Решение № 588 от 16.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. С., 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002101331 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационни жалби срещу въззивно решение № 1222/14.10.2022 г. по в. гр. д.

№ 3/2022 г. на Варненския окръжен съд. С него, в резултат на частична отмяна (по отношение на гараж) и потвърждаване в останалата част на първоинстнационно решение от 03.09.2021 г. по гр. д. № 19329/2018 г. на Варненския районен съд, като краен резултат са допуснати до делба следните недвижими имоти: дворно място, представляващо УПИ № *-* в кв. 36, [населено място], [община], област В., с площ 475 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ 571 кв. м., както и на изградените в това дворно място: жилищна сграда, състояща се от приземен, първи, втори и мансарден етаж, със ЗП 173 кв. м. и РЗП 542 кв. м.; стопанска постройка с площ 8 кв. м.; лятна кухня с площ 48 кв. м.; и гараж с площ 18 кв. м. Делбата е допусната между следните съделители и при квоти: за дворното място: 3/6 ид. части за С. Р. А. (наследник на починалия в хода на производството Р. Й. А.), и по 1/6 ид. част за М. Х. Н., Н. А. Н. и И. А. Н.; за жилищната сграда, стопанската постройка и лятната кухня: 6/12 ид. части за С. Р. А., 4/12 ид. части за М. Х. Н. и по 1/12 ид. част за Н. А. Н. и И. А. Н., за гаража: 6/12 ид. части за С. Р. А., 4/12 ид. части за М. Х. Н. и по 1/12 ид. част за Н. А. Н. и И. А. Н.. Според резултата на така определените съсобственици, от делбата за били изключени М. Й. К. и С. С. Г., съответно сестра и майка на първоначалния ищец Р. А..

1

С касационната жалба на М. Й. К., чрез пълномощник адв.Р. Д. се твърди, че обжалваното въззивно решение в частта, в която делбата на жилищната сграда е допусната между посочените от съдебното решение лица, без нейно участие, е неправилно. Изключването на касаторката от съсобствеността на жилищната сграда, и приемане, че сградата е съсобствена само на съсобствениците на дворното място по чл.92 ЗС, намира за необосновано, след като по делото е установено, че с декларация № 20 от 10.03.1969 г. Н. А. Н. е учредил право на строеж в полза на синовете си А. Н. Н. и Й. Н. А. /неин баща/, при което касаторката има по наследство 1/4 ид.ч. от къщата. Иска делбата само на жилищната сграда да се допусне с нейно участие, за дворното място същата не е твърдяла да притежава дял.

С касационната жалба на съделителите Н. и И. А. Н., чрез пълномощник адв.П.С., се обжалва въззивното решение с оплаквания за неправилност при наличие на отменителни сонования по чл.281, т.3 ГПК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че е налице съсобственост между тях и ищеца по приращение относно цялата жилищна сграда, стопанската постройка, лятната кухня и гаража, оспорват извода на съда, че жилището, разположено на втория и мансарден етаж на жилищната сграда, е съсобствено между тях и ищеца.

Съделителката М. Х. Н., с писмен отговор чрез адв.Хр.Х. по касационната жалба на Н. и И.

Н., заявява, че поддържа оплакванията на тези касатори и иска от делбата да се изключи жилището, разположено на втория и мансарден етаж на жилищната сграда, тъй като същото е съсобствено между нея и синовете й И. и Н. Н..

Съделителката С. Р. А., действаща чрез своята майка и законен представител С. В. И., чрез пълномощник адв. Зл. Й., оспорва с писмен отговор касационната жалба на Н. и И. А. Н..

Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на малолетия съделител С. А. (чл.15, ал.6 ЗЗДетето), не е взела становище.

Съделителят С. С. Г. не е взела становище по касационните жалби.

С определението по чл.288 ГПК касационното обжалване на въззивно решение е допуснато в хипотезата по чл.280, ал.3, предл.3 ГПК за вероятна очевидна неправилност на мотивите на въззивния съд относно обема права, притежавани от съделителите в делбеното имущество и статута на постройките в дворното място съобразно установеното от събраните по делото писмени доказателства, както и на тези по приложението на чл.92 ЗС относно придобиване на вещни права по приращение от Р. А. въз основа на направените в негова полза разпореждания с нотариалните актове № 71 и № 72, двата от 26.09.2011 г.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

Ищецът Р. Й. А. (починал и заместен в процеса от малолетната си дъщеря С. Р. А. ) твърди, че между него и ответниците М., Н. и И. Н., е налице съсобственост върху УПИ № *-* в кв.

