Решение № 12678 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12678 гр. *******, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. А.А при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. А.А Гражданско дело № 20251110114527 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от ************, ЕИК ************, против В. А. П., ЕГН: **********, с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при спазване на разпоредбата на чл. 415 ГПК.

Ищецът твърди в исковата молба, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот - апартамент, находящ се в ****************, с аб. № 363294 и инсталация № 4000340770. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия, но ответникът не заплатил дължимата за това цена в размер на 2 595,78 лева главница, сумата от 392,38 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 19.09.2024 г., сумата от 30,73 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2021 г. до 30.01.2023 г., и сумата от 8,36 лева, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. – 19.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 02.10.2024 г. до окончателното плащане на сумите.

Ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 58375/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответникът, като разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения едномесечен срок от връчване на разпореждането по чл. 415, ал. 4 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, относно дължимостта на претендираните суми, са предявени настоящите установителни искове.

Искането е съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи процесните суми. Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ************ на потребители в гр.

*******, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел IX от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, 1 че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричните суми. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от ищеца, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че В. А. П., ЕГН: **********, дължи на ************, ЕИК ************ сумата от 2 595,78 лева главница за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., сумата от 392,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 19.09.2024 г., сумата от 30,73 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2021 г. до 30.01.2023 г., както и сумата от 8,36 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. – 19.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 02.10.2024 г. до окончателното плащане на сумите.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил в срок отговор от ответника. В съдебно заседание, проведено на 01.06.2026 г. назначеният особен представител на ответника е заявил, че не се оспорва предоставянето на топлинна енергия.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца за периодите м.05.2021 г., м. 06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г. и м.09.2021 г.

Третото лице помагач на страната на ищеца **********, ЕИК *********** не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.

Не е спорно по делото, а и от представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира жилището, е присъединена към абонатна станция, и следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е открита партида с абонатен № 363294.

Видно от представената по делото Заповед от 27.12.2012 г., издадена от СО, Район „********“, ответникът В. А. П. е настанен в общинско жилище, находящо се в гр. *******, *************. Със съгласието на СО, дадено на 14.01.2014 г. (л.22) ответникът е подал заявление-декларация до ищеца за промяна на партидата на имота на негово име.

Представени са още договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост № РИЛ23-ДГ-61-2/18.01.2023 г., вписан в Служба по вписванията – гр. *******, от който се установява, че процесният недвижим имот е продаден на В. А. П., който от своя страна, на 10.02.2023 г. е прехвърлил същия на И. Д. В., за което е издаден нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том 1, рег. № 34661, дело ю№ 57 от 2023 г.

При горните обстоятелства и съобразявайки разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 2

2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за имота. Налице са две съвпадащи насрещни волеизявления между страните, които създават облигационна връзка, по която ищецът е доставчик, а ответникът потребител/клиент на топлинна енергия и се явява материално легитимиран да отговаря за нейната стойност. Предвид изложеното и в светлината на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ответникът, въз основа на посочената настанителна заповед и подаденото заявление-декларация до ищеца, се явява единственото задължено лице за доставените в имота топлофикационни услуги за процесния период – от 01.05.2021 г. до 30.01.2023 г.

Съгласно чл. 150 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 съдържанието на облигационното отношение между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от клиентите/потребителите.

За процесните искови периоди приложими са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).

Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Ответникът не оспорва, че за имота е предоставяна топлинна енергия, нейното количество и стойност, с оглед на което съдът следва да признае за установено вземането на ищеца за сумата от 2 595,78 лева главница за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 02.10.2024 г. до окончателното плащане на сумите.

Направеното от ответника, чрез назначения му особен представител възражение за изтекла погасителна давност не е своевременно, доколкото същото е заявено едва в първото по делото заседание, поради което същото се явява преклудирано по силата на чл. 131 и чл.

133 ГПК и съдът не дължи произнасяне по него.

На следващо място, съгласно чл. 36, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 2 от Общите условия задължението за предоставената услуга дялово разпределение се заплаща на продавача на топлинна енергия, тоест на ***********. От счетоводните документи по делото се установява, че цената на извършената услуга по дялово разпределение през исковия период от 01.08.2021 г. до 30.01.2023 г., възлиза на претендираната сума от 30,73 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

Следователно искът за цена на услугата дялово разпределение е изцяло основателен.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите следва да заплащат задълженията за потребена енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

Вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана.

С оглед забавата за заплащането на двете главници, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца се следват обезщетения в размер на законната лихва. Изчислени по реда на чл. 162 ГПК, доколкото няма спор, че мораторната лихва е изчислена математически правилно, тези обезщетения възлизат на 392,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 19.09.2024 г. и 8,36 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода 16.10.2021 г. – 19.09.2024 г. Следователно исковете по 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху двете главници са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

3

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има единствено ищецът.

В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 337,74 евро (660,56 лева), от които 30,96 евро (60,55 лева) – държавна такса и 204,52 евро (400 лева) депозит за особен представител и 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК според нормативната уредба към датата на приключване на съдебното дирене – 01.06.2026 г.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 56,52 евро (110,55 лева), от които 30,96 евро (60,55 лева) – държавна такса и 25,56 евро (50,00 лева) – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Всички суми в диспозитива на решението са преизчислени от български лева в евровата им равностойност.

Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. А. П., ЕГН **********, с адрес:

********* дължи на ***********, ЕИК ************, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 31997 от 10.10.2024 г. по ч.гр.д. № 58375/2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 154. състав: