Решение № 163 от 16.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Разлог, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от „А.Д.К.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, с управител М.М.М., ч/з адв. В.Б. – САК, съд. адрес: *, с/у НП №*/04.06.2025 г. на Дир. на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя, в качеството му на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР на КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 1`500.00 лв. (с равност-ст 766,94 €).

В жалбата се посочва, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с предоставените при проверката писмени материали и с възраженията с/у издадения АУАН. Твърди се, че установеното при проверката лице М.М.М. е било наето от подизпълнител на обекта – „Ж.Т..“ЕООД, съгласно представен договор за възлагане на СРДД, поради което жалбоподателят не бил надлежният субект на адм. нак. отговорност.

Навеждат се и доводи, че при проверката контролните органи са указали на заварените работници, кои дружества да впишат като работодател в попълнените декларации. Пледира се отмяна на НП в цялост.

Жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща законен представител в СЗ.

Представлява се в производството от адв. В.Б., който с писмени молби поддържа жалбата, моли делото да се гледа в негово отсъствие, ангажира писмени док-ства и формулира въпроси към свидетелите. Претендира разноски по представен договор за правна помощ.

АНО – Дир. на Д„ИТ“-Б. - редовно призован, се представлява от ст. юрк. Е.П., която оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение от 100.00 €.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

След преценка на събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2024 г., около 14:10 ч., главен инсп. Т.К. и инсп. Б.И. при Д„ИТ“-Б., съвместно със служители на МВР, извършили проверка по раб. места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на строителен обект – „СМР на къща за гости и втора жил. сграда“, в *, изпълняван от „А.Д.К.“ЕООД-А.. Проверката била поредна (втора или трета) за същия обект, като при предходните проверки заварените работници напускали обекта и 1 отказвали да попълват декларации, което наложило съдействие от органите на МВР. При проверката на обекта било заварено да полага труд лицето М.М.М. с ЕГН*, което извършвало дейност като „мазач“ – измазвало басейна пред сградата. В хода на проверката М.М.М. собственоръчно попълнил и подписал писмена декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, в която удостоверил, че работи в „А.Д.К.“ЕООД, от 08.2024 г. като „мазач“ на посочения обект, при раб. време от 13:00 до 17:00 ч., почивни дни събота и неделя, почивка за хранене 1 час, физиологични почивки от 15 минути и уговорено трудово възнаграждение от 50.00 лв. на ден. На обекта работели м/у 8 и 10 души, като част от тях декларирали, че полагат труд за „А.Д.К.“ЕООД, а останалите – за „М.Р..“ЕООД, чийто договор за СРУ с жалбоподателя от 11.04.2024 г., ведно с анекс от 12.07.2024 г. за процесния обект, впоследствие бил представен на контролните органи.

За приключване на проверката от дружеството били изискани заверени копия на документи от вътрешнофирмената документация, като упълномощеният представител на дружеството М.М.М. (разполагащ с нот. заверено пълномощно с рег. №25182/28.08.2024 г.) бил уведомен за това и с телефонен разговор, проведен на 14.11.2024 г. и обективиран в протокол с изх.

№*/14.11.2024 г. На 17.01.2025 г. в Д„ИТ“-Б., била извършена проверка по документи, при която упълномощеният представител представил част от изисканата документация, в това число ТД №*/07.11.2024 г., сключен м/у „А.Д.К.“ЕООД, и М.М.М. на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, за длъжността „Работник, подови облицовки и настилки“, с място на работа „Б.“ и уговорено постъпване на работа на 08.11.2024 г., както и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с вх. №*/07.11.2024 г. на ТД на НАП, от която е видно, че уведомлението за този договор е прието и регистрирано на 07.11.2024 г. в 14:27 ч. – ден след проверката по раб. места. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. №ПР2502021/17.01.2025 г., в който са констатирани идентични нарушения по отношение на общо пет лица, заварени да полагат труд на обекта.

С Покана с изх. №*/17.01.2025 г., получена на 20.01.2025 г. от упълномощения представител М.М. (видно от приложената обратна разписка към пощенска пратка), дружеството било поканено на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, да осигури явяване на законен или изрично упълномощен представител на 27.01.2025 г. в 13:30 ч. за съставяне на АУАН, като в поканата изрично е указано, че при неявяване актовете ще бъдат съставени в отсъствие на нарушителя. На посочените дата и час представител на дружеството не се явил и не посочил уважителни причини за това, за което е съставен Протокол за неявяване с изх. №*/27.01.2025 г. При тези обстоятелства на 27.01.2025 г. инсп. Б.Г.И., в присъствието на свидетеля Т.Г.К., съставил в отсъствие на нарушителя АУАН №*/27.01.2025 г., против „А.Д.К.“ЕООД, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. След неуспешен опит за връчване ч/з кмета на О.А. по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, (върнат с протокол от 31.01.2025 г., че дружеството и управителят не пребивават на адреса на управление), актът бил предявен и връчен на 26.03.2025 г. на упълномощения представител М.М.М., чието пълномощно изрично включва правото да получава и подписва АУАН, НП и споразумения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е депозирано възражение с вх. №*/31.03.2025 г., в което за първи път се поддържа тезата, че работникът е бил нает от подизпълнителя „Ж.Т..“ЕООД, по договор от 13.09.2024 г.

Въз основа на горепосочения АУАН, на 04.06.2025 г. Дир. на Д„ИТ“-Б., издал атакуваното НП №*/04.06.2025 г., с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция от 1`500.00 лв.

– минималният предвиден в закона размер, като НО е отчел като смекчаващо обстоятелство последващото регистриране на ТД, а като отегчаващи – констатираните при същата проверка идентични нарушения спрямо още 4 лица, санкционирани с НП №* до №*/04.06.2025 г. НП е връчено на 30.06.2025 г. на управителя М.М., а жалбата с/у него е депозирана ч/з НО в законоустановения 14-дневен срок.

