Определение № 1741 от 05.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1741 гр. София, 05.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501793 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на В. И. Т. срещу Определение № 5453/09.05.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 4894/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-ІІІ-Б състав, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 17347/17.03.2023 г. срещу разпореждане от 10.02.2023 г. по изпълнително дело № 3452/2018 г., във връзка с изпълнително дело № 1974/2012 г., с което ЧСИ С. Я., рег. № *** на КЧСИ е оставил без уважение молба вх. № 9447/09.02.2023 г. за вдигане на възбрана на недвижим имот, подадена от В.

Т. и е прекратено производството по делото.

Поддържа се неправилност на извода на въззивния съд за просрочие на подадената жалба. Твърди се, че на 15.02.2023 г. не е имало упълномощаване, адвокат Ж. не е била лице оторизирано да получава съобщения по делото, тъй като нейното пълномощно е от дата 06.03.2023 г., следователно уведомяването не е извършено по реда, предвиден в чл.37 и чл.38 от ГПК и съдът не може да се позовава на него. На второ място твърди, че В. Т. не е уведомен за постановлението за възлагане на възбрана на 01.03.2023 г., но е подал лично жалба още на 09.02.2023 г.

Моли съда да уважи жалбата.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не са постъпвали отговори от ответните 1 по жалбата страни.

От фактическа страна:

Изпълнително дело № 20188440403452 по описа на ЧСИ С. Я. с рег.№ *** на КЧСИ е образувано на 20.12.2018 г. по молба на взискателя „ИНТЕРСТАДИЗ 2005“ ООД с искане за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист издаден на 20.11.2018 г. от Софийски градски съд на основание решение № 1139/06.06.2018 г. по т.д. № 1315/2016 г. на СГС, ТО, VІ-15 състав срещу длъжника – „КРИТ“ ЕООД.

С Постановление от 21.12.2018 г. към така образуваното изпълнително дело е присъединено към изпълнително дело № 20128440401974.

По молба взискателя „ИНТЕРСТАДИЗ 2005“ ООД от 19.03.2021 г. и с постановление на ЧСИ от 22.03.2021 г., е присъединено и вземането на взискателя срещу „КРИТ“ ЕООД и „Нова инвестмънт трейд“ ООД по изпълнителен лист от 18.06.2020 г., с който на взискателя са присъдени разноски по проведено исково производство по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, въз основа на влязло в сила на 16.03.2020 г. Решение от 21.12.2017 г., т.д. № 1147/2017 г. на СГС,

ТО, VІ-16 състав.

С Постановление от 17.05.2021 г. и по молба на взискателя, ЧСИ е наложил възбрана върху недвижими имоти, по отношение на които е проведено успешно производство по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от взискателя „ИНТЕРСТАДИЗ 2005“ ООД срещу длъжника „КРИТ“ ЕООД и „Нова инвестмънт трейд“ ООД, между които и апартамент № 203В с идентификатор ***, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, секция * на втори етаж, със застроена площ 84,77 кв.м., на който апартамент жалбоподателя Т. се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба от 13.08.2018 г., обективиран в нотариален акт № 61, том ІІ, рег.№ 6215, дело № 214/2018 г. на нотариус с рег.№ *** на НК.

Исковата молба по т.д. № 1147/2017 г. на СГС, по което е проведено успешно производството по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД е вписана на 12.06.2017 г.

Възбраната по изпълнителното дело е вписана в СВ, АВ-София на 19.05.2021 г.

По изпълнителното дело няма писмени доказателства, удостоверяващи, че жалбоподателят Т. и до дата 09.02.2023 г. е уведомен по надлежен ред за 2 наложената възбрана, а и такова задължения съдебният изпълнител не е имал.

На 09.02.2023 г. В. И. Т. лично е депозирал по изпълнителното дело (л.162 от приложеното копие) искане до ЧСИ да бъде вдигната възбраната от собствения му имот придобит на 13.08.2018 г., за което приложил и нотариалния акт. Противно на твърденията на жалбоподателя, така направеното искане не представлява жалба по смисъла на чл.435 от ГПК.

С разпореждане от 10.02.2023 г. ЧСИ е оставил без уважение молбата, като получаването на препис от същото е удостоверено на 15.02.2023 г. от адвокат Ж..

