Решение № 284 от 27.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Стара Загора, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530103983 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.50 от ЗЗД и чл.31 от Закона за пътищата за осъждане на ответника да заплати сумата от 369,60лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №... за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице В. Г. Д., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 135,00лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 12.02.2023г. до 30.10.2025г. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

Искът е предявен от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД гр.София срещу Община Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на 29.11.2022г. около 19,15ч., лек автомобил “...., управляван от В. Г. Д., движейки се в гр.Стара Загора по ул.”Ген.Столетов” в посока изток до ул.“Цар Иван Шишман“, попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което са настъпили повреди по автомобила – предна дясна гума и предна дясна джанта. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП. Собственикът на увредения автомобил е имал сключен договор за застраховка “Каско” с ищеца, за което е издадена полица №......, валидна към датата на ПТП. Във връзка със сключената застраховка за увредения автомобил ищецът е изплатил на застрахования на 16.12.2022г. застрахователно обезщетение в размер на 369,60лв. за отстраняване на повредите по МПС. Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на пътя, е длъжен да го стопанисва и поддържа и носи отговорност за причинените вреди от 1 неизпълнението на това си задължение. Поради тази причина Община Стара Загора е поканена да плати горната сума, но плащане не е извършено. Ответникът изпаднал в забава, поради което дължал и съответната лихва за периода на забавата. Тези обстоятелства обусловили регресното вземане на ищеца по чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса на застраховането.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 369,60лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №...... за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице В. Г. Д., 135,00лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 12.02.2023г. до 30.10.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че не били налице доказателства за механизма на настъпилото ПТП.

Оспорва представения протокол за ПТП, тъй като съставителят не бил посетил ПТП. Нямало данни за скоростта на движение и съобразяването на водача с пътните условия. Твърди, че на процесния участък се изпълнявал проект по реконструкция на водопроводната и канализационната мрежа на гр.Стара Загора, като изпълнението на ремонтните дейности се осъществявало от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора. Същото дружество имало ангажимент за обезопасяване и сигнализиране на препятствия и неравности на пътното платно. Ответникът одобрил Временна организация за безопасност на движението в процесния пътен участък, която следвало да се спазва от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът е поискал и съдът е допуснал привличането на трето лице – помагач „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора. Третото лице помагач на ответника изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представено копие на Полица №...... за Застраховка Каско на МПС, от което се установява, че ищецът е сключил имуществена застраховка „Каско” с В. Г. Д. за МПС лек автомобил .......със срок на действие от 11.02.2022г. до 10.02.2023г. Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на Опис-заключение по щета №......, Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 30.11.2022г., СУМПС, Свидетелство за регистрация на МПС, Контролен талон, Удостоверение за технически преглед, Фактура №......г. с фискален бон, Фактура №....... с фискален бон, застрахователят е бил уведомен за настъпило застрахователно събитие със застрахования лек автомобил, който е попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени щети – предна дясна гума и предна дясна джанта. Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между 2

Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, водачът на автомобила не е бил длъжен да сезира органите на КАТ. Въпреки това застрахованият водач е сезирал полицията на тел.112 и ПТП е било посетено от органите на ПП, като видно от представената преписка, за ПТП е бил съставен Протокол за ПТП №......г. на ОДМВР-Стара Загора. Съдът намира възражението на ответника, че протоколът не е съставен на датата на ПТП и същото не е посетено от екип на полицията за неоснователно.

Видно от постъпилата преписка на ПП към ОД на МВР-Стара Загора, ПТП е било посетено по подадения сигнал, за което е съставена Докладна записка. Впоследствие, по искане на застрахованото лице е бил съставен протоколът, който отразява констатациите на контролните органи от деня на произшествието.

