Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 22.06.2023, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Касационно административно наказателно дело 57/2023
Вид
Решение № 73
Подписан
22.06.2023
Състав
СВЕТЛАНА КОСТАДИНОВА ДРАГОМАНСКА, ГАЛЯ ПЕТКОВА ИВАНОВА, ИГЛИКА ВАСИЛЕВА ЖЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 348 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр. Сливен, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При участието на секретаря РАДОСТИНА

ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 57 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 23 от 24.02.2023 г. постановено по АНД №

20222220200541/ 2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-0306–000835/ 27.06.2022 г. на ВПД Началник на Сектор към ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора, в частта му, с която на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Д.Т.П. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършено от нея нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП; и е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателното постановление в частта му, с която на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.3 на ЗДвП на Д.Т.П. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева.

Недоволен от решението, касаторът

– Д.Т.П. го обжалва в частта, с която е потвърдено като правилно и законосъобразно НП в частта му, с която на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършено от нея нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК.

Излага съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Нова Загора в обжалваната му част, както и да отмени издаденото наказателно постановление в потвърдената от районния съд част.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява.

Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Излага съображения относно правилността на първоинстанционното решение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 26.05.2022 г. в 16:32 часа в гр.Нова Загора, по ул. „Старозагорско шосе“ до „Септемврийски кът“ в посока изток - запад, с автоматизирано техническо средство АТСС АRН САМ S1 била засечена скоростта на движение на МПС - лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ******. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 106 км/ч при общо ограничение на скоростта в населено място - до 50 км/ч. След справка в централна база - КАТ контролните органи констатирали, че автомобилът е собственост на „******АПИПМДМ“ ЕООД, с ползвател д.П., с. на жалбоподателката. Органите на КАТ РУ - Нова Загора го призовали по телефона, като му било изпратено и писмо - покана с декларация по чл.188 от ЗДвП. На 08.06.2022 г. К. П. писмено декларирал по реда на чл. 188 от ЗДвП, че МПС лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ****** е бил управляван от с. му Д.Т.П., която потвърдила това във втора декларация. Пред полицейските органи П. не представила СРМПС. Актосъставителят приел, че е извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, за което на 08.06.2022 г. съставил на Д.Т.П. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 670843, който ѝ бил връчен на същата дата. В акта било прието, че автомобилът е бил управляван от П. в посочения пътен участък с установена скорост от 103 км/ч (след приспадане на допустимата грешка в измерването от 3 %) при максимално разрешена скорост на движение в населено място от 50 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Със същия АУАН било прието, че водачът не е представил СРМПС част 2 за МПС, което управлява - нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, на 27.06.2022 г. ВПД Началник на сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора издал Наказателно постановление № 22-0306-000835, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т.

6 от ЗДвП наложил на жалбоподателката глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДвП ѝ наложил глоба в размер на 10 лева.

Към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция са приобщени: Справка за нарушител/ водач; ЗППАМ №22-0306-000229/ 08.06.2022 г. на ВПД Началник на сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора;

Декларация по чл. 188 от ЗДвП от К. Г.П.; Декларация по чл. 188 от ЗДвП от Д.Т.П.;

Писмо №9737/ 09.06.2022 г. на Началник на РУ

-Нова Загора; Докладна записка №1959р-14753/ 16.06.2022 г.; Писмени възражения вх.№ 306000-5989/ 14.06.2022 г.; Сведение от 16.06.2022 г. – 2 броя; Докладна записка №306р-10300/ 20.06.2022 г.; Писмо

№306000-6380/ 22.06.2022 г. на Началник на РУ - Нова Загора; Снимка №306р-9708/ 09.06.2022 г.; Снимка към АУАН №670843/ 08.06.2022 г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система №306р-9005/ 31.05.2022 г.; снимка от 26.05.2022 г.; Справка за собственост на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ******.

За да потвърди НП в обжалваната му част,

Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел, че: в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, касаещи извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и наложеното на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наказание; АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията на ЗАНН и съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. Приел, че авторството на деянието е доказано, предвид попълнената декларация по чл. 188 и подписана лично от жалбоподателката, като е налице яснота относно вмененото ѝ нарушение. Приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.

28 от ЗАНН. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП, в частта, с която на Д.Т.П. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и е постановено при правилно приложение на материалния закон. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана законосъобразно, а възраженията ѝ са неоснователни.

От доказателствата по делото е установено, че процесният автомобил се е движил с превишена скорост. При разрешената максимална скорост на движение в населено място от 50 км/ч, управляваното от жалбоподателката МПС се е движило с 103 км/ч - с превишение от 53 км/ч, при приспаднат толеранс от 3 %. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената максимална скорост на движение в населено място за управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство е 50 км/ч. За превишаване над 50 км/ч на разрешената максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6, която в разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган, както обосновано е приел и Районният съд.

Съобразено е изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. В разглеждания случай, за установеното нарушение е предвидено, освен наказание глоба и лишаване от право да се управлява МПС, поради което законосъобразно за административното нарушение е съставен АУАН и въз основа на него е издадено НП. Изпълнени са и изискванията на чл. 188 от ЗДвП, като е ангажирана отговорността на лицето, на което, съобразно приложените с преписката декларации, е предоставено управлението на процесното МПС, собственост на юридическо лице.

Пред настоящата инстанция от ответника по касацията са представени следните писмени доказателства: Заповед №8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР; акт за встъпване в длъжност рег. № 343р-6038/ 03.05.2022 г.; Заповед № 8121з-205/ 27.02.2018 г. на МВР; Организационно-технологични правила за работа със СПУКС и 5 броя снимки.

Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 08.06.2022 г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. Видно от Заповед №8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на предоставените им правомощия.

С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно приложение на материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателката е извършила административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната ѝ отговорност.

Противно на твърденията изложени в касационната жалба, мястото на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен и същото е на територията на населено място, с разрешена максимална скорост от 50 км/ч. Точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на автомобила са отразени в приложената към преписката снимка, която съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Спазено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба №

8121з-532 от 12.05.2015 г. Видно от доказателствата по делото, за използването на АТСС е попълнен протокол съгласно приложението, който е съпроводен със снимка на разположението на уреда.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано.

Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.