Решение № 983 от 30.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Плевен, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска А. при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А. Гражданско дело № 20234430100694 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, чрез *** Н. М., против М. В. К., с която се твърди, че между ответника- като кредитополучател и ищецът- като кредитодател, е сключен договор за кредит №***., за сумата от 7000лв и срок от 60 месеца- до 21.02.2021г; кредитът е платим на 60 равни месечни вноски, всяка в размер от 201,71лв.; лихвен процентфиксиран за срока на договора. Твърди се, че кредитополучателя заплаща и „такса ангажимент“, която се удържа от сумата по кредита при усвояването му.

Твърди се, че сумата е усвоена от страна на ответника. Твърди се, че ответникът е преустановил плащанията по договора на 20.012017г., като от негова страна са заплатени 10 месечни вноски. Твърди се, че на основание чл.5 от Договора, вземането става предсрочно изискуемо, при забава на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората вноска, което в случая е 20.02.2017г.

Твърди се, че за предсрочната изискуемост е изпратено уведомление до ответника. Твърди се, че след депозиране на заявлението по ч. гр.д.№6993/2020г на ПлРС, от ответника е постъпило плащане от общо 1600лв., с което ищецът, по реда на чл. 76 от ЗЗД е приел, че са погасени изцяло лихвата за забава от 183,74лв., договорната лихва от 1265,94лв и главницата до размера от 6258,10лв.

Моли съда, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, да постанови решение, с което да признае за установено, че 1 ответникът дължи сумата от 6258,10лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, за която сума има издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр.д.№6993/2020г на ПлРС. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът М. В. К., ред. ув. не депозира отговор по иска.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №261368/23.12.2020г. по ч.гр.д.№ 6993/2020г. по описа на ПлРС, връчена по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, на 11.02.2021г..

Безспорно по делото се установява, че между страните- „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, като кредитодател, и отв. М. В. К.,като кредитополучател, съществуват договорни отношения, въз основа на сключен договор за кредит №***., за срок от 60 месеца. От съдържанието на договора се установява, че в полза на кредитополучателя, е отпуснат кредит в общ размер 7000лв, при 60 равни месечни вноски, с падеж на последната вноска- 20.02.2021г., в размер на 201,71лв., при ГПР от 16,57% и лихвен процент от 13,83%%; в договора е предвидена такса ангажимент в размер на 245лв. От съдържанието на договора се установява също и включването на сумата от 2352лв- застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията”. По делото се установява също, че с платежно нареждане от 17.02.2016г-л.52, в полза на ответникакредитополучател, е преведена сумата от 6755лв.- отпуснат кредит по процесния договор. По делото се установява факта на изпращане на покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, връчена на ответника на 17.07.2017г. По делото се установява също, видно от представената по делото справка от ищеца, че от страна на ответника, след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, има плащане на сумата от 2811,71лвобщо. Съдът приема за установено, че към датата на депозиране на ИМ, срокът на договора е изтекъл и всички вноски по него са падежирали. По делото, съдът приема за установен факта, съобразно изложеното в ИМ твърдение, че след образуване на заповедното производство, от страна на ответника има плащане на сума от общо 1600лв.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се 2 установява следното: ВЛ е установило, че по процесния договор, в полза на ответника, е преведена сумата от 6755лв, като е удържана такса ангажимент от 245лв. ВЛ е установило, че всяка месечна погасителна вноска от 201,71лв, съдържа главница, договорна лихва и застраховка от 39,20лв. ВЛ е установило, че от 20.07.2021г, всички застрахователни премии са анулирани, като дължими са само за периода 20.05.2017-20.06.2017г, в размер на 78,40лв. /две вноски х 39,20лв./; за периода 20.03.2016-20.04.2017г, са погасени. ВЛ е установило, че до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем- на 11.07.2017г, има постъпили плащания от общо 2127,39лв.; след тази дата, има постъпили плащания от 2811,71лв, с които са погасени: 588,05лв.- от договорната лихва и 2223,66лв.- лихва за забава. ВЛ е установило, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, дължими са били: 6408,42лв.- главница /в т.ч.