Застрахователят е приел настъпилата щета като застрахователно събитие и е изплатил обезщетение в размер на 369,60лв. за отстраняване на повредите по МПС, видно от Преводно нареждане от 16.12.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Това е т.нар. регресно застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на трето лице към увредения-застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. В разглеждания случай, тъй като ответникът Община Стара Загора е юридическо лице и не може да действа виновно, той би могъл да отговаря за причинените на застрахования вреди единствено на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, но не и по чл.45 от ЗЗД /в този смисъл е Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки от обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема, че в случая деликтът следва да бъде квалифициран по чл.50 от ЗЗД, тъй като се отнася до вреди причинени от вещ. По делото липсват твърдения, че вредите са причинени от виновното поведение на лица, на които ответникът е възложил извършването на някаква работа, поради което не може да се касае за гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД. От страна на ответника бяха представени и приети като писмени доказателства копия на Разрешение за строеж №.....г. на Община Стара Загора, извлечение от ТРРЮЛНЦ, чертеж на Временна организация за безопасност на движението, от които се установява, че третото лице-помагач на ответника е имало разрешение да извършва ремонтни дейности.

Ответникът обаче не се явява възложител на тези ремонтни дейности.

По делото бяха събрани гласни доказателства. От разпита на свидетеля В. Г. Д. се установява, че същата е управлявала застрахования автомобил - ......... Движела се е по бул.“Ген.Столетов“ в гр.Стара Загора в посока от запад на изток, като в близост до кръстовището с ул.“Цар Иван Шишман“, на 20-30 метра преди светофара, автомобилът е попаднал в дълбока дупка на пътното платно. Било е в тъмната част на денонощието, около 20 ч., валяло е дъжд, дупката не е била обозначена или обезопасена, и не е можело да бъде избегната. В същата дупка са попаднали още пет автомобила в рамките на 30 минути.

3

Гумата на автомобила е била спукана и двете десни джанти са били изкривени. Наложило се е Пътна помощ да окаже съдействие за придвижването на автомобила. Свидетелката е получила застрахователно обезщетение в размер на 80 процента от щетата.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват нейните непосредствени впечатления и съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено.

Съгласно заключението на вещото лице ПТП-то е настъпило на 29.11.2022г. около 20,00ч., по ул.“Ген.Столетов“ в гр.Стара Загора в посока от запад на изток се е движил лек автомобил ......, управляван от В. Г. Д.. В района на ул.“Цар Иван Шишман“, в близост до ГПЧЕ „Ромен Ролан“, автомобилът е попаднал в необозначена и необезопасена неравност (дупка) на платното за движение, в резултат на което са настъпили вреди по предната дясна гума и джанта. Щетите по автомобила са в резултат на навлизането на предно дясно колело на автомобила в неравност на пътната настилка (дупка), която не е била обозначена и/или обезопасена. Стойността, необходима за възстановяване на вредите по лек автомобил......., настъпили вследствие на ПТП е 398,59лв. с ДДС или 203,80 евро с ДДС по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие.

Предвид изложеното съдът намира за установено, че описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие е настъпило поради повреда в настилката на улицата, по която се е движел застрахованият автомобил. Улицата представлява вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. По делото не се спори, че пътят, на който е възникнало ПТП, е местен и по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата и като такъв е публична общинска собственост съгласно чл.8, ал.3 от същия закон. В чл.31 от Закона за пътищата изрично е посочено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Нормата на чл.11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с грижата на добър стопанин. Освен това съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да поддържа улицата в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по нея и да ги отстрани в най-кратък срок. От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа улицата в изправно състояние и да отстранява препятствията в най-кратък срок. Не се установи по делото водачът на автомобила да е допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП и причиняване на вредите на автомобила. Следователно, съдът намира, че установените по делото вреди на автомобила са в пряка причинна връзка от дупката на пътната настилка, отговорност за отремонтирането на което носи Община Стара Загора. Тази отговорност е безвиновна, обективна.

Не се установи съпричиняване на вредоносния резултат, в каквато насока е възражението на ответника. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява 4 предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Очевидно в случая водачът се е движил с ниска скорост поради интензивното движение на същото кръстовище и лошите метеорологични условия.

При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията за встъпване на ищеца застраховател в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата. С оглед на това съдът счита, че предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 369,60лв., равняващи се на 188,97 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.