36, [населено място], [община], област В., както и на изградените в това дворно място двуетажна жилищна сграда застроена на 80 кв.м., състояща се от сутерен, първи, втори/ мансарден/ етаж, стопанска постройка с площ 8 кв. м., лятна кухня с площ 48 кв. м. и гараж с площ 18 кв. м., като ищецът притежава по 1/ 2 ид.ч. от дворното място и от всички постройки в него, а тримата ответници Н. притежават останалите 1/2 ид.части от делбените 2 обекти, като от УПИ-то дяловете им са равни- по 1/6 ид.ч., а от постройките 4/12 ид.ч. за М.

Н. и по 1/12 ид.ч. за останалите двама ответници. Правата си ищецът извлича от правни сделки с чичо си А. Н. и съпругата му М. Н..

Съделителите М., Н. и И. Н. (наследници на А. Н.-чичо на ищеца) не оспорват наличието на съсобственост върху дворното място и сутеренния и първи етаж от жилищната сграда, но възразяват, че липсва такава върху горните етажи от същата, където има друго жилище, и върху лятната кухня, гаража и стопанската постройка, защото те са построени по строителни разрешения, издадени само на техния наследодател А. Н..

Съделителят М. Й. К. (сестра на първоначалния ищец), конституирана в процеса по чл.225 ГПК, твърди, че е съсобственик с ищеца Р. А. и ответниците Н. само в жилищната сграда в УПИ № *-* в кв. 36, [населено място], защото същата била построена въз основа отстъпено право на строеж от нейния дядо–предишен собственик на дворното място, в полза на синовете му А. Н. и Й. Н. (баща на М. К.) с декларация № 20/10.03.1969 г. и строително разрешение № 134/ 04.12.1969 г. на името на двамата братя А. и Й..

Първоинстанционният съд с решение от 03.09.2021 г. по гр.д. № 19329/2018 г. на РС-Варна, е допуснал делба на УПИ № *-* в кв. 36, [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от приземен, първи, втори и мансарден етаж, със ЗП 173 кв. м. и РЗП 542 кв. м.; стопанска постройка с площ 8 кв. м.; лятна кухня с площ 48 кв. м.; между следните съделители и при квоти: за дворното място: 3/6 ид. части за С. Р. А. (наследник на починалия в хода на производството Р. Й. А.), и по 1/6 ид. част за М. Х. Н., Н. А. Н. и И. А.

Н.; за жилищната сграда, стопанската постройка и лятната кухня: 6/12 ид. части за С. Р. А., 4/12 ид. части за М. Х. Н. и по 1/12 ид. част за Н. А. Н. и И. А. Н.. От делбата е изключен гараж с площ 18 кв.м., както и от съсобствеността на делбените обекти са изключени М. Й.

К. и С. С. Г., съответно сестра и майка на първоначалния ищец Р. А..

Въззивният съд, сезиран с жалби от М. К., от М. Н., и обща жалба от И. и Н. Н., е приел за установено, че Н. А. Н. е бил собственик по сделка от 1959 г. и делба от 1963 г. на дворно място, парцел *-*, кв. 52, с площ 945 кв. м., с посочени съседи. Впоследствие, с нотариален акт за дарение № 22/1975 г. Н. Н. е дарил на сина си А. Н. свое празно дворно място, в [населено място], В. област, с площ 475 кв. м., представляващо парцел *-*, в кв. 36 по плана на селото, при посочени съседи, като към този момент надареният не е бил в брак - бракът му с ответницата М. Х. М. е сключен след това, на 30.04.1976 г.

Установено е, че А. Н. Н. е дарил на своя племенник Р. Й. А. с нот.акт № 71 от 26.09.2011 г., дело № 605/2011 г., 1/2 ид. част от имота, представляващ УПИ № *-*, в кв. 36 по действащия план на [населено място], област В., с площ 475 кв.м. по документ за собственост, а по скица 571 кв.м., съответстващ на парцел *- * и част от пл.№ * в кв.36 по стар план от 1967 г., както и на парцел *- * и част от имот пл.№ * в кв. 36 по предходен план от 1980г., както и на част от парцел *- *, в кв.52 по плана от 1921 г. На същата дата, между Р. А. и от друга страна А.

