърлили апартамента с продажба, защото Л. смятала, че ако е дарение, племенникът на Я. ще има претенции. Никой на никого не е давал пари.

Присъствала на телефонен разговор между Я. и Л., по време, когато били в развод – тя искала да й даде пари, за да учи.

Свидетелят М. Г. М. - съпруг на майката на ответницата Л. И., знае, че Я. и Л. събирали пари, за да купят апартамента – пари от сватбата главно и тези, които свидетелят и майка й изпращали от чужбина. Знае, че сделката е сключена, не знае какъв вид е. Присъствал на разговори с Я. и Л., в които се поставял въпрос да си уредят имуществените отношения и конкретно за апартамента. Свидетелят знае, 4 че апартаментът трябва да остане за Я., а той да плати пари на Л..

Свидетелят Д. О. И. - баща на Л. И., също заявява, че тя заедно с ищеца искали да купят апартамента, в който живеят. Една вечер дъщеря му се обадила и му казала, че сделката вече е минала добре. Знае, че дъщеря му искала от Я.

20 000 лв., за да уредят имуществените си отношения. Той й предложил по-малка сума и дъщеря му първоначално се съгласила, но после ищецът й казал, че нищо няма да й даде.

По делото са представени Договор за потребителски кредит от 09.12.2016 г. с кредитополучател Л. Д. Я., както и документи за парични преводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 17 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2019 год., сключен с Нотариален акт № 50, том I, рег. № 601, дело №38/2019 г. на Нотариус А. Ф. – поради привидност, като прикриващ Договор за дарение на същия имот и за установяване действителността на прикрития Договор за дарение

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявените искове са неоснователни, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. По следните съображения:

При сключване на привиден договор страните не желаят настъпване на правните последици от сделката, който случай теорията дефинира като абсолютна симулация или желаят настъпването на други, различни последици от тези по външно изявената от тях воля – относителна симулация. И в двата случая е налице съзнателно и целено несъответствие между обективно изявеното в договора и желания от страните резултат от съглашението. По делото се твърди, че явната сделка за покупко-продажба е привидна, а прикритата е дарение.

Установено по делото е, че в Декларация-договор страните по договора за покупко-продажба са заявили, че действителната воля на продавачите – ответниците Г. Я. и Х. Я. е да дарят собствените си идеални части от имота на купувача – ищеца Я. Я., който е приел дарението с благодарност, както и че посочената в договора покупна цена не е платена и получена. Изявленията на страните, обективирани в декларацията, разкриват действително постигнатото между тях съгласие относно желания от тях резултат и в този смисъл тя представлява „обратно писмо“, разкриващо симулацията. Независимо от това, 5 декларацията-договор е непротивопоставима на ответницата Л. И., тъй като не е подписана от нея. Към датата на сключване на договора за покупко-продажба ответницата е била съпруга на купувача, но след като не е подписала обратния документ, той няма обвързваща доказателствена сила спрямо нея. В този случай, обаче, декларацията следва да бъде ценена като начало на писмено доказателство, което обосновава прилагане на изключението от общите правила за допустимост на свидетелските показания, въведено в чл. 165, ал. 2 от ГПК. Съдът прави този извод, като се съобразява с разрешението, възприето в съдебната практика.