78,40лв.- застраховка/, 1265,94лв.- договорна лихва за периода 20.01.201720.02.2021г, и 183,74лв.- лихва за забава, за периода 20.02.2017-16.12.2020г. ВЛ е установило също, че след издаване на заповедна за изпълнение, до датата на ИМ, в периода 19.01.2021-01.11.2022г, има плащане на сума от 1600лв., с които са погасени: 183,47лв.- лихва за забава, която е претендирана в заповедното производство, 1265,94лв.- договорна лихва и 150,32лв.- от главницата. Като обобщена справка на всички плащания, ВЛ е установило, че същите са в общ размер от 6539,10лв. В заключение ВЛ е посочило, че след всички плащания, дължима по договора са: 6179,70лв.- за главница и 78,40лв.- за застраховка, като договорната и мораторната лихви са погасени изцяло. По делото, при изслушване на ВЛ, в с. з.на 30.05.2023г, същото посочва, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.07.2017г, а не на 20.02.2017г. /както се твърди в ИМ/ .ВЛ посочва, по отношение на дължимата застрахователна премия, че същата е част от месечната погасителна вноска-в размер на 39,20лв/месечно, за което кредитополучателя е уведомен. ВЛ посочва, че по този вид договори, след получаване на плащането, кредитодателя превежда ежемесечно тази сума към застрахователното дружество. ВЛ посочва, че в счетоводството на ищеца, след 20.07.2017г, застраховките са анулирани, т.е. не се търсят, като са дължими само две– за м. май и м. юни. 2017г. ВЛ уточнява също, че дължимата сума от 548,80лв- застраховка, е погасена от ответника преди 11.07.2017г. /обявяването на кредита за предсрочно изискуем/. Посочва, че в претендираната главница от 6258,10лв.- се включва и сумата от 78,40лв.- за застраховка, за два месеца, която сума, в общо размер, е останала дължима след плащанията. ВЛ посочва също, че възнаградителната лихва и лихвата за забава, са начислявани само върху 3 главницата, но не и върху застраховката.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че същият дължи сумата от 6258,10лв главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 23.12.2020г, до окончателното й изплащане. По делото безспорно се установи съществуването на облигационни отношения между страните, въз основа на сключен действителен договор за заем №***., съответно- качеството на кредитор на ищеца и факта на изпълнение на поетите договорните задължения от негова страна. Безспорно се установява и настъпването на изискуемостта на задълженията по договора- с изтичане на неговия срок, в хода на заповедното производство, респ. –факта на обявяването на предсрочна изискуемост на вземанията, на 11.07.2017г., за което ответникът е надлежно уведомен. Съдът служебно констатира, че уговорените по договора ГПЛ и ГПР са действителни и не противоречат на нормата на чл. 19, ал.5 от ЗПК. Съобразно цитираната норма, ДВ бр. 35/2014г. в сила от 23.07.2014г., действаща към момента на сключване на процесния договор, годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. Безспорен е по делото и факта на частично изпълнение от страна на ответника- заемател, на поетите договорни задължения, с плащането на сумата от 6539,10лв, с която са погасени изцяло дължимите /и присъдени в заповедното производство/ мораторна и договорна лихви, и главница- до претендираният в настоящето производство размер от 6258,10лв. Действително, част от тази сума – в размер на 78,40лв., съставлява застрахователна премия за два месеца- м. май и м.юни. 2017г., но същата се явява дължима, доколкото е част от договорното задължение на кредитополучателя, претендирана и дължима до обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в 4 настоящето производство разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 646,69лв, включващи *** възнаграждение от 100лв., внесена д.т. от 146,69лв. и 400лв.- възнаграждение за ВЛ. Следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в разноски по ч. гр.д.

№6993/2020г. на ПлРС, в размер на 207,16лв, включващи *** възнаграждение от 50лв. и внесена д.т. от 157,16лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М. В. К., ЕГН **********, от с. ***, общ. Плевен, ул. ***, №*** ДЪЛЖИ НА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, ЕИК***, представлявано от Д.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, жк. ”***”, ***, сумата от 6258,10лв.- главница , ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК23.12.2020г., до окончателното й изплащане, дължима по договор за договор за заем №***, за която сума има издадена заповед за изпълнение №261368/23.12.2020г. по ч.гр.д.№ 6993/2020г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, М. В. К., ЕГН **********, от с. ***, общ. Плевен, ул. ***, №*** ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, ЕИК ***, представлявано от Д.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, жк. ”***”, ***, сумата от 646,69лв., съставляващи направени по делото разноски и сумата от 207,16лв. – разноски по ч.гр.д.№6993/2020г по описа на ПлРС.

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5