Решение № 2057 от 15.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2057

(НАСЕЛЕНО МЯСТО), 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20211110128873 по описа за 2021 година

Производството е образувано, въз основа на искова молба, депозирана от С. АНТ. ВЛ., ЕГН ********** срещу М. ЛЮБ. М., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 11.12.2018г. се срещнали с ответника на междуетажната площадка на третия етаж в сградата, в която живеели, за да получи ищецът от ответника средствата за разходите на етажната собственост в размер на 35 лева. Между страните възникнало неразбирателство по отношение на дължимата от ответника сума и тази по приходния касов ордер, който следвало да получи. Твърди още, че възникналия спор ескалирал. След като известно време разговорът се водел на висок тон ищцата решила да преустанови конфликта и да се прибере в дома си, а ответникът останал на междуетажната площадка. Зад затворената врата на апартамента ищцата възприела казаните от ответника по не н адрес думи „наркоманка“ и „алкохоличка“, като ядосана от чутото ищцата отново излязла на площадката пред дома си и конфликтът между тях продължил. Навежда твърдения, че ответникът бил силно ядосан, и ръкомахал, което накарало ищцата, която преценила, че ответникът е агресивен да се прибере в жилището си. Когато се обърнала с гръб към ответника, с посока към входната врата на дома си ответникът я блъснал с двете си ръце. В резултат на това ищцата паднала на междуетажната площадка и при съприкосновението с твърдата повърхност ударила дясното си коляно, носа и ръцете. Навежда твърдения, че в следващите 5-6 дни изпитвала силна болка при стъпване на десния крак, накуцвала, имала отток и кръвонасядане в областта на коляното, усещала болки в областта на носа и дланите.

1

Поддържа още, че травматичните увреждания били установени и описани в издаденото й съдебно медицинско удостоверение и същите представлявали лека телесна повреда по смисъла на 130, ал.2 от НК, за което било образувано н.ч.х.д. № 976/2019г. на СРС, НК, 98 състав. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Намира иска за неоснователен и недоказан. Поддържа, че на 11.12.2018г. след спора с ищцата подал молба за защита и съдействие до полицейските органи, с която поискал от органите на реда да предупредят ищцата да се въздържа от агресия по отношение на неговата личност. Навежда твърдения, че в резултат на инцидента станал жертва на стрес, уплаха и притеснения, породени от факторите, на които се позовал в заявлението си за защита до полицейските органи. Поддържа още, че ищцата не за първи път демонстрирала агресивно поведение спрямо него и неговото семейство. Твърди още, че след инцидента завел насрещно производство в Софийски районен съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД, е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи по делото наличието на твърдените от него неимуществени вреди, в пряка причинна връзка с противоправното деяние на ответника. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

Ответникът следва да установи твърденията си за обстоятелствата, които изключват или ограничават отговорността му за настъпване на твърдения вредоносен резултат.

Ищецът е представил съдебно-медицинско удостоверение №С-995/2018 г., издадено от УМБАЛ „А“ ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, видно от което, на ищцата са причинени следните травматични увреждания кръвонасядане на гърба и на носа, охлузвания на двете ръце;оток и кръвонасядане на дясно коляно. Травматичните увреждания били получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, както от тангенциалното (косото) им действие.

С присъда от 07.07.2020 г. по н.ч.х.д. № 976/2019 г. на СРС, ответникът М. ЛЮБ. М. е признат за виновен за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в линейно, ивициовидно кръвонасядане на малка площ по лявата странична повърхност на носната пирамида, в горната и средната й трети; драскотина на гръбната повърхност на дясната ръка, в областта на проекцията на първа дланна кост; малко ограничено охлузване на гръбната повърхност на лявата ръка над проекцията на първа дланна кост и контузия с оток и ограничено по площ кръвонасядане в областта на дясното коляно, които са причинили на 2 пострадалата В. болка и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 78 А НК е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

С неподлежащо на обжалване решение от 19.10.2020 г. по в.н.ч.х.д. № 3280/2020 г. на СГС присъдата е потвърдена, поради което и на посочената дата – 19.10.2020 г., е влязла в сила.

По делото са приобщени н.ч.х.д. № 976/2019г. по описа на СРС, НО, 98 състав, образувано по частна тъжба на С. АНТ. ВЛ. срещу М. ЛЮБ. М. за причинена лека телесна повреда на пострадалата В., болка и страдания и приложеното към него в.н.ч.х.д. № 3280/2020г. по описа на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав.

Към доказателствения материал по делото е прието н.ч.х.д. № 6887/2019г. по описа на СРС, НО, 102 състав, образувано по частна тъжба на М. ЛЮБ. М. срещу С. АНТ. ВЛ. за нанесена публично обида и причинена лека телесна повреда от последната по смисъла на чл. 130, ал.

2 от НК.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. М. К и Б. И. П..

Свидетелят К установява, че вечерта на 11.12.2018г. ищцата се обадила по телефона като споделила, че се чувствала притеснена по повод на инцидент със съсед, който я блъснал.