На 17.03.2023 г. В. И. Т. чрез процесуалния си представител адвокат Ж. с пълномощно от 06.03.2023 г., приложено на л.194 от изпълнителното дело, е депозирал жалба, в която не е посочено изрично дали е насочена срещу разпореждането на ЧСИ от 10.02.2023 г. или срещу пристъпване към изпълнение върху неговия имот чрез наложената възбрана, в която е посочил, че препис от постановлението за налагане на възбрана върху собствения му имот, е получил на 01.03.2023 г.

При така установените факти, първоинстанционният съд и с обжалвания съдебен акт е приел, че жалбата се явява процесуално недопустима като просрочена. Приел също така, че за третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Приел е, че от данните по делото е видно, че пълномощникът по делото адвокат Ж. лично е получил препис от разпореждането на 15.02.2023 г. и е удостоверила това с подписа си, поради което двуседмичния срок за обжалване е изтекъл на първи март, сряда присъствен ден. Посочил също така, че дори да се приеме, че жалбата е насочена не срещу отказа на ЧСИ за отмяна на възбраната, а срещу Постановлението за налагане на възбрана върху недвижим имот изх. № 17.05.2021 г., същата, като подадена на 17.03.2023 г. отново се явява просрочена, тъй като в самата жалба се твърди, че жалбоподателят е получил това постановление на 01.03.2023г., като двуседмичният срок по чл.436, ал.1 ГПК изтича на 15.03.2023 г., сряда присъствен ден, а жалбата е подадена на 17.03.2023 г.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на 3 обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Безспорно е, че В. И. Т. има качеството на трето лице по отношение на процесното изпълнително дело и подадената му жалба пред СГС е с правно основание чл.435, ал.4 от ГПК. Жалбоподателят нито е страна в изпълнителното производство, нито е правоприемник на някоя от страните, нито е обвързан от субективните предели на изпълнителните листа. Същият притежава евентуално права върху недвижимия имот, които на основание чл.114 от ЗС не са противопоставими на взискателя.

В горните смисъл са и мотивите по т.2 от Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019 г., т.д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК в които е прието, че трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, е всяко лице, което не е страна в производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели. С право на жалба срещу насоченото принудителното изпълнение разполагат само тези трети за изпълнителния процес лица, които упражняват фактическа власт върху вещите към момента на насочване на принудително изпълнение върху тях, защото посягането върху тяхно имущество за чужд дълг, извън случаите на чл.429, ал.3 ГПК, е незаконно.

На основание чл.436, ал.1 от ГПК жалбата от трети лица се подава в двуседмичен срок от узнаването на действието.

Видно от писмените доказателства приложени към приобщеното копие на изпълнително дело, В. Т. е узнал за наложената възбрана на 09.02.2023 г., когато лично е депозирал молба по изпълнителното дело с искане за вдигането й.

Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението, в случая върху недвижим имот, за който третото лице твърди, че в деня на налагане на възбраната19.05.2021 г. се е намирал във владение на този имот.

За насочване на изпълнението върху собствения му имот, Т. е узнал на 09.02.2023 г., от която дата е започнал да тече и двуседмичния срок за 4 депозиране на жалба по реда на чл.435, ал.4 от ГПК и по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК е изтекъл съответно на 23.02.2023 г., поради което и подадената на 17.03.2023 г. се явява просрочена, съответно процесуално недопустима.

Дори и да не се приеме горното становище, в самата жалба се съдържа признание за неблагоприятен за жалбоподателя факт, поради което това признание има доказателствена стойност, а именно: че постановлението за налагане на възбрана върху недвижимия имот е получено от жалбоподателя на 01.03.2023 г., следователно това е и датата на която е узнал за насоченото изпълнение върху неговия имот и отново по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК двуседмичният срок е изтекъл съответно на 15.03.2023 г., присъствен ден, а жалбата е подадена два дена след изтичане на този срок, поради което се явява просрочена. Нито се твърди, нито се установява жалбата да е подадена по пощата или друг начин в законоустановения срок.

Предвид гореизложеното частната въззивна жалба ще следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5453/09.05.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 4894/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-ІІІ-Б състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5