Определение № 404 от 29.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. София, 29.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20261000600401 по описа за 2026 година Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.

Постъпил е въззивен частен протест от прокурор при СГП, срещу определение от 20.02.2024 г. на СГС, НО, 14 състав постановено по НЧД № 172/2024 г., с което е отменено постановление на СГП, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5606/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15572/2018 г. по описа на СГП.

Производството е образувано пред въззивната инстанция на 31.03.2026г., т.е. повече от двадесет и пет месеца след постановяване на обжалвания акт.

Причините за това са изцяло в начина по който е администрирано делото в първата инстанция, довели са до изключително забавяне на правораздавателния процес, но тъй като се намират извън предмета на настоящото производство няма да бъдат обсъждани от въззивният съд.

В протеста са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваният акт. Твърди се, че не е налице престъпление от общ характер, включително и такова по чл. 201 от НК и следв., в това число чл. 203 от НК, поради това, че не бил осъществен обективния състав на посоченото престъпно деяние по смисъла на този текст от особената част на НК, доколкото ефективна липса /присвояване/ на парични средства от касата на дружеството „Аса 2000 Реклама” ООД нямало. Фактическата обстановка била 1 описана в обстоятелствената част на атакуваното постановление, като мотиви били изложени, дори и да не са в нужния обем за постановяване на присъда, но не следвало постановлението за прекратяване на СГП да се приравнява към стандартите за изготвяне на съдебен акт - мотиви към присъда.

Оспорват се доводите, че в разследването не са изчерпани доказателствените способи и било проведено едностранно такова, като се твърди, че в хода на същото са били извършени необходимите процесуални действия за разкриване на действителната фактическа обстановка и били събрани съответните релевантни по случая доказателства. Исканията на свид./постр. Р. К. и повереника адв. А. К. - ВрАК, в по-голяма си част били уважени с оглед на което прокуратурата и разследващите органи са взели всички мерки, за да се осигури разкриване на обективната истина, включително и чрез изготвените съдебно-счетоводни експертизи, заключението на които били пълни и обосновани.

Иска се определението да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в протеста оплаквания съдът намира следното:

Протеста е процесуално допустим съгласно разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК.

Разгледани по същество протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С обжалваното определение е отменено постановление на Софийска градска прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5606/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15572/2018 г. по описа на СГП. Производството е било образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК на 30.11.2017г. за това, че от 2012г. до 2016 г. в гр. София от длъжностно лице са присвоени чужди пари - сумата от 1 312 848.12 лева, собственост на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД, с управител Р. Георгиев К., поверени му да ги управлява — престъпление по чл. 201 от НК. С постановление от 09.07.2018 г. делото е изпратено по компетентност на CГП с оглед данни за престъпление по чл. 203 от НК, като с постановление от 24.07.2018 г. на СГП досъдебното производство е прието по компетентност, като е указано да се води за престъпление по чл. 203 от НК.

Обективно вярна е констатацията, че вместо да изложи фактическа обстановка и да посочи на кои доказателствени източници дава вяра и на кои не, в обжалваното постановление прокурорът е преразказал части от 2 показанията свидетелите Р. К., А. А., А. И., А. В., П. Б. и Я. К. без същите да бъдат обсъдени в цялост и да бъдат анализирани както самостоятелно, така и във връзка с останалия събран доказателствен материал. Вярно е, че съдържанието на постановлението не следва да се превръща в „мотиви към присъда“, както е посочил прокурорът в протеста, но това не означава, че при констатирано основание за прекратяване на наказателното производство, фактическите положения следва да бъдат само загатнати и то индиректно, чрез цитиране на показания на различни свидетели и заключенията на изготвените по делото съдебно-счетоводни и допълни съдебно-счетоводни експертизи, без те да бъдат подложени на анализ и съпоставка с останалите доказателства. Видно е, че писмени доказателства изобщо не са обсъждани.