Съобщила и за физически наранявания. Свидетелят споделя, че като неин ръководител на работното място дълго време след инцидента ищцата била унила и особено тежко преживяла невъзможността да присъства на годишно парти с важен фирмен клиент, заради външния си вид. Споделя още, че на ищцата й било необходимо дълго време, за да възстанови добре психическото си състояние, дори психически била по-травмирана, отколкото накуцвайки. Три години след това успяла да се премести да живее на друго място, защото този тормоз продължавал.

От разпита на свидетеля Б. П. се установява, че страните живеели на (АДРЕС). Свидетелят споделя, че ищцата не поздравявала и подминавала като пътен знак. Споделя още, че наричала децата му „демони“ и ги било страх да излизат сами от сградата. Установява още, че децата били на 10 и 8 години. Живеел на адреса от две години, на втория етаж.

След преценка по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира като цяло показанията на св. К като обективни, преки и достоверни. Не кредитира изцяло показанията на св. Б. П., като намира същите за недостоверни, необективни и пристрастни. Отделен въпрос е, че от показанията на този свидетел не се установява противоправно поведение на ищцата, изразяващо се в твърдения психически тормоз или злепоставяне на ответника пред съседи, живеещи на адреса. От показанията на този свидетел не се установява същият да е възприел пряко и непосредствено фактическата обстановка по делото. Същият разказва, че живее на адреса от м. април 2022 г., поради което и няма как съдът да приеме, ч е е бил свидетел на процесния инцидент от 11.12.2018 г. Показанията на свидетеля П. противоречат и на установената по делото фактическа обстановка, тъй като бе установено, че ищцата заедно със своята майка е 3 напуснала своето жилище и живее на друго място от почти 2 години.

Софийски районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно правилото на ал. 2 във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Законът въвежда правило за ненакърняване на чужда имуществена и неимуществена правна сфера и задължение за обезщетяване, ако това е извършено виновно. Следователно, преди да се приложи презумпцията за вина или съответно – да се приеме, че е оборена, съдът, сезиран с иска за обезщетяване на вредите, следва да установи, че такива са реално настъпили. Поконкретно, следва да установи дали с проявеното поведение на ответника е накърнена чуждата правна имуществена или неимуществена сфера.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява осъществяването на всеки един от юридическите факти, пораждащи отговорността на ответника.

Установи се въз основа на кредитираните показания на свидетеля К, че ищцата е претърпяла инцидент със съсед, който я блъснал, вследствие на който инцидент е претърпяла и физически наранявания.

По делото бе установено, че ищцата е претърпяла посочения в исковата молба инцидент и въз основа на представените по делото писмени доказателства- присъда, постановена по н.ч.х.д. № 976 по описа за 2019г. на СРС, НО, 98 състав. По делото е прието, неоспорено от ответника и съдебно медицинско удостоверение, издадено от УМБАЛ „А“ ЕАД видно от което на 12.12.2018 г. на ищцата са причинени травматични увреждания, получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, изразяващи се в кръвонасядане на гърба и на носа, охлузвания на двете ръце, оток и кръвонасядане на дясно коляно.

До този извод съдът достигна и от приложено и приобщено н.ч.х.д. № 6887 по описа за 2019г. на СРС, НО, 102 състав, от което е видно, че с присъда № 31955 от 04.02.2020г. ищцата е призната за невиновна, за обида, нанесена на ответника на публично място и причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

От изложеното следва, че правопоражданият вземането на ищеца фактически състав по чл.

45 от ЗЗД е изпълнен във съвкупност от всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в своето основание.

При този извод за пълна основателност на иска за неимуществени вреди съдът следва да разгледа и евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Няма пречка в рамките на настоящия процес да бъде релевирано такова възражение, тъй като актът на наказателния съд няма за предмет 4 поведението на пострадалия и не обвързва гражданския съд в тази насока.

Доказателствената тежест за установяване на подобно поведение е възложена върху ответника, но същата остана неизпълнена. В настоящия случай ответникът въпреки дадените му от съда указания не доказа да е осъществено поведение от страна на ищеца, което да стои в причинна връзка с установените в производството вреди, поради което и възражението е изцяло неоснователно.

По отношение размера на предявения иск съдът съобразява следното:

Съгласно чл. 51 от ЗЗД отговорността на деликвента обхваща всички вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането, като при определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди приложение намира принципът на справедливото им репариране, установен с нормата на чл. 52 от ЗЗД. При съобразяване на даденото в т. 2 от Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС задължително тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52 от ЗЗД понятие за справедливост като критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, подлежащи на изследване от съда във всеки отделен случай. Като такива обстоятелства в конкретиката на процесния случай следва да бъдат ценени вида и тежестта на получените от ищеца телесни увреждания, характера и интензитета на свързаните с тях болки и страдания, продължителността на възстановителния период и наличието на евентуални остатъчни оплаквания.