Решение № 183 от 09.10.2018, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 908/2017
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 09.10.2018
- В сила
- 09.11.2018
- Състав
- АНИ БОРИСОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 457 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162 ал.2 т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162 ал.2 т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.172 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 172, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.173 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.191 ал.3,4,5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.191 ал.3,4,5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.191 ал.3,4,5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136 ал.1 т.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за местните данъци и такси
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
09.10.2018 годинa град Тетевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Виолета Монова ,като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 908 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.464 от ГПК във връзка с чл.171 и чл.173 от ДОПК и чл.11 б.“в“ от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „ОББ” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление **********,чрез пълномощника юрисконсулт К. И.А. *** с
ЕИК ********,отдел „Местни Данъци и такси ”, гр**********, В.М.Т.-М./удостоверение за идентичност на имена л.42 , с назначен особен представител адв. П.К. *** , мах. ******, която в последствие е упълномощила адв. Пета К. да я представлява , видно от пълномощно на лист 71 от делото и „А” ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр**********/конституиран с определение от 19.01.2018г. ,л. 84/ .
Ищецът-
„ОББ” АД чрез своя пълномощник твърди в исковата молба, че е кредитор на В.М.Т.- М. по сключен с нея Договор за ипотечен кредит от 12.08.2008 година. Като обезпечение по отпуснатия и кредит е приет следния недвижим имот: договорна ипотека вписана в СВ-Тетевен №87, том1,дв.
Вх.р.№1188/12.06.2008г за поземлен имот с идентификатор № **********по ККП ,с адрес : град **********, с площ от 1 026 кв. метра , **********, отреден за жилищно строителство със Заповед №474/21.10.2004 година на Кмета на Община Тетевен , ведно с построения в имот семеен хотел „VIRGIN“ със застроена площ от 244.50 кв. метра. Имотът е собственост на „А“ ЕООД –град София. С нот.акт № 91 том 4 ,рег.№ 2218 , дело № 355/2008 година е извършена поправка на вписаната ипотека.
Поради допуснати просрочия в плащането на кредита банката се е снабдила със заповед по реда на чл.417 ГПК и Изпълнителен лист , издадени по ч.гр. дело № 19526/2010 година на Районен съд-град София и е образувала изп.
Дело № 20104330400118 по описа на СИС-град Тетевен. По молба на „ОББ „АД изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ В.П.и е преобразувано под нов **********.По делото са проведени публични продани на ипотекирания в полза на банката недвижим имот , като на последната , протекла в период 20.05.2017 -20.06.2017 година ,същият е продаден за сумата от 255 111 лева.
На 12.09.2017 година е било извършено разпределение на постъпилите сума по изпълнителното дело . Съгласно протокола на взискателя Община Тетевен , отдел
„МДТ“ се разпределя сумата от 44 747.42 лева. Община Тетевен е присъединена по право по изп.дело относно дължимите местни данъци и такси за процесния недвижим имот. Съгласно писмо изх.№ 2218/001 от 04.07.2017 година ОТ е уведомила ЧСИП.,че сумата , която се дължи за данък върху процесния имот по л.10 от ЗМДТ е в размер на 44 747.42 лева , от които 32 323.27 лева- главница и 12 424.15 лева-лихви. Видно от представената справка задължението е формирано от дължими данъци и лихви за периода 2009-2017 година включително.
В исковата молба се твърди ,че съгласно чл.171 ал.1
ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок ,считано от 1 януари на годината ,следваща годината ,през която е следвало да се плати публичното задължение , освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.На това основание ищеца оспорвал дължимостта на задължението за данък върху процесния имот за периода 2009-2011 година включително ,като твърди ,че сумите: а/ 1 963.02 лева- главница , дължима за 2009 година ,б/ 4 260.44 лева-главница, дължима за 2010 година и в/ 4 260.44 лева-главница , дължима за 2011 година , са погасени по давност.
