Решение № 331 от 23.12.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. См., 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20225400500327 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-чл.273 ГПК.

С обжалваното решение № 194/26.07.2022 г. по гр. д. № 998/2021 г. районен съд- С м . е отхвърлил предявените от „А. – 2006“ ЕООД гр.

Пл.,искове с правно основание чл. 124 ал. 1, във вр. с чл. 440 ГПК да бъде признато за установено по отношение на ищеца „А. 2006“ ЕООД и ответника „М. – См.“ ЕООД, че ответното Сдружение с нестопанска цел в обществена полза -Туристическо дружество „К.“ гр. См. не е собственик на недвижимите имоти: А. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***** ** * * * по КККР на гр. См., община См., област См., със застроена площ от 61. 20 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, /съответстващ на апартамент А2, от сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор *****.**.*/, ведно с 2.051 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор *****.**.*, в който е построена сградата; Б. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *****.**.*.1.15, представляващ АТЕЛИЕ № А202 , със застроена площ от 63 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, ведно с 2.112 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор *****.**.*, в който е построена сградата /съответстващ на апартамент А-11 от сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор *****.**.*/; както и да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен въз основа на писмени 1 доказателства № 31 том І дело № 30/2019 г. на Нотариус № 613 на НК – Ана Шопова, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК. Ищецът е осъден да заплати на Сдружение ТД „К.“ разноски в размер на 1 000 лева и на „М. – См.“ ЕООД разноски в размер на 500 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх№4131/16.08.2022г пред См.ски окръжен съд от„А. 2006“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Ел. Р., с оплаквания, че е незаконосъобразно и необосновано, като съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, както и неправилно е приложил материалния закон и правилата на логическото мислене, а в отделни части счита ,че решението страда и от вътрешни противоречия.Във въззивната жалба се твърди, че решението е постановено при вътрешно убеждение на съда, което убеждение намира ,че не почива на правни норми и принципите на правото, като не са обсъдени доводите и съображенията, които не са в съответствие с вътрешното му субективно убеждение за изхода на делото. Твърди се, че не е ясно дали според съда нотариалният акт за учредяване право на строеж и реализирането на сградата не поражда права, ако не се докаже, че физическото строителство е извършено от суперфициаря или акцентът е, че липсват доказателства това да е сторено в 5-годишния срок . Твърди се, че физическото изграждане на сградата от кого е осъществено е правноирелевантен въпрос относно вещноправния ефект на реализирането на сградата при наличие на валидно учредено и непогасено право на строеж.

Излагат се доводи, че извода, че са отпаднали правата на „А.2006“ ЕООД с оглед отпадането правата на праводателя предвид решението по гр. д. № 109/2011 г. По описа на окръжен съд – См., не е съобразен с изричната разпоредба на чл. 88 ал. 2 ЗЗД .Твърди ,че ищеца е придобил права на 04.12.2008 г. и очевидно е трето лице, чийто права не следва да се засягат от развилото се съдебно производство за разваляне на договор по вписана от 01.06.2011 г. искова молба. Прави се позоваване на Тълкувателно решение № 1/2011 г. На ОСГК на ВКС.Твърдят се във въззивната жалба противоречия на мотивите на районния съд, тъй като См.ски районен съд е отрекъл приложението на разпоредбатана чл. 88 ал. 2 ЗЗД, а след това по аргумент за противното я е зачел , но счита, че правото е погасено порА. неупражняването му в срок.

