Решение № 415 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110200775 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на В. Г. А.

ЕГН **********, подадена чрез адв. Б. С., против Електронен фиш серия К № ** на ОД на МВР В., с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП извършено на 18.11.2025год. му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 49.99лв.

(25.56евро) на основание чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ бил незаконосъобразен тъй като била нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на адм. наказание, издаден бил и при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че техническото средство с което било отчетено нарушението не било технически изправно, както и че не били спазени изискванията на относимата наредба – не било спазено изискването за надлежно поставен пътен знак, ограничаващ скоростта, нямало доказателства за въведено ограничение на скоростта, не било ясно кой е собственик на МПС/ППС-то, не било описано точно и ясно деянието, нарушена била и процедурата по установяване на нарушението – ЕФ не съдържал всички реквизити по чл. 189, ал.4 от ЗДП, не бил посочен рег.№ на МПС-то. Моли ЕФ да бъде отменен като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява.

1

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата изразява становище за законосъобразност на издадения ЕФ и моли същият да бъде потвърден като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, при отмяна на ЕФ и поискано присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна, отправя искане за определяне на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11831925 е бил съставен от ОД на МВР В. за това, че на 18.11.2025год. в 00:19часа, в обл. В., общ. А., гр.А., на път ІІ - 29 км. 6+100м, с МПС – ШМИТЦ СЦБ С3Б вид полуремарке с рег. № **е извършено нарушение за скорост като МПС-то било управлявано със скорост 63км./час при разрешена за населено място 50км/ч или превишение 13км./час. и нарушението било установено с АТСС (ARH CAM S1) с № 1250b29. Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивникът В. Г. А. – законен представител на „Гл. Б.“ ЕООД. Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП и е наложена санкция глоба в размер на 25.56евро (49.99лв.) на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДП.

Като доказателства към АНП са приложени снимки от нарушението, справка за нарушител, Протокол за използване на АТСС рег. № 445р18304/18.11.2025год., протокол от проверка № 205-СГ-ИСИС/16.06.2025год., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, справки от АИС – АНД, докладна записка.

Като доказателства в хода на съдебното следствие са допълнително представени и съответно приети още писмо от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-В. с УРИ 819000-12323/10.03.2026г. с приложена справка от АИС „Регистрация“ за собственост на полуремарке „*“ с рег.№ **, както и писмо от началника на РУ А. УРИ 819Р-8810/12.03.2026г. с приложени към него справка от АИС АНД за досежно ЕФ серия К № 11831925, както и снимка на разположение на АТСС използвано на 22.06.2025год.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал П. С., който сочи, че е работил с техническото средство заснело нарушението на посочената дата, че камерата е била поставена на околовръстния път на гр.А. – път ІІ-29 малко над гробищния парк където ограничението било 50км/ч за населено място.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени, като доказателствата са непротиворечиви, 2 взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

При така установените по делото факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че отбелязването в справката от АИС АНД, че ЕФ бил анулиран на 23.02.2026год. поради „техническа грешка“ е без всякаква правна стойност най-малкото поради това, че подобно основание за анулиране на ЕФ в ЗДП няма. Основанията за анулиране на ЕФ са изчерпателно посочени в чл. 189, ал.5 и 6 от ЗДП. Съгласно посочените разпоредби ЕФ може да бъде анулиран само ако собствена с нарочна декларация декларира, че МПС-то е било управляван от друго лице като представи и СУМПС на това лице, както и при възражение от собственика в случай, че МПС-то е било обявено за издирване или нарушението е извършено с МПС със специален режим на движение.

Данни за която и да било от посочените хипотези по делото няма.

Според обжалвания електронен фиш нарушението е извършено с "** вид полуремарке с регистрационен № С 8795ЕС".

Съобразно легалната дефиниция, дадена в §6, т.17 от ДР на ЗДП , "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата".

Дефиниция за „полуремарке“ пък е дадаена в §6, т. 18 от ДР на ЗДП.

Съгласно посочената разпоредба "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство.

Съгласно нормата на "Моторно превозно средство" е е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

Доколкото процесното полуремарке, както всяко ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДП . В контекста на изложеното по-горе съдът споделя изцяло доводите на въззивника, изложени в жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на самостоятелно управление, както и тези свързани с това, че ЕФ не съдържа предвидени в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДП реквизити сред които е и посочване на рег. № на моторното превозно средство.

При тази формулировка е очевидно, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (в редакцията към датата на нарушението посочена в ЕФ) подлежат само собствениците, респективно ползвателите на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи, респективно ползващи друг вид пътни превозни средства. Според разпоредбата на чл. 189, 3 ал. 5 от ЗДП (в редакцията към датата на нарушението) електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, т. е. на собственика на МПС, респективно на неговия законен представител.

В случая по делото не е спорно, а и след извършена служебна справка в ТР съдът установи, че въззивникът е управител на „Гл. Б.“ ЕООД собственик на полуремаркето. Липсват обаче доказателства за това, че това дружество е собственик и на теглещото го МПС, чийто рег. номер впрочем е неизвестен (не е заснет на приложената към преписката снимка и не е посочен в ЕФ).

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон, същият страда от пороци, които го правят процесуално недопустим и като такъв следва да бъде отменен.

За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да посочи, че не споделя наведените в жалбата възражения за това, че нарушението било заснето с негодно техническо средство и нямало надлежно поставен пътен знак ограничаващ скоростта. Твърдението за негодност на техническото средство се опровергава по категоричен начин от приложения към преписката протокол за проверка. Що се касае до наличието на ПЗ, доколкото се касае за нарушение на определена в закона максимална скорост за движение в населено място от 50км/ч то изричен ПЗ ограничаващ скоростта до 50км/ч не е задължително да има.

По разноските.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, искането на въззивника за присъждане на разноски, направено с въззивната жалба, се явява основателно. Видно от доказателствата – пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските – л.6-8 от делото, въззивникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 евро което възнаграждение е под възнаграждението, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложението на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 - за присъждане на разноски под този размер, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и на въззивникът следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН В. р. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕФ Серия ** на ОД на МВР В., с който на В. Г. А. ЕГН **********, като законен представител на „Гл. Б.“ ЕООД, ЕИК **, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП извършено на 18.11.2025год. му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 49.99лв. (25.56евро) на основание 4 чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД на МВР В. да заплати на В. Г. А. ЕГН ********** сумата от 180евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред В. административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5