Твърди се ,че съгласно чл.111 б.”в“ от ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви. На това основание ищеца оспорва дължимостта на задължението за лихви върху данъка върху процесния имот за периода 2009-2014 година включително ,като твърдят, че сумите : а/ 1 589.77 лева-лихва за 2009 година , б/ 2 990.72 лева- лихва за 2010 година , в. / 2 532.05 лева-лихва за 2011 година ,г/ 2 090.67 лева-лихва за 2012 година , д/ 1 658.34 лева- лихва за 2013 година , е/ 580.93 лева- лихва за 2014 година са погасени по давност.
В обобщение ищеца твърди , че главниците за данък за недвижимия имот за периода 2009-2011 година, включително в общ размер 10 483.90 лева , както и лихвата върху данъка за недвижимия имот за периода 2009-2014 година включително в общ размер 11 442.48 лева са погасени по давност, поради което сумата не следва да бъде предавана на Община Тетевен , а разпределението от 12.09.2017 година по изп. Дело ********** следва да бъде отменено в тази му част.
Молят да бъдат призовани на съд и бъде постановено решение , с което бъде признато за установено ,че са погасени по давност:
1/ Данъкът по чл.10 ЗМДТ относно процесия недвижим имот за периода 2009-2011 година включително в общ размер на 10 483.90 лева ,която сума включва: а/ 1 963.02 лева- главница , дължима за 2009 година ,б/ 4 260.44 лева-главница, дължима за 2010 година и в/ 4 260.44 лева-главница , дължима за 2011 година.
2/ Лихвите върху дължимия данък по чл.10 ЗМДТ относно процесиня имот за периода 2009-2014 година ,включително в общ размер 11 442.48 лева , кояти сума включва: а/ 1 589.77 лева-лихва за 2009 година , б/ 2 990.72 лева- лихва за 2010 година , в. / 2 532.05 лева- лихва за 2011 година ,г/ 2 090.67 лева-лихва за 2012 година , д/ 1 658.34 лева- лихва за 2013 година , е/ 580.93 лева- лихва за 2014 година.
Моли да бъде отменено извършеното на 12.09.2017 година разпределение ,с което на Община Тетевен , отдел МДТ се разпределя сумата от 44 747.42 лева и да бъде върнато делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.1 и ал.2 , вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск по чл. 464 от ГПК , във връзка с чл. 171 и чл. 173 от ДОПК и чл.111 б.в“ от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК от Община Тетевен е постъпил писмен отговор на исковата молба ,в който се възразява ,че твърденията и изводите в подадената искова молба са неоснователни и неправилни.Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5- годишен давностен срок позовават се на института на давността ,който не се прилага служебно от органа с изтичане на 5-годишен срок за плащане на публичното задължение. Твърдят ,че условието да се приложи погасителната давност е органът да бъде сезиран чрез нарочно писмено възражение ,което следва да се разгледа/ в конкретния случай-подадено от притежателя на задължението , а именно собственикът на имота съгласно ЗМДТ/ , а искане от „А-БГ“ ЕООД за погасяване на задължения по давност не е отправяно и възражение във връзка с това не е постъпвало в Община Тетевен.
