Решение № 122 от 27.06.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Сандански, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Ил. Янева при участието на секретаря Галина Ас. Герганова като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Гражданско дело № 20231250100052 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от В. Й. М. ,с ЕГН ********** от гр.С.,чрез пълномощник против „Сити Кеш “ ООД ,с ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр.София ,район „Средец“ , ул.“Славянска“№29,ет.7

,представлявано от Н. П.П. с искане да бъде прогласена нищожността на „неустоечната клауза“ в договор за потребителски кредит №736991, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение .

С определение №120/24.01.2024 год. са съединени за общо разглеждане в едно производство гр.дело № 52/2023 год., гр.дело №53/2023 год. и гр.дело №54/2023 год.

С искова молба вх.№ 480/19.01.2023 год./по гр.дело № 53/2023 год./ се отправя искане против ответника „Сити Кеш “ ООД да се обяви нищожността на неустоечна клауза в Договор за потребителски кредит №698048, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение ,както и искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 10 1 лева ,частично от сумата от 100 лева ,представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит ,ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата .

С искова молба вх.№ 481/19.01.2023 год./по гр.дело № 54/2023 год./ се отправя искане против ответника „Сити Кеш “ ООД да се обяви нищожността на неустоечна клауза в Договор за потребителски кредити №643404, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение ,както и искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 10 лева ,частично от сумата от 100 лева ,представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит ,ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата .

Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски в производството по настоящето дело.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор и оспорва предявените искове като неоснователни .

В съдебно заседание страните,които са редовно призовани ,не се явяват.Представят писмени бележки. Претендират разноски .

В производството е допусната и изготвена съдебно счетоводна експертиза ,от която се установява,че на експерта от страната на ответното дружество са били предоставени цялото движение по сключен договор за потребителски кредит №698048 и потребителски кредит №643404 .

Установява се от заключението по съдебно-счетоводната експертиза , че с договор за паричен заем №698048 ответникът ,в качеството си на заемодател е отпуснал на В. М. ,в качеството си на заемател сумата от 900 лева ,със срок на издължаване 23 седмици от 04.07.2022 год. до 05.12.2022 год.

,като на падежните дати се дължи главница,лихва и неустойка. Ищцата би следвало да погаси общо 1518 лева ,от които главница 900 лева и лихва в размер на 93,04 лева. ,както и неустойка в размер на 524,96 лева.Сочи се също,че лихвеният процент ,изчислен при договорна лихва от 93,04 лв и главница от 900 лева е 10,34 %, а лихвеният процент,изчислен при договорена лихва от 93,04 лева ,договорена неустойка от 524,96 лева и главница 900 лева е 68,67% .

2

Установява се ,че с договор за паричен заем №643404 ответникът ,в качеството си на заемодател е отпуснал на В. М. ,в качеството си на заемател сумата от 500 лева ,със срок на издължаване 11 седмици от 08.03.2022 год. до 17.05.2022 год. ,като на падежните дати се дължи главница, лихва и неустойка. Ищцата би следвало да погаси общо 671 лева ,от които главница 500 лева и лихва в размер на 25,59 лева,както и неустойка в размер на 145,41 лева.Сочи се също,че лихвеният процент ,изчислен при договорна лихва от 25,59 лв и главница от 500 лева е 5,12 %, а лихвеният процент,изчислен при договорена лихва от 25,59лева ,договорена неустойка от 145,41 лева и главница 500 лева е 34,20 % .

В допълнително заключение вещото лице сочи,че за погасяване на задълженията по договор №643404 са постъпили общо 671 лева ,с които са погасени следните задължения: главница 500 лева ; лихва 25,59 лева и неустойка 145,41 лева ; за погасяване на задълженията по договор №698048 са постъпили общо 1281,71 лева ,с които са погасени следните задължения главница 900 лева ,лихва 69,93 лева и неустойка 311,78 лева.

Ответникът не е предоставил договор за паричен заем №736991,въпреки изричното указание на съда с определение № 121 от 24.01.2024 год. В писмения отговор ответникът оспорва необосновано наличието на договор с номер 7369991 ,като не твърди ,че такъв не се намира у него, а излага доводи за неправилно разпределена доказателствена тежест. В този смисъл ,съдът намира,че следва да приеме за настъпили последиците,предвидени в разпоредбата на чл.161 от ГПК , като приеме за доказани фактите ,относно които страната е създала пречки за събиране. Това обуславя основателност на иска за нищожност на неустоечна клауза ,предвиждаща заплащане на неустойка ,в случай на непредоставяне на обезпечение по този говор.

Ответникът не е представил и договори с номера №698048 и №643404.

С писмените отговори ответникът оспорва сключването на договори с такива номера.В заключението си експертът съобщава,че е изготвил заключението си ,след като му е предоставено движението по двата договора.С оглед на това, следва да се приеме,че страните са били обвързани по договор за кредит с №698048 и договор за кредит с №643404.

Ищцата поддържа ,че и в двата договори се съдържат клаузи, с които се е задължила в рамките на три работни дни да обезпечи с банкова гаранция 3 или поръчители ,като при един поръчител същият да получава възнаграждение в размер на 7 минимални работни заплати, а при двама по по четири ;поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори,сключени със заемодателя ; да нямат задължения с рейтинг различен от „редовен „ в ЦКР ,вкл. по погасени задължения ,както и др.изисквания. Независимо от предоставения тридневен срок за предоставяне на поръчители ,неустойка за неизпълнение на това задължение е включена в погасителния план, като не е включена в ГПР . Поради това се твърди,че клаузата за неустойка е недействителна,поради противоречие с разпоредбата на чл. 19,ал.4 от ЗПК ,чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Задължението на кредитополучателя за неустойка е разход ,който следва да бъде включен в начално формирания ГПР.Непосочването на този разход в ГПР оказва влияние върху информираността на потребителя да направи избор за сключване на договора.

Съгл.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; а съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Според ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В ТР 1/2010 год. по т.д.№1/2009 год. на ОСГТК се приема ,че Нищожна, 4 поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Съгласно чл.92,ал.1 от Закона за задълженията и договоритеНеустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.В случая съдът намира,че клаузите от Договора/и за двата / ,уреждаща неустойка ,заради неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави ,съгл.чл.26,ал.1 от ЗЗД.Съгласно възприетото в ТР 1/15.06.2010 год. по т.д.№1/2009 год. на ОСГТК/ добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди; При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите 5 й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Неустойката е установена предварително отговорност на длъжника,в случай ,че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение.

Главната функция на неустойката е превантивна –да осигури точно изпълнение на задължението ,т.е. да обезпечи изпълнение на задължението.В случая неустойката е уговорена като клауза ,заради неизпълнение не на главното задължение на заемателя по кредита , а като санкция при неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение. Функцията на неустойката излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции, тъй като заемодателят на практика, поставяйки неизпълняеми условия за заемателя в посочената разпоредба,отнасяща се за поръчителите или банковата гаранция/ поставя изначало в невъзможност заемателят да изпълни тези условия. Ето защо клаузите от двата договора за уговаряне на неустойка е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави.

В случая и по двата договора е начислявана неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение-поръчителство .Безспорно е ,че начислената неустойка излиза извън обезпечителната й функция и представлява разход,който следва да се включи в ГПР,при което изражението на ГПР е в пъти по-висок от обявения в договора.По този начин потребителят не получава реална представа за дължимите разходи и се въвежда в заблуждение .

Отделно, клаузата за неустойка е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и по смисъла на т.5 задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f25670d-82aa-4b14-b50d-9c5ba91ad419