Решение № 12629 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12629 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110139790 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на *******************, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: *****************, с която срещу Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: *****************************, са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 409,03 евро с левова равностойност 800 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 233943 от 17.11.2018г., сключен със ***************, вземанията по който са прехвърлени на ******************* с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.02.2025г. до окончателното плащане, сумата от 141,11 евро с левова равностойност 275,98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.11.2018г. до 17.02.2020г., както и сумата от 122,97 евро с левова равностойност 240,50 лева – мораторна лихва за периода от 17.02.2020г. до 21.01.2025г.

Ищецът навежда твърдения, че на 17.11.2018г. между *************** и Д. Б. П. бил сключен Договор за потребителски кредит № 233943 от разстояние, по силата на който на ответника била отпусната заемна сума в размер на 800 лева при фиксиран лихвен процент 40,08% и ГПР – 48,39%. Посочва, че за ответната страна е възникнало задължението да погаси заемната сума до 17.02.2020г., платима на 15 погасителни вноски, всяка от които в размер на 161,00 лв. С чл. 33, ал. 1 от общите условия било уговорено обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху несвоевременно погасената сума за всеки ден забава. Излага, че Д. Б. П. усвоил сумата по кредита, но не предприел действия по погасяване на задължението нито до крайния срок на сделката, нито към датата на подаване на исковата молба. Поддържа, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 21.07.2022г. със *************** придобил вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, за което обстоятелство длъжникът бил уведомен. Поради изложените съображения счита, че в негова полза е 1 възникнало притезание за неудовлетворените искови суми. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител – адв.

Т. Д., е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва страните да са обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние.

В съдебно заседание ищецът *******************, редовно призован, не се представлява.

Ответникът Д. Б. П., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е допустима, като предявена от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 6844/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск на основание чл.

415, ал.1, т.2 от ГПК.

В настоящото производство ищецът е представил договор за паричен заем ********** № 233943 от 17.11.2018 г. и лог файл към договора, сключен между *************** и Д. Б. П., по който ***************, като заемател е предоставило в заем на ответника, като заемополучател сума в размер н 800,00 лева, която ответникът, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план се задължил да върне на 15 месечни вноски, четири от които в размер на 26,72 лева и единадесет от които в размер на 88,10 лева, при ГЛП от 40,08% и ГПР от 48,39%. Общият размер на предоставения заем е посочен в размер на 1075,98 лева. От представения лог файл към договора са видни данните на ответника, размера на кредита, номера на заявката за кредит, избран начин да се получи заемната сума – чрез **************, че е изпратен на потребителя СЕФ за запознаване, като е отбелязано, че договора е изпратен, плащането след като е обработено е получено и е налично отбелязване – „кредита активен“. Приети са по делото и Общи условия на *************** за заеми „**********“, в сила от 08.03.2019г., относими към процесния договор, както и Тарифа за таксите и разходите, събирани от *************** от неговите клиенти във връзка с предоставените от дружеството заеми „**********“ чрез Интернет. Приета на лист 64 от досието по делото е и разписка за превод на заемната сума в полза на Д. Б. П..

По делото е приет и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между *******************, като цесионер и ***************, като цедент, по силата на който всички вземания по договори за кредит на физически лица са прехвърлени на цесионера – ищецът в настоящото производство, като по делото е представено и прието Приложение № 1 към договора, от което не се установява безспорно индивидуализацията на прехвърленото вземане. Представено е и уведомление за цесия /л.65 от досието по делото/, като няма данни уведомлението да е връчено на ответника.

Това са приетите по делото писмени доказателства, които се ценят от съда в противовес с посоченото от него в определение от 25.03.2026г., доколкото съдът отчете, че не е взел предвид, че представените към исковата молба писмени доказателства са надлежно заверени с КЕП. При така установеното съдът приема от правна страна, следното: Ответникът единствено оспорва релевантния за спора факт по наличието на валидно сключен договор за заем между страните. С писмена защита имплицитно от процесуалния представител на ответника са вмъкнати и други оспорвания, включително възражение за давност, което съдът приема, че не е реливирано в срока по чл. 131 от ГПК, поради и което не дължи произнасяне по него. Не се оспорва от ответника прехвърлянето на процесното вземането по силата на Договор за цесия от 21.07.2022г., поради което съдът 2 приема това обстоятелство за доказано в производството. Отделно с разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично законодателят е счел, че само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника извършено от цеденета /старият кредитор/, но не и съобщението извършено от цесионера /новият кредитор/. Уведомяването може да бъде извършено и с пълномощно, като такова е налично по делото на л.29 от досието му. Такова уведомяване не се установява да е извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. По делото е представено и уведомление, което е връчено на назначения особен представител на ответника в производството. Следва да се посочи, че в теорията и практиката няма категорично становище дали уведомлението за цесията на назначения на основание чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител е релевантно. Една част застъпва становището, че длъжникът се счита за надлежно уведомен, когато цесията е съобщена на особения му представител назначен по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, тъй като той не следва да черпи права от своето недобросъвестно поведение /особен представител му е назначен, тъй като длъжникът не може да бъде намерен/. Освен това уведомяването за цесията не е част от фактическия състав на договора за цесия и е свързано изцяло със защита правата на длъжника да не плати два пъти. Настоящият съдебен състав споделя практиката, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Това, според настоящия въззивен състав, се отнася и до уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането и то поражда последиците по чл. 99, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка е налице практика на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II ГО и др. /, приложими в случая по аналогия.

Ответникът оспорва и наличието на договорно правоотношение между страните по договор за заем. Тук следва да се посочи, че претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между *************** и ответника договор за заем и за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които твърдения се извеждат от обстоятелствената част на исковата молба. Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /ал. 1, т. 1 и т. 3/, като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящият случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени заверени с КЕП подписани /саморъчно/ документи договор за потребителски кредит от 17.18.2021г. и Общи условия към него, за които по същество се твърди, че са потвърдени от ответника като подписани електронно документи, което обстоятелство съдът намира, че се установи в производството.

Действително ищецът не е представил процесните договори в оригинал а единствено твърди, че договора е сключен и подписан при условията на ЗПФ. По делото обаче е 3 представен лог файл, доказващ заявката на ответника до кредитора за отпускане на кредита, и който файл според съда доказва, че потребителя е потвърдил сключването на договора, както и че са изпълнени изискванията на чл. 18 от ЗПФУР. Ето защо, съдът може безспорно да приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен диспозитивен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/, както и че при сключването на договора са изпълнени изискванията на чл. 18 от ЗПФУР. Освен това договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума. Индиректно се извежда от приетата по делото разписка, че кредита се усвоява чрез **********, като съдът намира, че се установи от приетата по делото разписка от *********** реалното предаване на сумата. По делото съдът намира, че се установи реалното предаване на сумата от приетата разписка, тъй като от нея е видно наличието на превод от заемателя в полза на ответника и то за сума в размер на 800,00 лева, като е посочено и основанието за превода – процесният договор за заем.