Решение № 3364 от 09.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3364 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110206161 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от *****, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от управителя Р. С. Г., ЕГН **********, чрез адв.В. Б. от ***, против електронен фиш, Серия *****, издаден от СДВР-МВР, с който законен представител на дружеството е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система.

Жалбоподателят оспорва процесния електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен. В този смисъл навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, изразяващи се в липса на задължителни реквизити – не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, последното създаващо пречки за осъществяване правото на защита на санкционираното лице; при издаване на ел.фиш не е спазена процедурата по чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП – АНО не е изяснил кое е лицето, управлявало МПС към момента на извършване на нарушението, доколкото на жалбоподателя не е била представена декларация, в която да отрази на въведената дата кое лице е управлявало процесното МПС 1 и да състави ел.фиш на това лице в качеството му на водач, с оглед на което остава неизяснен субекта на отговорността; не е посочена дата на издаване на ел.фиш, с което се възпрепятства възможността на санкционираното лице да прецени спазването на преклузивните срокове за издаване на санкционния акт; не е посочено кое е техническото средство, заснело шофьора и не е ясно какво е то, а непосочването на дата на издаване прави невъзможна преценката дали АТСС е било технически изправно и дали са били налице условията за правилното му функциониране – температура, налягане, влажност и др. към момента на издаване на ел.фиш, респективно към момента на сваляне на информацията от АТСС и във времевия промеждутък между двете събития, което възпрепятства преценката за извършено административно нарушение от обективна и субективна страна; в ел.фииш липсва информация и за неговия издател и каква е неговата компетентност, съответно дали е обучен правилно да работи с АТСС, което възпрепятства да индивидуализиране на деянието, а последното води до невъзможност да се определи и санкцията по вид и размер; не е приложена извадка от клипа, като такава информация липсва и в ел.фиш, с оглед на което не може да се прецени дали само процесното МПС е било в обхвата на АТСС и дали това е била неговата скорост на движение в случай на наличие на повече от едно ППС, с оглед на което нарушението остава недоказано; в ел.фиш липсва пълно и точно описание на нарушението – не е посочено изпълнително деяние, което възпрепятства възможността да прецени какво е нарушил, дали в мястото на заснемане е било въведено въпросното ограничение за скорост, имало ли е кръстовище, следвало ли е да има допълнителна табела Т2, съгласно чл.61, ал.5 от Наредба №18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, дали са спазени изискванията за отстояние на пътните знаци, налице ли е посоченото в ел.фиш ограничение на скоростта със съответен пътен знак и какво е било това ограничение; от описанието на нарушението не става ясно коя точно алинея на чл.21 от ЗДвП е нарушена, доколкото посочването само на ал.1 от същата не е достатъчно, опорочава процеса по налагане на наказанието и нарушава правото на защита на санкционираното лице; в ел.фиш е посочена разпоредбата на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като няма нарушение с такава правна конструкция, доколкото двете алинеи съдържат две взаимноизключващи се хипотези; не е ясно и дали мястото, на което е заснето нарушението, е било надлежно обозначено с изискуемия по закон знак за осъществяван контрол, посредством 2

АТСС, съгласно препращащата разпоредба на чл.165, ал.3 от ЗДвП и чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, която гласи, че местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС се обозначават с пътен знак В-26 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР.

Прави изрично възражение за погасяване по давност на обжалвания ел.фиш, доколкото АНО е бил длъжен да го издаде в едногодишен срок, като е изтекъл и тригодишния давностен срок.

Моли съда да отмени процесния ел.фиш на посочените в жалбата основания, като неправилен, незаконосъобразен и погасен по давност.

Претендира присъждане на направените разноски по делото, в това число адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същество на правния спор.

Ответната страна по жалбата в лицето на издателя на процесния ел.фиш: СДВР-МВР, в своевременно представени писмени бележки взема становище, че при издаване на ел.фиш са спазени законовите разпоредби на чл.189, ал.4 от ЗДвП и следващите, както и на чл.188 от ЗДвП; че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и несъмнен начин от представените писмени доказателства, както и за липса на допуснати процесуални нарушение при издаване на ел.фиш. Иска от съда да го потвърди, като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на 13.03.2025 г., а жалбата против него е подадена в съда по електронен път на 27.03.2025 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално 3 допустима и следва да бъда разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.

Издаден е ел.фиш, Серия *****, за извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС №МD1193, изразяващо се в това, че на 23.03.2023 г., в 00:56 часа, в **********, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил ***, с рег.№********, установено с АТСС №MD1193, след приспаднат толеранс от -3% в полза на водача, при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, установена стойност на скоростта 69 км/ч и превишена стойност на скоростта 19 км/ч.

За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на Р. С. Г., в качеството на законен представител на регистрирания ползвател на МПС – *****, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш, ведно с видеоклип - снимков материал; статично изображение – снимка на позиционираното АТСС; справка АИС „Първоначална регистрация и собственик на превозното средство“, разпечатка от сайта на БИМ за вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол от проверка на БИМ №019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2; протокол за използване на АТСС на 23.03.2023 г., съставен от съответното дл.лице; ежедневна форма за отчет от състава на наряда на 23.03.2023 г., Сертификат за успешно завършен курс на обучение на дл.лице от СДВР; справка за нарушител; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно изменение и допълнение на преходна заповед за утвърждаване образци на ел.фишове, ведно с образец на ел.фиш; справка АНД.

С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Противно на релевираните в жалбата възражения, при извършена 4 служебна проверка съдът констатира, че нарушението е безспорно установено от представените писмени и веществени доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други реквизити в ел.фиш, като например: дата на издаване на същия, приложение на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН, длъжност и компетентност на издателя на ел.фиш и др., които са неприложими в настоящото производство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на ВКС и ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган, като разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В случая това са разпоредбите на чл.81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от ЗДвП/, като същите се издават във връзка с констатиране и санкциониране именно на административно нарушение, то приложими са общите правила относно давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните постановления. В настоящия случай не е изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно преследване. Административнонаказателното производство е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 23.03.2023 г., за което е издаден ел.фиш, връчен на жалбоподателя на 13.03.2025 г., т.е. от датата на извършване на нарушението до датата на връчване на електронния фиш е изминал период около две години, а не три години. Според чл.80, ал.1, т.5 от НК деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години. С връчването на ел.фиш, преди да изтече 5 относителната тригодишна давност за наказателно преследване, са били извършени действия, които прекъсват изтичането на давността и същата е загубила правното си значение, защото от този момент започва да тече нова давност. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната погасителна давност, която е четири години и шест месеца, независимо от прекъсването на относителната давност с връчване на електронния фиш. Както бе посочено по-горе, визираните давностни срокове в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН касаят съставянето на АУАН, но доколкото с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП, давностните срокове по чл.34 от ЗАНН не са предмет на обсъждане в настоящото производство.

Неоснователно се явява релевираното възражение в жалбата, че в процесния ел.фиш не се съдържа обозначаване на реда и срока за неговото обжалване. Такова обозначаване не е част от задължителното съдържание на ел.фиш, изчерпателно посочено в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, за да бъде съобразено от министъра на вътрешните работи в утвърдения образец на ел.фиш. Обстоятелството, че издателят на ел.фиш не е намерил начин да преодолее законодателната непълнота, е неирелевантно в настоящото производство, инициирано по подадена в законоустановения срок жалба, поради което липсата на визираното обозначение очевидно не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.