Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1746 от 01.10.2019, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1482/2019
Вид
Решение № 1746
Подписан
01.10.2019
В сила
19.10.2019
Състав
ВЕСЕЛИНА ТЕНЧЕВА ЧОЛАКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.149,ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.25,ал.1,т.12 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.39а, ал.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 39а, ал. 1, т. 2 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.39б,ал.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.41 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.41, т.2 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.41,т.4 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.44, ал.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 44, ал. 2 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.46,ал.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

№_______ гр. Варна,_______2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ІІ-ри състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА при секретаря Добринка Долчинкова ,като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело N

1482 по описа на Административен съд Варна за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.46,ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ , вр.чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.Т. ЛНЧ **********, с адрес ***, против Заповед № 365з-1158/22.03.2019 г. издадена от Директора на ОД на МВР-Варна, , с която му е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ и на основание чл.39б,ал.1 от ЗЧРБ е определен срок от 30 дни за доброволно изпълнение на задължението за връщане. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и на целта на закона. Сочи се, че пребивава в България от шестмесечна възраст и не е напускал територията на страната. Сочи се, че е посещават учебни заведения, а в момента е студент във ВСУ „Черноризец Храбър“. Подал е молба за получаване на статут на бежанец, която било отхвърлена. През 2015 г. е подал заявление в Дирекция „Миграция“ за предоставяне на право на постоянно пребиваване , което също било отхвърлено.

Твърди, че има трайни връзки с България, приобщен е към българските традиции и обичаи. Твърди, че има болен родител, майка за която трябва да полага грижи.

Счита, че заповедта нарушава принципа за съразмерност, не е гарантирано правото му на личен и семеен живот. Твърди, че има осигурено жилище и приходи.

Сочи се, че в държавата на произход Армения има военни конфликти, а той е във възраст, в която ще трябва да постъпи в казармата. Твърди, че няма никакви връзки с държавата си на произход и не владее арменски език. Навежда и допълнителни доводи, че заповедта е издадена преди изтичането на срока, в който му е разрешено пребиваване в Република България. Сочи се, че неправилно акта е обоснован с мотивите на Решение № 4764/06.07.2015 г. постановено по адм. дело № 3855/2015 г. на Административен съд-София-град, тъй като от постановяване на съдебния акт е минал значителен период и има промяна в обстоятелствата. Сочи се, че от диспозитива на акта не става ясно, къде следва да се върне, което е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява лично и чрез адв. Д.. Поддържа жалбата и моли за присъждане на сторените разноски за платена държавна такса.

Ответникът - Директор на ОД на МВР-Варна оспорва жалбата чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г.. Счита, че са налице основанията за издаване на заповедта и административният орган е приложил правилно закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с представените доказателства и като съобрази приложимите правни разпоредби установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е насочена срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, в срока по чл.149,ал.2 от АПК и от лице с правен интерес от предприетото оспорване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата:

Страните не спорят относно фактите. Установява се, че жалбоподателят е роден на *** г. в Република Армения. Видно от представения отговор от консула на Армения № 2214/0107/2016 г., жалбоподателят е гражданин на Република Армения. Влиза легално в Република България, като турист през септември 1995 г., когато е бебе на шест месеца, придружаван от баща си Т. А. и майка си С. В.. Сестра му А. Т. е родена на *** г. Родителите му се установяват в гр. Варна е през целия си живот не е напускал територията на Република България. Посещавал е детска градина, основно училище „Христо Ботев“ в гр. Варна и има завършено средно образование в СОУ „Свети Климент Охридски“ . Представена е и препоръка за работа от адвокатска кантора, където той е работил като сътрудник. Престирал е труд като продавач-консултант, управител и в собствен магазин. От представените характеристики от учебните заведения е видно, че е проявявал чувство за отговорност, толерантност, съпричастност и взаимопомощ. От живущите в жилищната сграда, където живее с родителите си и сестра си в гр. Варна, *** е дадена отлична препоръка. Това жилище е собственост на сестра му А.Т.. Собственик е на търговско дружество „Т. груп“ ЕООД , регистрирано в Агенцията по вписванията.

Бащата на Т. – А. Т. е роден на *** г. , гражданин на Армения е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България от 13.04.2017 г.

Майката на жалбоподателя – С. В. е родена на *** г., гражданка на Армения. Кандидатствала е за статут на бежанец или хуманитарен статут, но не е получила. Прието е, че вложеното й здравословно състояние - дългогодишна хипертония, десетгодишна стенокардия и клинични прояви на сърдечна недостатъчност пречат за напускането на страната.

Сестрата на жалбоподателя – А.Т. е родена на *** г. и е гражданка на Република Армения. Тя е с разрешен статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България , с решение № 352918/03.12.2014 г. на Директора на Дирекция „Миграция“, на основание чл.25,ал.1,т.12 от ЗЧРБ.

Съгласно регистрационна карта издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет , жалбоподателят има право да пребиваване в страната до 10.05.2019 г.

