Решение № 3129 от 11.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3129 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330115348 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК.

Ищецът В. Б. Р. твърди, че е сключила с ответника „Рива кредит“ ООД договор за потребителски кредит от ***г. по силата на който били предоставени 1000 лв. На същата дата, чрез посредничеството на кредитодателя, ищецът сключил с втория ответник „Марж трейд“ ООД договор за поръчителство, с предмет обезпечаване на вземанията по договора за кредит. По този договор било уговорено, че ищецът ще заплати възнаграждение на гаранта в размер на 1057,20 лв. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл.11, ал.10 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния размер на ГПР. В същия не били включени разходите, които длъжникът правел за възнаграждение относно дружеството поръчител и по този начин се заобикаляло изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това се поддържа, че невключването на този разход в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика и води до неравноправност на клаузите на договора за кредит по смисъла на чл.143 ЗПК.

Нарушен бил и чл.11, ал.1,т.20 ЗПК.

Относно договора за поръчителство, се поддържа довод, че той е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание. Излагат се и подробни доводи за неравноправност на клаузите на този договор.

1

Ответниците „Рива кредит“ ООД и „Марж трейд“ ООД не отричат сключването на договорите между тях и ищеца. В писмени отговори излагат подробни доводи относно това, че договорите не противоречат на закона и добрите нрави. Вторият ответник намира, че сключения от него договор за гаранция не е безпредметен, дори да се приеме, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в този случай длъжникът следва да върне на кредитора получената главница.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между ищцата В. Р. и "Рива кредит" ООД бил сключен договор за потребителски кредит №*** за предоставяне на сумата 1000 лв. Определен бил лихвен процент от 41 пункта и годишен процент на разходите 49,38 пункта. Общия размер на всички плащания бил определени на 1235,76 лв. Сумата следвало да бъде заплатена на 12 месечни погасителни вноски от по 102,98 лв. всяка, съгласно приложения погасителен план /лист 5-15/. В чл.15, ал.1 от договора било предвидено задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, като възможностите за това били осигуряване на поръчители, представяне на сключен договор за гарантиране на задълженията от дружество гарант или осигуряване на сключване на договорна ипотека върху свои или чужд имот /лист 7/ .

На същата дата ***г. между кредитора "Рива кредит" ООД, ищцата и втория ответник "Марж трейд" ООД / гарант/ бил сключен договор за гаранция № *** с който дружеството гарант поело задължение да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по цитирания по-горе договор за потребителски кредит / лист 10/. Срещу това ищцата поела задължение да заплати възнаграждение в размер на 1057,20 лв. / чл.1/. Възнаграждението било платимо съгласно чл.4 разсрочено, на 12 месечни вноски от по 88,10 лв. всяка, съгласно приложен погасителен план. Установява, се че падежните дати по този погасителен план съвпадат с падежите по договора за кредит, задълженията по който се обезпечават. С особена разпоредба в договора / лист 13/ било предвидено, че „Марж трейд“ ООД оправомощава „Рива кредит“ ООД да събира от негово име и за негова сметка вноските за възнаграждение по договора за гаранция.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че при изчисление на ГПР по договора за кредит от 49,38% са включени единствено разходите за договорна лихва. Ако към него бъде включено възнаграждението по договора за гаранция, размерът на ГРП би бил 483,41 % / лист 69/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото.

2

Безспорно се установи също така, че договорът за предоставяне на поръчителство, макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от условията по договора за кредит, а от друга страна дружеството кредитор е страна по този договор. Предвид тази връзка вторият договор няма самостоятелно значение, защото не съществува отделно извън кредитното правоотношение. Действително няма ограничение за обезпечаване на задължението по кредита чрез сключване на договор за гаранция, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата. Следва да се вземе предвид и това, че заемодателят и гарантът имат са свързани лица, защото при осъществена служебна справка в търговския регистър се установява, че двете дружества имат един и същ адрес на управление/ седалище, както и едни и същи управители. При тези данни, заемодателят е бил напълно наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за заем.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В конкретния случай изискването за включване на разходите по договора за поръчителство в годишния процент на разходите не изпълнено, което е в противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Когато договорът за кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, той е недействителен съобразно чл.22 от ЗПК.

Недействителен е и договорът за поръчителство, сключен между ищеца, заемодателя и втория ответник. Той е сключен в нарушение на изискването на чл.143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Налице е нарушаване на изискванията на добросъвестността и възлагане в тежест на 3 потребителя на допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото ограничение /чл.19, ал.4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен.

По разноските:

Ищцата е заплатила за разглеждане на исковете сума 200 лв. от които 100 лв. държавна такса и 100 лв. разходи за експертиза. Съобразно 78, ал.1 ГПК тази сума следва да бъде заплатена от ответниците.

Процесуалният представител на ищцата е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на адв. С.Н. хонорар, който съобразно цената на уважените исковете и размера на минималните възнаграждения по Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет следва да се определи на общо на 800 лв.

– по 400 лв. по всеки един от двата иска.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от В. Б. Р. ЕГН ********** с адрес *** против „Рива кредит” ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Порто Лагос” №47, ет.5 договор за потребителски кредит № ***/***г.

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр.143 ЗЗП, по иска предявен от В. Б. Р. ЕГН ********** с адрес *** против „Марж Трейд” ООД, ЕИК 115533699, със седалище и адрес на управление: ул. „Порто Лагос” № 47, ет. 5 договор за предоставяне на поръчителство № ***/***г., сключен за обезпечаване на вземанията на „Рива кредит” ООД по договора за потребителски кредит № ***/***г.

ОСЪЖДА „Рива кредит” ООД, ЕИК 202752427 и „Марж Трейд” ООД, ЕИК 115533699 да заплатят на В. Б. Р. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 200лв. /двеста лева/ представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Рива кредит” ООД, ЕИК 202752427 да заплати на адв. С.К.Н., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 400 лв. /четиристотин лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

4

ОСЪЖДА „Марж Трейд” ООД, ЕИК 115533699 да заплати на адв. С.К.Н., ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 400 лв. /четиристотин лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 5