Н. и съпругата му М. Н., е бил сключен и договор за продажба с н.а. № 72/2011 г., дело № 606/2011 г., по силата на който Р. А. е придобил собствеността върху 1/2 ид. част от сутеренен етаж с площ 80 кв. м. и 1/2 ид. част от първи етаж с площ 93 кв. м. от изградената в дворното място двуетажна къща, цялата със застроена площ 80 кв. м., със сутерен и 3 тавански етаж.

По отношение на постройките в процесното дворно място, въззивният съд е приел да е установено следното:

Според удостоверение за търпимост № 98 от 16.07.2016 г., в имота има жилищна сграда, строена преди 1999 г. (съгласно представени декларации), и се състои от приземен, първи, втори и мансарден етаж, със застроена площ 173 кв. м., разгъната застроена площ 542.00 кв. м., и е със статут на търпим строеж. Има три обособени жилища с отделни входове, които могат да се ползват самостоятелно и независимо едно от друго: Жилище № 1 на приземен и първи етаж, със ЗП 53 кв. м. и разгъната ЗП 116 кв. м., в западната част на сградата, с вход откъм двора; Жилище № 2 на приземен и първи етаж, със ЗП 120 кв. м. и разгъната ЗП 188 кв. м., в източната част на сградата, свързани с външно стълбище; Жилище № 3 на втори и мансарден етаж, със ЗП 136 кв. м., и разгъната ЗП 242 кв. м., с вход от улицата, с външно стълбище до първото ниво и вътрешно стълбище между отделните нива. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че процесната жилищна сграда е нанесена в регулационния и застроителен план, одобрен със заповед № 358 от 30.12.2001 г.

При огледа на място е установено съответствие на изпълненото строителство с удостоверението за търпимост /изявление на вещото лице в с. з. на 20.10.2020 г./. Обособени са три самостоятелни обекта по ЗУТ, със самостоятелни входове по изискванията на Наредба № 7/2003 г. – две жилища на първи и приземен етаж, и трето - на втори и мансарден етаж. В допълнително заключение вещото лице посочва, че процесната сграда не е нанесена в старите регулационен и застроителни планове на [населено място], одобрени със заповед № 4498 от 20.06.1967 г. и заповед № 187 от 15.02.1980 г., и не е съществувала преди 1976 г. Нанесена е в кадастралния, регулационен и застроителен план, одобрен със заповед № 358 от 30.12.2001 г. със ЗП 173 кв. м. и РЗП 542 кв. м.

При анализ на представените по делото писмени доказателства, въззивният съдът е констатирал още, че на името на А. Н. и Й. А. е издадено строително разрешение № 134 от 04.12.1969 г. за построяване на жилище с площ 80 кв. м., като от собственика на имота Н. Н. e подписана декларация рег. № 20 от 10.03.1969 г., изразяваща съгласието му за построяване на жилищна сграда в парцел *- *, кв. 36 по плана на [населено място]. В процесното дворно място е бил построен и гараж по издадено разрешение за строеж от 08.05.1987 г. на А. Н., въз основа на одобрен проект № 67 от 27.04.1987 г. На 07.01.1999 г. е било издадено разрешение за надстрояване с един етаж на съществуващата двуетажна жилищна сграда по архитектурен проект и конструктивни планове, а през 2008 г. е издадено и разрешение за допълващо застрояване, на основание чл. 47, ал. 2 ЗУТ, в имота на А. Н. Н.- УПИ № *- *.

Обсъдени са и събраните свидетелски показания. Свид. К. М. К.- бивш съпруг на М. Й. К., сочи, че къщата била на два етажа, а после е вдигната на четири етажа, описва я като къща близнак, едната част останала на Р. и М., а другата на децата на А.. Свид.М. Г.-леля на Р. и М., твърди, че познава имота и построената сграда „къща-близнак“. Посочва, че децата на Й.

- Р. и М., живеели в неговата къща, Сградата има етаж, който се ползва от двамата, вторият е недовършен. В другата къща живеят братята И. и Н., заедно с майка си М.. Преди седем години съпругът на свидетелката отишъл да прави ремонт в имота на Р. и не го допуснали.

Разпечатката съдържа 39 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f225c20-b324-4bc6-b6e8-583e9d42cbe6