Прокурорът е посочил констатациите от приложените по делото ревизионни актове, издадени по отношение на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД, „АСА 2000“ ООД, Р. К., А. И. и А. А.. Поради констатираната липса на доказателствен анализ, постановлението се явява немотивирано и необосновано.

Съобразявайки непълнотите в постановлението при излагане на приети от прокурора за установени в хода на разследването факти, съдът е приел за основателни наведените в частната жалба оплаквания и е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство, в каквато насока е било и формулираното от жалбоподателя искане. Проверяваното прекратително постановление се явява необосновано, тъй като е постановено при игнориране на част от доказателствата и при необсъждане, на съществуващи между определени доказателствени източници противоречия.

Въззивинят съд приема, че правилно първоинстанционният такъв е счел, че атакувания акт е незаконосъобразен и необоснован. Този извод е формулиран въз основа на обективната констатация, че в постановлението липсва задълбочен анализ на събраните доказателствени материали, като прокурорът при СГП е игнорирал доказателствените източници и не е изложил подкрепена от доказателствената маса фактическа обстановка.

Изобщо не са обсъждани ред релевантни за наказателното производство въпроси, включително и този, защо при наличие на задължения на „АСА 2000“ООД към „АСА 2000 Реклама“ООД, надхвърлящи 1 000 000 лева, са внесени 315 500 лева на каса, от второто към първото посочено дружество, както и въпроса за предоставените заеми от „АСА 2000 Реклама“ООД на „АСА 2000“ООД в общ размер на 108 400 лева и то непосредствено преди предоставяне на първото дружество на новия управител. Тези пропуски не съответстват на изискванията на чл.199, ал.2 от НПК относно съдържанието на постановлението. При наличието на посочените непълноти прокурорът не е извършил задълбочено изследване на всички събрани по делото доказателствени материали както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Липсва съпоставка между отделните доказателства, а част от тях са напълно пренебрегнати. Прокурорът е бил длъжен да подложи на съвкупен анализ всички събрани в хода на разследването доказателства, да посочи дали ги кредитира или не, както и дали те противоречат помежду си или не. Само по 3 този начин, констатацията че е налице основание за прекратяване на наказателното производство би била обоснована.

Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че постановлението не е мотивирано съгласно изискването на чл.199, ал.2 от НПК и е незаконосъобразно. Тази обективна констатация е напълно достатъчна за да се постанови отмяната му, така, както е сторил първоинстанционния съд. С оглед на това частният протест е неоснователен, а атакуваното определение на СГС, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Преценката на прокурора за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство не е била обоснована, тъй като не са изчерпани доказателствените възможности пред разследването, поради което упражняването на правомощията на прокурора по реда на чл. 243 от НПК е било прибързано. Не са изпълнени задълженията му по чл. 13, ал. 1 от НПК да вземе всички мерки, необходими за осигуряване разкриването на обективната истина, което е довело и до нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, доколкото прокурорът не е постановил акта си на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Следователно, съществените правни въпроси към настоящия момент не могат да получат своя верен отговор, защото липсва необходимата фактическа основа за това. Решението за прекратяване на наказателното производство е взето на базата пренебрегване на част от доказателствените източници и в известна степен на непълнота в доказателствения материал, която може да се запълни единствено чрез извършване на съответни процесуално-следствени действия. В изпълнение на функциите си по чл.46, ал.2 от НПК и упражнявайки процесуалните си правомощия по чл.196, ал.1 от НПК, прокурорът е длъжен да предприеме каквито намери за необходими действия за изясняване на обстоятелствата по делото, след което, ако прецени, че са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство, при изготвяне на постановлението да подложи на съвкупен анализ доказателствения материал, спазвайки изискванията на чл.199, ал.2 от НПК.

Само така прокурорът може да изпълни вмененото му по силата на чл.13, ал.1 от НПК задължение за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.

Мотивиран така и на основание чл.243, ал.8 от НПК

Софийският апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.02.2024 г. на СГС, НО, 14 състав постановено по НЧД № 172/2024 г., с което е отменено постановление на СГП, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 4

5606/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15572/2018 г. по описа на СГП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5