По отношение възраженията по чл. 67 от Закона за собствеността се твърди от жалбоподателя, че тези възражения са преклудирани с факта на построяването на обектите с оглед констативния протокол по чл. 181 ЗУТ от 02.11.2018 г. Счита ,че възражението по чл. 67 ЗС е преклудирано и не мож е да бъде зачетено дори и суперфицията да е била осъществена след изтичането на срока, след като е реализирано правото на строеж и същото се е трансформирало в право на собственост. Според жалбоподателят позоваването на факта на изтичане на срока по чл. 67 ал. 1 от ЗС може да бъде извършено само и докато сградата не е построена в груб строеж, като се позовава на решение № 576/27.11.2009 г. по гр. д. № 2137/2008 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 86/11.08.2010 г. по гр. д. № 3576/2008 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 107/29.10.2018 г. по гр. д. № 3628/2017 г. на ІІ г.о. на ВКС. Сочи, че строителството на сградата е реализирано преди образуване на настоящото 2 производство и възражение от собственика на земята до реализирането на грубия строеж на сградата спрямо ищеца не е направено.Твърди във въззивната жалба, че конструкцията на сградата е изградена още на 28.11.2008 г., видно от Акт образец 14; състоянието на сградата се установява и от Протокол за опис на недвижим имот от 03.02.2011 г. по изп. дело № 290/2009 г., удостоверяващ наличие на сграда в груб строеж към тази дата, като именно праводателят на ищеца е извършил горното.Твърди ,че за периода 01.06.2011 г. до 19.11.2013 г. строителството не е извършвано по обективни причини – наличието на висящо производство по гр. д. № 109/2011г.по описа на окръжен съд –См. ; през 2015 г. издаденото разрешение за строеж е изгубило действието си,като до 05.10.2016 г., когато е издадена Заповед № 24/05.10.2016 г. За допълването му, строителство не е било възможно както за ищеца, така и за което и да е друго лице. Твърди , че тези обстоятелства установяват, че правото на строеж е реализирано в предвидения срок, доколкото строителството не е било обективно възможно в посочените периоди от време, през който период следва да се приеме, че давността по чл. 67 от ЗС е била спряна и не е текла.Твърди ,че по отношение фактическият извършител на строителството се сочи, че исковата претенция не се основава на обстоятелства кой е извършвал строителството.Счита ,че фактическото извършване на строителството е въпрос без каквото и да е правно значение за придобиването на правото на собственост в хипотезата на чл. 63 от ЗС – ако то е извършено от лице, което не е носителя на правото на строеж, без наличието на възлагане, то отношенията между притежателя на правото на строеж и лицето, извършило фактическото строителство или пък финансирало същото, следва да се уреди изцяло на плоскостта на облигационните отношения. В тази насока се сочи съдебна практика – решение №77/18.07.2017 г. по гр. д. № 1370/2017 г. на І г.о. на ВКС, определение №85//15.12.2013 г. по гр. д. № 940/2012 г. на І г.о. на ВКС, определение № 496/27.12.2016 г. по гр. д. № 3283/2016 г. на ІІ г.о. на ВКС.

Относно приложимостта на чл. 92 ЗС в жалбата се сочи, че собственикът на земята става собственик на построеното върху нея, доколкото не е установено друго .Счита ,че в случая е налице установено друго, а именно надлежно прехвърлено в полза на ищеца ограничено вещно право на строеж по смисъла на чл. 63 ЗС, което не е развалено спрямо ищеца с оглед нормата на чл. 88 ал. 2 ЗЗД и продължава да съществува в правния мир Намира ,че след като сградата е реализирана, то собствеността върху нея е придобита от ищеца по силата на чл. 63 ал. 1 ЗС, която разпоредба дерогира нормата на чл. 92 от ЗС, още повече т ъ й като не е налице надлежно упражнено възражение за погасяване правата на ищеца.Твърди се, че изложеното в жалбата обосновава по категоричен начин очевидната неправилност на първоинстанционното решение, което налага неговата отмяна като неправилно и вместо това моли въззивния съд да постанови съдебен акт ,с който да уважи исковата претенция,ведно с всички законни последиции за двете съдебни инстанции.

В законният срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба 3 от Сдружение Туристическо дружество „К.“ гр. См., чрез пълномощник адв.

Д. К., с който изразява становище занеоснователност на жалбата, както и че първоинстанционното решение еправилно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон исъдопроизводствените правила.В отговора се прави позоваване на Тълкувателно решение №1/04.05.2012 г. на ОСГК, както и на Решение № 57/04.03.2010 г. по гр. д. №17/2009 г. на І г.о. на ВКС и Решение № 171/08.07.2010 г. по гр. д. №5400/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, в които се приема, че давността за погасяване правото на строеж започва да тече от възникване на фактическата възможност за реализирането му, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и фактическото получаване на достъп до имота за суперфициара.Прави възражение ,че с прехвърляне правото на строеж на нов правен субект от този, на когото е учредено, не започва да тече нова петгодишна давност.