На 26.11.2015 г. е подал Заявление вх. №

5168/26.11.2015 г. до Директора на Дирекция „Миграция” – МВР за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България. Като основен мотив за направеното искане е, че чужденецът е живял повече от двадесет години на територията на страната и не я е напускал. По това заявление е издаден отказ на Директора на Дирекция „Миграция” – МВР № УРИ 5364р-19025/18.05.2016 г., с който му е отказано предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България.

Жалбоподателят е оспорил отказа пред Административен съд-София-град. С решение № 7017/11.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7140/2016 г. , съдът е отменил изричния отказ. По жалба на Директора на Дирекция „Миграция“ срещу решението на АССГ е образувано производство по адм. дело № 415/2017 г. по описа на Върховния административен съд. С решение № 1180/26.01.2018 г., касационната инстанция е отменила решението на АССГ и е отхвърлена жалбата на Д.Т. против отказ на Директора на Дирекция „Миграция” – МВР № УРИ 5364р-19025/18.05.2016 г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване.

На 16.05.2014 г. Д.Т. е депозирал молба за закрила вх.№ УП 1405/16.05.2014 г. в Регистрационно приемателен център „Баня“ – ДАБ-МС.

С решение № 8986/18.12.2014 г. издадено от Заместник председателя на ДАБ на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец. С решение № 4764/06.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3855/2015 г. по описа на АССГ , жалбата на Т. е отхвърлена. С решение № 8192/04.07.2017 г., постановено по №10436/2015 г., решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден въз основа на предложение рег.№ 365р-14902/22.03.2019 г. на Директора на Директора „Миграция“ при ОД на МВР-Варна. Жалбоподателят е уведомен за започналата процедура по издаването на акта със съобщение рег.№ 125560-350/25.02.2019 г.

Предвид установеното от фактическа страна, по същество на правния спор съдът намира следното:

По валидността на акта:

Заповедта е издадена от директора на

ОД на МВР-Варна, който е сред изрично овластените по чл.44, ал.1 от ЗЧРБ органи да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки. В тази връзка, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, като в нея административният орган се е позовал на мотивите по предложение № 365р-14902/22.03.2019 г. Не се констатират пороци, които да обосноват нищожност на акта.

По процесуалната и материалната законосъобразност на акта:

Заповедта е издадена в съответствие с административно-производствените правила - жалбоподателят е бил уведомен за започване на административното производство и е дал писмени обяснения по него, с което е спазено изискването на чл.26,ал.1 от АПК.

Приложимите към процесните правоотношения нормативни източници са Директива 2008/115/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи лица на трети страни, Препоръка /ЕС/ 2017/2338 на Комисията от 16.11.2017 г. за създаване на общ Наръчник за връщането, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането, Закона за чужденците в Република България.

Съгласно чл.39а, ал.1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон са по т.1 отнемане на правото на пребиваване в РБ; по т.2 връщане до страна произход, страна на транзитно преминаване или трета страна; по т.3 експулсиране; по т.4 забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС; по т.5 забрана за напускане на РБ. В чл.41 от ЗЧРБ са регламентирани конкретните основания за налагане на втората от така предвидените мерки – връщане до страна на произхода, страна на транзитно преминаване или трета страна, като по т.2, връщане се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл.39б. По смисъла на цитираната разпоредба на чл.41, т.2 от ЗЧРБ, разрешен срок е конкретен период от време за пребиваване в РБ, определен изрично със заповед, съгласно чл.23 от същия закон, който може да бъде за краткосрочно пребиваване до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизане в страната, продължително пребиваване – с разрешен срок до 1 година и дългосрочно пребиваване – с разрешен първоначален срок от 5 години.

Видно от текста на оспореният акт административният орган е приел, че е налице необходимостта от прилагане на ПАМ по чл. чл. 39а, ал.

1, т. 2 от ЗЧРБ "Връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", поради наличието на основанията визирани в чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ. Последната норма предвижда налагане на принудителна административна мярка "Връщане", когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано.

Безспорно по делото се установява, че спрямо жалбоподателя има издадено и придобило стабилитет решение на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с които са отхвърлени подадените от него молби за закрила, с което се обосновава предпоставката на чл.41,т.4 от ЗЧРБ.

Като не е конкретизирал държавата, в която следва да се върне жалбоподателя , административният орган не е допуснал нарушение на закона. Този въпрос касае изпълнението на заповедта и не води до материалната й незаконосъобразност. В т.1.3 от Препоръка (ЕС) 2017/2338 на Комисията от 16 ноември 2017 година за създаване на общ Наръчник за връщането, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането, е посочено, че „Конкретизиране на страната на връщане, в случай на извеждане ако е предоставен срок за доброволно напускане, отговорност на подлежащото на връщане лице е то да спази задължението за връщане в рамките на определения срок и по принцип не е необходимо да се посочва конкретно държава на връщане“.

Независимо от това обаче, при вземане на решение за налагане на ПАМ административният орган следва да отчете и останали релевантни за производството факти.