Оспорват твърденията на ищеца ,че съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви ,като на това основание оспорва дължимостта на задължението за лихви за периода 2009-2014 година, тъй като публичните общински вземания се установяват и събират по реда на ДОПК , а не по общия ред на ЗЗД. В този смисъл лихвата върху публично вземане за данък е в хипотезата на чл. 162 ал.2 т.9 от ДОПК и се събира по реда и в сроковете , уредени с същия кодекс за публични общински вземания.Давността за лихвите върху публично общинско вземане е същата , както давността за главницата по това вземане.Твърди се ,че нямало яснота относно погасителна давност на вземането за тях нямало яснота от кой точно период ищецът изчислява изтекъл давностен срок. Защо приема изчисляване на погасителна давност , считано от 2017 година / датата на осъществената продажба на процесния имот/.Имотът е бил обявен за продан и в предходни периоди ,но неосъществена продан. Делото е образувано пред ЧСИ през 2014 година. Уточняват , че задълженията за данък на недвижими имоти на лицето не са претендирани от Община Тетевен пред ЧСИ чрез установяване с акт по реда на ДОПК и присъединяване на дълга по делото. Задълженията на имота на лицето , обект на възлагане/ продажба/ са предоставени на ЧСИ като справка за дължими данъци за имота / тежести върху имота/ във връзка с продажбата му и прехвърляне на собствеността на друго лице , а не претендирани от Общината за събиране по принудителен ред.В този смисъл данъкът за недвижимия имот се явява дължим в пълния му размер за целите на сделката с прехвърляне на собствеността на имота. Същият е относим към имота , а не се тълкува ,като вземане за събиране на Община Тетевен. Именно поради това Община Тетевен ,на чиято територия се намира процесния имот , е присъединен взискател , а не кредитор по вземането.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалният представител на ответницата Вирджиния М.Т.-М. адвокат П.К.. В отговора се възразява ,че предявения иск против ответницата като физическо лице е неоснователен и тя не е пасивно легитимирана като ответник в настоящето производство. Видно било от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 13 ,рег.1920 , дело № 286/2008 година кредитополучател и ипотекарен длъжник е ЕООД „А“ ,със седалище и адрес на управления-град
София. С Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 12.06.2008 година „ОББ“ АД е предоставила на В. М. кредит в размер на 200 00 лева за ремонт и рекострукция на семеен хотел , собственост на „А“ ЕООД , като за обезпечаване на кредита се учредява в полза на банката договорна ипотека върху недвижимия имот , към договора е представен нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 13, дело № 286/2008 година. Договорната ипотека се учредявала в полза на банката като кредитополучател и ипотекарен длъжник е фирмата- едноличното дружество с ограничена отговорност , а договора за кредит с това обезпечение е сключен с физическото лице В.М.. С нот.акт № 91 том 4 ,рег.№2218 , дело №355/2008 година от 02.07.20018 година е отразено ,че на ред 27 стр. първа да се чете , че кредитополучател е В.М.
Ненова. Кредитополучателят В.М. не е собственик на ипотекирания имот.Към 30.06.2017 година фирмата „ Аг“ ЕООД има задължения към Община Тетевен за конкретния имот в размер на 44 731.62 лева. В постановлението за разпределяне на постъпилите суми по изп.дело № 180/2015 година на ЧСИ В.П.от 12.09.2017 година физическото лице В.М.Т.- М. не фигурирала като длъжник , а длъжник е горепосоченото ЕООД.
Съобразно императивния характер на чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК местните данъци и такси са публични вземания , а съобразно чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД привелигировани са вземанията на държавата за данъци върху недвижим имот. Заявява ,че в конкретния случай ищцовата страна би могла да обжалва постановлението за разпределение ,което не е направила. Ищцовата страна не е в правата си да прави възражение за погасяване вземането по давност , това е право на задълженото лице , в случая „А“ ЕООД .Моли да бъде прекратено производството по делото по отношение на ответника В.М.Т.-М..
В срока по чл.131 от ГПК от „А-БГ“ЕООД-град
София не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Съдът следва да се произнесе по допустимостта на предявените искове с правно основание чл. 464 от ГПК , във връзка с чл. 171 и чл. 173 от ДОПК и чл.111 б.в“ от ЗЗД: Предявен е отрицателнен установителнен иск с правно основание чл. 464 от ГПК, за установяване несъществуването на вземането на ответника Община Тетевен , тъй като същото според ищеца било погасено по давност .Ищецът „ОББ”АД се е снабдил със заповед по реда на чл.417 ГПК и Изпълнителен лист , издадени по ч.гр. дело № 19526/2010 година на
Районен съд-град София и е образувал изп. Дело № 20104330400118 по описа на СИС-град Тетевен. По молба на „ОББ
„АД изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ В.П.и е преобразувано под нов **********.По делото са проведени публични продани на ипотекирания в полза на банката недвижим имот , като на последната , протекла в период 20.05.2017 -20.06.2017 година ,същият е продаден за сумата от 255 111 лева.
Разпечатката съдържа 38 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f2704da-39ab-4f1b-b19c-5d68512f78d9