Решение № 597 от 14.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. гр. Хасково, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20265640101551 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба от Е. А. М., ЕГН **********, от *********, подадена чрез процесуалния й представител адвокат Д. А. от Адвокатска колегия Хасково, служебен адрес – ************, против Заповед за задържане на лице рег. № 272зз-46 от 22.05.2026г. на мл. инспектор при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково – И. И. Ч.. В нея жалбоподателката поддържа, че издадената заповед била нищожна, като издадена от некомпетентен орган, тъй като липсвали доказателства, че издателят е заемал посочената в оспорената заповед длъжност към датата на нейното издаване. Поддържа и незаконосъобразност на издадената заповед за задържане, тъй като не били налице законовите предпоставки за издаването й и същата била издадена в нарушение на специалните материални норми, регламентиращи тази принудителна административна мярка. Задържането за 24 часа било ПАМ, която ограничавала правото на свобода и сигурност на гражданите, както и на свободното им придвижване. Тази мярка следвало да се прилага в изключителни случаи и при ограничително тълкуване на материалноправните предпоставки за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа, изчерпателно изброени в чл.72, ал.1 от ЗМВР, които не били 1 налице. Освен това, полицейският орган бил длъжен да изложи в заповедта и какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на жалбоподателката. При издаване на оспорената заповед били нарушени АПК, ЗМВР, Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. и Инструкция № 8121з78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министъра на вътрешните работи. Допуснато било нарушение на изискването за форма на административния акт по чл.59, ал.1 от АПК и чл.74, ал.2 от ЗМВР, които изисквали да се посочат конкретните фактически и правни основания за издаване на акта и неговото обосноваване. Срокът на задържане бил определен в противоречие с чл.13 от инструкцията. Нарушени били правата на задържаното лице, съгласно ЗМВР – чл.72-75 от ЗМВР и Инструкцията – чл.13, чл.15. На следващо място, заповедта била издадена в несъответствие с целта на закона. Задържането на жалбоподателката било извършено и в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл.6 от АПК.

Задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР съставлявало ограничаване на правото на свобода, съгласно чл.5, § 1, б.“с“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Никаква легитимна цел не налагала задържането на жалбоподателката. Със задържането й били засегнати правата и законните й интереси в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. Съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо било да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна атакуваната Заповед за задържане на лице с рег. № 272зз-46 от 22.05.2026 или да отмени същата като незаконосъобразна. Претендира разноски.

Ответникът - Полицейски орган – И. И. Ч. на длъжност мл.инспектор при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково не взема становище по жалбата. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание по делото жалбоподателката не се явява, не изпраща представител. В подадена чрез процесуалния й представител молба заявява, че поддържа жалбата си и развива съображения по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Със Заповед за задържане на лице рег. № 272зз-46 от 22.05.2026г. на И.

И. Ч. – мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция“ гр.Хасково, е разпоредено задържането за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Хасково на лицето Е. А. М., ЕГН **********. В заповедта е посочено, че задържането е на основание на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а като фактическо основание е посочено: „Управление на МПС след употреба на наркотични вещества /метаамфетамин/“. Изрично са разяснени правата на задържаното лице, а именно – правото му, ако не владее български език, незабавно да бъде информирано за основанията за задържането му на разбираем за него език; правото да обжалва законността на задържането; правото на адвокатска защита и задължението на полицейския орган да му осигури възможност да се свърже със защитник-адвокат; уведомено е задържаното лице, че при задържането не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване, правото му на медицинска помощ, на телефонно обаждане и на уведомяване на консулските органи на държавата, чиито гражданин е задържания. Заповедта е връчена лично на жалбоподателката и същата е получила копие от нея, за което саморъчно е положила подписа си.

От приложената разписка към заповедта се установява също, че жалбоподателката е освободена преди изтичане на срока на задържането - в 10:00 часа на 22.05.2026г.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл.74, ал.2 от ЗМВР е посочено, че в заповедта по ал. 1 се посочват името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73, както и правата му по чл.72, ал.3.

Видно е от съдържанието на заповедта, че същата не съдържа относими фактически основания за издаване. В заповедта единствено е посочено, че се издава на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. С оглед направеното описание на фактическите основания за издаване на заповедта, от съдържанието на същата не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил преценка за необходимостта от прилагане на принудителна административна мярка - задържане за срок от 24 часа. Липсва конкретно описание на факти и обстоятелства, въз основа на които да е възможно да се направи извод за наличието на предпоставки за издаване на заповедта.

Следва да се посочи, че законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения.

3

Липсата на надлежни мотиви води до невъзможност съдът да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на акта, а освен това по този начин се затруднява възможността адресатът на заповедта да разбере по какви причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици на същата и оттук да организира правото си на защита. На лицето, по отношение на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви данни и/или доказателства, за какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване. Необективирането на твърдения за наличие на някой от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави заповедта необоснована и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до задържането му. Така изложеното обосновава извод за издаване на заповедта в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.

С Решение на Съда на ЕС от 25 май 2023 година по дело С-608/21, в което изрично е възприето, че чл.6 пар.2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното производство следва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагане на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. В същото решение е пояснено също, че чл.6, пар.2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.

Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущото разследване.

Във връзка с горното, съдът приема, че възприетият подход при издаване 4 на заповедта е в разрез с цитираното решение на СЕС, тъй като, както вече се посочи, основанията за задържането на лицето, визирани в заповедта, не съдържат цялата необходима информация, за да има то възможност ефективно да оспори законосъобразността на задържането си. В административния акт липсва описание на релевантните факти, както и време и място на настъпването им или формата на участието на лицето в предполагаемо престъпление. Не е визирано дали конкретното лице е заподозряно или обвинено в извършване на деяние по НК, което също не съответства на изискванията на закона за надлежна мотивировка на акта. Разбира се, при посочване на посочената информация следва да се отчита стадия на наказателното производство, ако има образувано такова, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване. Това обаче не освобождава издателите на заповеди от вида на процесната да мотивират актовете си до степен, обосноваващата правно и фактически прилагането на мярката, така че да стане напълно ясно какво е отношението на задържаното лице към състава на наказателната норма и какво е качеството му в образуваното досъдебно производство.

При тези данни по делото, ще следва Заповед за задържане на лице рeг.

№ 272зз-46 от 22.05.2026г., издадена от мл. инспектор при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер общо на 525.11 евро, от които 520 евро договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2026г. и 5.11 евро – платена държавна такса.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът РЕШИ:

По жалбата на Е. А. М., ЕГН **********, от *********:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 272зз-46 от 22.05.2026г., издадена от мл. инспектор при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР Е. А. М., ЕГН **********, е задържана за срок до 24 часа, като - незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на Е. А. М., ЕГН **********, от *********, направените по делото разноски в размер на 525.11 евро.