Решение № 622 от 06.07.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Стара Загора, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20235530101209 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК.

Ищцата К. И. С. твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за паричен заем № 72269/29.05.2020г., подписан с ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД. Съгласно т.3 Условия по заема от Договор за паричен заем, трябвало да върне сумата по кредита в размер на 223.20 лева, при сума на получаване в размер на 200.00 лева, при ГПР 41.63%, годишен лихвен процент 38.75%, при срок на кредита от 6 вноски. Съгласно т.3 Условия по заема от договора е предвидена графа „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 77.40 лева, както и графа „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 77.40 лева, разпределени на 6 вноски. По този начин общата сума, която ищцата следвало да заплати е в размер на 378 лева.

Счита, че клаузата съдържаща се в т.3 Условия по заема от договора наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 77.40 лева, както и клаузата съдържаща т.3 Условия по заема от договора наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 77.40 лева, са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предо. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.

22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, съображенията ми за това са следните:

Твърди, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№ 395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№ 662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на 1 принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди, че клаузата съдържаща се в т.3 Условия по заема от договора наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 77.40 лева, както и клаузата съдържаща т.З Условия по заема от договора наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 77.40 лева, са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумите които се претендират чрез тях са прекомерни и противоречат на добрите нрави.

Наред с това, в договора за кредит, е посочен ГПР е в размер на 41.63%, а чрез включването на възнаграждението предвидено по допълнителните услуги, действителният годишен процент на разходите би бил различен от посочения размер, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидените услуги в размер на 708.48 лева и 708.48 лева, представляват скрит добавък към възнаградителната лихва и като такива е следвало да бъдат включени в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща възнаграждение по допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на възнаграждението по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение № 353 от 31.01.2018 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на PC- Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на PC- Габрово по гр. д. № 1114/2018 г., Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на PC- Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 2

1411 от 15.04..2019 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на PC- Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОСПазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г.

Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата съдържаща се в т.З Условия по заема от договора наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 77.40 лева, както и клаузата съдържаща т.З Условия по заема от договора наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 77.40 лева, които следва да плати потребителят, са неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече тяхната недействителност /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.Юа, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.Юа, ал.2 ЗПК.

Сочи, че услугите предвидени в Т.3 от договора са по своята същност дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване и разглеждане на кредита предвиждаща заплащането на допълнителни парични средства, представлява такси по управление и усвояване на кредита. С оглед изложеното считам, че тези уговорки за допълнителни услуги, противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава.

Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост - да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват.

На следващо място, считам че клаузата съдържаща се в т.3 Условия по заема от договора наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 77.40 лева, както и клаузата съдържаща т.3 Условия по заема от договора наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 77.40 лева, са нищожни на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че така уговорените допълнителни услуги не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Моли съда да приеме, че клаузата съдържаща се в т.3 Условия по заема от Договор за паричен заем № 72269/29.05.2020г., подписан между ищцата и ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД, наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 77.40 лева, както и клаузата съдържаща т.3 Условия по заема от Договор за паричен заем № 72269/29.05.2020г., подписан между ищцата и ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 77.40 лева, са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предлож. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

3

Претендира за разноските по делото.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, в който заявяват, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, оспорват същия изцяло по основание и размер и моли съда да го отхвърли.

Твърдят, че между ищеца и „Кредит Тайм” ЕООД е бил сключен договор за заем № 72269/2020 г., съгласно който „Кредит Тайм“ ЕООД му е предоставил заем в размер на 200 лева. Кредитът бил изцяло усвоен на посочената дата.

Ищецът по своя инициатива е сключил договор за заем с „Кредит Тайм” ЕООД, след отправено от него писмено предложение, след предоставяне на кредитоискателя на необходимата преддоговорна информация за съдържанието и условията му, посредством предоставяне на изискуемите по ЗПК формуляри. Ищецът е бил запознат с условията на кредита и с тези за обезпечението му. Дружеството не е принуждавало ищеца да сключи договор за заем, съответно условията по него не са му били наложени. Той сам, по собствени подбуди и воля е пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия и ако е считал условията за неравноправни е следвало да се обърне към друга кредитна институция.

На ищеца била предоставена на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език информация във формата на Стандартен европейски формуляр и са предоставяни разяснения относно правата и задълженията й по договора и по какъв начин е формирана лихвата и ГПР по договора и са й дадени разяснения и в устна форма. Ищицът е получил преддоговорна информация - получил е, запознал се е и е подписал Стандартен европейски формуляр, в който ясно и подробно са описани условията по договора за потребителски заем.