В писмения отговор се сочи , че основното възражение на ТД „К.“ е, че правото на строеж, прехвърлено на ищеца, е погасено по давност порА. неупражняването му в 5-годишния срок от учредяването, порА. което ищеца не се легитимира като собственик на процесните обекти. Твърди ,че от ищеца не са въведени твърдения относно реализиране строителството по НА № 98/2008 г., свързани с началото на строителството, т.е. кога е започнал да тече срока по чл. 67 от ЗС, кога е трябвало да изтече и кога конкретно правото на строеж е реализирано.Намира ,че в тежест на ищеца е да установи кога правото на строеж се е трансформирало в право на собственост в негова полза, порА. което са неоснователни възраженията, че позоваването на погасителната давност от ответниците е преклудирано. Твърди се, че до момента на предявяване на иска ищецът не е заявявал свои вещни права, срещу които да бъдат въведени възражения; за извършеното с НА № 98/2008 г. прехвърляне на части от ОПС в полза на ищеца собственикът на земята не е уведомен; не са осъществявани действия по построяване на обектите, посочени в НА, ищецът не е вписан допълнително като възложител в разрешение за строеж № 68/10.04.2008 г.; придобитите вещни права не са вписани и в регистъра към кадастралната карта. Сочи се, че с оглед уточненията на исковата молба с представените писмени доказателства – Акт образец 14 от 28.11.2008 г. и Протокол за опис от 03.02.2011 г. и че ищец а смята, че конструкцията на сградата е изградена до 28.11.2008 г. и към този момент правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху конкретните имоти, като сградата вероятно е изградена от праводателя му .

С допълнителен отговор, при условията не евентуалност, пълномощникът на ТД „К.“е заяви л , че процесните имоти са придобити от доверителя му на основание чл. 79 ал. 1 ЗС – осъществявано от дружеството в периода от 28.11.2008 г. До 23.09.2021 г. трайно и необезпокоявано давностно владение върху сградата и обектите в нея.Сочи в отговора, че с решение № 196/06.06.2012 г. по гр. д. № 109/2011 г. на ОС – См., влязло в сила на 19.11.2013 г., порА. виновното му неизпълнение договорът за суперфиция между ТД „К.“ и „Б. СС“ ЕООД е развален; със Заповед № 24/05.10.2016 г. е допълнено разрешение за строеж № 68/10.04.2008 г. и „Б.

СС“ ЕООД е заличен като възложител,които доказателства са приложени към 4

НА № 31/2019 г. Твърди , че възражението за погасителната давност от страна на собственика на земята ТД „К.“ е направено своевременно, преди сградата да бъде завършена във фаза „груб строеж“. Твърди се, че до 02.04.2013 г., когато е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 67 ал. 1 ЗС, грубият строеж на сградата не е изпълнен, като състоянието на строеж е установено с писмо № 730/25.04.2016 г. на Община – См., порА. което решаващият извод на съда счита ,че е в съответствие с ТР № 1/04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС. С оглед възражението за изтекла погасителна давност се позовава на решение № 171/08.07.2010 г. по гр. д. № 5400/2008 г. на ІV г.о. на ВКС.Твърди , че от доказателствата по делото се установява, че ТД„К.“ е собственик на процесните имоти съгласно влязлото в сила решение по търг. д. № 109/2011 г. и законно извършено строителство, тъй като о т влизане в сила на това решение правото на строеж се е върнало в патримониума на собственика на земята; посредством действията по построяване на сградата, извършени с намерението за реализиране на правото на строеж, то се е трансформирало в право на собственост в полза на ТД„К.“. Сочи в този смисъл решение № 523/25.11.2010 г. по гр. д. №548/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС.В отговора се излагат доводи за неоснователност на възражениетона ищеца, че давностният срок е спирал по обективни причини, като наличието на висящо съдебно производство по търг. Дело № 109/2011 г. не е сред хипотезите, които прекъсват давностния срок по чл. 67 ЗС, в който смисъл сочи решение № 57/04.03.2010 г. по гр. д. № 17/2009 г. на І г.о. и решение № 539/10.06.2010 г. по гр. д. № 1077/2009 г. на І г.о. на ВКС. С отговора се поддържат и възраженията на ответника ТД„К.“ за недопустимост на исковете. Прави се позоваване на ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС и се твърди, че с представения НА № 98/2008 г. Ищецът не се легитимира като собственик на процесните обекти, доколкото същият касае придобиване на вещно право на строеж, а липсват надлежни писмени доказателства за реализиране на това право в срока по чл. 67 ЗС. С оглед предмета на иска по чл. 440 ГПК се твърди, че само когато изпълнението върху правото, предмет на иска, е започнало и е налице идентичност между правото, предмет на исковата защита и изпълняемото право, ще е налице правен интерес от този иск.