Решение № 48 от 12.02.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Провадия, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101147 по описа за 2025 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК от Д. П. Д. с ЕГН **********, адрес ****: против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем № 5441841/12.05.2025 г. е нищожен поради противоречие със закона и против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № 5441841/12.05.2025 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 12.05.2025 г. ищецът в качеството на кредитополучател сключил с ответника **** договор за паричен заем № 5441841/12.05.2025 г., по силата на който получил в заем сумата в размер на 1400,00 лева при уговорен лихвен процент 45,00 %, ГПР 56,51 %, срок на погасяване 6 месеца, обща сума за връщане 1589,40 лева. Ищецът сочи, че по силата на чл. 4 от договора е следвало в срок до три дни от сключване на договора да обезпечи кредита с едно от посочените в договора обезпечения. Едновременно със сключването на договора за заем ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция с посочено от заемодателя дружество – ответникът ****, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 684,40 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка към погасителните вноски по договора за заем.

1

Счита договора за кредит за недействителен поради неточно посочен ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция за нищожен като противоречащ на добрите нрави.

По отношение на твърденията за нищожност на договора за заем сочи, че другите посочени като възможни обезпечения на практика са невъзможни за изпълнение. Така потребителят не е могъл да избира предоставянето на обезпечение. На практика с плащането на възнаграждението за гаранция потребителят заплащал огромна възнаградителна лихва. Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, като заемодателят бил овластен директно да получи плащане на възнаграждението. То се дължало независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана и било задължително условие за отпускане на заема. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план ГПР нараствал значително. Твърди, че в посочения ГПР не са включени всички разходи, които са изначално известни на кредитора.

По отношение на твърденията за нищожност на договора за предоставяне на гаранция сочи, че договорът противоречи на добрите нрави – възнаграждението се дължало без насрещна престация. Двата договора били взаимно свързани. Сключването на договора с избрания от ответника гарант било задължително условие, което представлява неравноправно третиране на потребител. Отделно, заявява, че възнаграждението за гарант се дължи без да се отчита дали заемополучателят би изпълнявал добросъвестно или не договорните си задължения по договора за заем и се постига значително увеличение на общия размер на задължението. Моли се за уважаване на исканията и за присъждане на адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал.

1, т. 3, предл. второ от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ****.

Изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.

Твърди, че посоченият ГПР е изчислен по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин към момента на сключване на договора и включва всички разходи по кредита – лихвено задължение освен главницата. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Твърди, че сключването на този договор не е задължително условие за отпускане на заема, както и че останалите предложени начини на обезпечение са били възможни. Заявява, че кредитополучателят е бил уведомен предварително чрез СЕФ за параметрите.

Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не е част от разходите по кредита и не е постъпило в неговия патримониум, а в този на ответника ****. Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски, изразява становище по искането на ищеца за присъждане на разноски и прави възражение за тяхната прекомерност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника 2

****.

Не оспорва сключването на договор за гаранция с ищеца при описаните условия. Твърди, че дружеството-ответник сключва гаранционни сделки по занятие, че договорът е действителен и е за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит и потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Заявява, че договорът влизал в сила, ако в тридневен срок от сключване на договора за паричен заем потребителят не предостави друго обезпечение на кредитора, поради което нямало как възнаграждението по него да е включено в ГПР. Твърди, че не са нарушени добрите нрави, спазени са принципите на справедливост, еквивалентност на престациите и добросъвестност. Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски, изразява становище по искането на ищеца за присъждане на разноски и прави възражение за тяхната прекомерност.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа исковете, моли за уважаването им и изразява становище по възраженията на ответниците срещу присъждането на разноски.

Ответниците не ангажират становище или представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, счита следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. За уважаването им в тежест на ищеца е възложено да установи, че между него и ответниците са били сключени процесните договори с описаните параметри; че процесните договори са нищожни на посоченото от него основание. В тежест на ответниците е да установят твърденията и възраженията, от които черпят изгодни за себе си правни последици, като при проведено от ищеца доказване следва да установят, че процесните договори са сключени при спазване изискванията на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и ответника **** е сключен договор за паричен заем № 5441841/12.05.2025 г., по силата на който ищецът получил от ответника в заем сумата в размер на 1400,00 лева при уговорен лихвен процент 45,00 %, ГПР 56,51 %, срок на погасяване 6 месеца, обща сума за връщане 1589,40 лева; че между ищеца и ответника **** е сключен договор за предоставяне на гаранция № 5441841/12.05.2025 г., по силата на който гарантът се е задължил да гарантира изпълнението на договор за паричен заем № 5441841/12.05.2025 г. срещу заплащане на възнаграждение от ищеца в размер на 684,60 лева; че възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция № 5441841/12.05.2025 г. не е включено в ГПР по договор за паричен заем № 5441841/12.05.2025 г.

Процесния договор за кредит е сключен между търговско дружество, предоставящо кредити и физическо лице, действало при сключване на договора като такова, тоест има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски 3 кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му, размер на лихвен процент.

В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 56,51 %. В чл. 4 е посочено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на строго определени изисквания, разписани в договора, банкова гаранция с бенефициер заемодателя или одобрено от заемодателя дружествогарант, което предоставя гаранционни сделки. От представения погасителен план към договора за паричен заем се установява, че месечните погасителни вноски са всяка в размер на по 379,00 лева, включваща главница, лихва и размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за предоставяне на гаранция, той влиза в сила в срок от три дни от подписването му и в случай, че потребителят не изпълни задължението се за предоставяне на обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция като в чл. 2 изрично е посочено, че договорът не поражда правни последици в случай, че потребителят предостави на заемодателя едно от двете обезпечения. За поемане на задължението от страна на гаранта за връщане на заемната сума, плащане на възнаградителна и законна лихва потребителят дължи възнаграждение в размер на 684,60 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер 4 на 114,10 лева, платими по начините, установени в договора за паричен заем.

При така уговореното между страните, съдът счита, че сключването на договор за гаранция е поставено като задължително условие за предоставяне на парични заем. Договорът за гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не предостави едно от посочени две обезпечения, тоест към момента на сключване на двата договора потребителят не е имал възможност да избере кое обезпечение и дали да го предостави. Освен това, възнаграждението в полза на гаранта е уговорено и включено в погасителния план към договора за паричен заем, от което следва че към момента на сключването му на заемодателя е бил известен този разход.

Съдът счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която норма договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Ответникът изрично посочва, че в ГПР е включена единствено възнаградителна лихва. Предвид включването от заемодателят на възнаграждението за гарант в погасителния план към договора за паричен заем, то този разход е бил предвидим за дружеството и е следвало да бъде включен в ГПР. В този смисъл са и изричните изявления на ответника, който не оспорва, че в ГПР не е включено възнаграждението за гарант. Така се постига скрито оскъпяване на кредита, тъй като разходите не са посочени в ГПР и по този начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което влече недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Искът за прогласяване на недействителността на договор за паричен заем № 5441841/12.05.2025 г. следва да бъде уважен като основателен и доказан.