По док-ствата съдът намира следното:

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл.283 от 2

НПК, писмени док-ства по адм. нак. преписка, от представените в хода на съд. следствие писмени док-ства и от показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя Б.И., свидетеля по акта Т.К. (разпитана и допълнително по искане на жалбоподателя) и работника М.М.М.. Съдът подложи доказателствените източници на самостоятелна и съвкупна преценка, като съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното – презумпция, която възлага в/у жалбоподателя тежестта да обори фактическите констатации с годни доказателствени средства.

На 1-во място следва да се отбележи, че съдът цени декларацията, попълнена от М.М.М. на 06.11.2024 г. в 14:10 ч., като първично и създадено в момента на самата проверка док-ство, незасегнато от последваща защитна преработка. Същата съдържа информация за всички основни елементи на едно трудово правоотношение – наименование на работодателя („А.Д.К.“ЕООД), длъжност („мазач“), раб. място (обекта в *), раб. време (13:00 – 17:00 ч.), почивни дни, почивка за хранене, физиологични почивки и трудово възнаграждение (50.00 лв. на ден), както и начален момент на престиране на труда – 08.2024 г. Начинът на попълване – собственоръчно, с конкретни, житейски достоверни и само на автора известни детайли – изключва тезата за външна намеса при съставянето й. Авторството на текста и на подписа, включително на отбелязванията на гърба, бе изрично потвърдено от свидетеля М. при предявяването й в СЗ, като същият заяви и че „вярно е написаното в декларацията“.

Отбелязванията в т.4 и т.5, че лицето е сключило ТД и е получило екземпляр от него и от завереното уведомление, съдът намира за обективно невъзможни към датата 06.11.2024 г. и опровергани от официалния свидетелстващ документ – справката на ТД на НАП, установяваща регистрация на договора едва на следващия ден, поради което ги цени като израз на констатираната от свидетелите неяснота у самите работници относно правния статут на заетостта им, а не като док-ство за изпълнено задължение по чл.63, ал.1 от КТ.

Съдът цени като док-ства с решаващо значение ТД №*/07.11.2024 г. и Справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с вх. №*/07.11.2024 г., 14:27 ч. Договорът е представен от самия жалбоподател в хода на проверката по документи, а положеният в него подпис за „работник/служител“ бе потвърден от свидетеля М. при предявяването му.

Справката на ТД на НАП е официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не бе оспорена и оборена. Съпоставката на двата документа с констатирания при проверката по раб. места факт на престиране на труд на 06.11.2024 г. в 14:10 ч. установява по несъмнен начин, че към момента на допускането на лицето до работа трудовият договор не е бил регистриран в НАП, поради което на работника обективно не е могло да бъде предоставено заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. и К.. Същите са контролни органи, лично и непосредствено възприели релевантните факти, без данни за заинтересованост от изхода на делото; показанията им са последователни, логични, взаимно допълващи се и намират пълна опора в писмените док-ства. Свидетелят И. е категоричен, че лично е възприел М.М.М. да измазва басейна пред къщата, че декларациите са попълвани собственоръчно от работниците, без диктовка, че никое от заварените лица не е декларирало да работи за „Ж.Т..“ЕООД, – дружество, което свидетелят заявява, че „за първи път чува“ – и че представените при проверката по документи трудови договори са сключени именно от „А.Д.К.“ЕООД. Свидетелката К., извършила поредна проверка на същия обект, е категорична, че при всички проверки на обекта са установявани работници единствено на 2 дружества – „А.Д.К.“ЕООД, и „М.Р..“ЕООД, и че за друго дружество „никога не е ставало на въпрос“. При допълнителния си разпит, допуснат по искане на жалбоподателя, свидетелката категорично отрече да е давала указания на работниците какво да вписват в декларациите, като обясни вписването на 2 фирми в част от декларациите с колебанието на самите работници към кое от двете присъстващи на обекта дружества се числят – обяснение, което съдът намира за житейски логично и съответно на останалия доказателствен материал.

3

Относно показанията на свидетеля М.М.М., същите съдът цени диференцирано. Кредитира ги в частите, в които същият потвърждава, че е работил на обекта от два-три месеца преди проверката (първоначално като мазач, впоследствие по поставяне на плочки), че собственоръчно е попълнил и подписал декларацията, че отразеното в нея е вярно, че е положил подписа си в ТД №*/07.11.2024 г. и че „100%“ е подписал договор с „А.Д.К.“, както и че управителят М.М. е знаел за полагания от него труд на обекта и „не искаше да ни пусне без договор на обекта“ – в тези части показанията кореспондират напълно с писмените докства и с показанията на контролните органи, като последното изявление самò по себе си установява, че достъпът до работа на обекта е бил контролиран именно от представляващия жалбоподателя. Съдът не дава вяра на заявеното от свидетеля, че имената на дружествата в декларацията са му били „издиктувани“ от проверяващите, а фирмите – „казани по телефона“. Тези твърдения са вътрешно противоречиви (в същия разпит свидетелят потвърждава, че лично е попълнил декларацията, включително личните си данни и конкретните условия на труд, и че записаното е вярно), изолирани са от останалия доказателствен материал и се опровергават от еднопосочните показания на двамата инспектори. Не се кредитират и неопределените твърдения, че свидетелят „работи за брат си“, който „се разбира за обектите“ – същите не сочат на конкретно правоотношение с 3, лице, не се подкрепят от нито едно писмено док-ство и се опровергават от собственото изявление на свидетеля за „100%“ подписан договор с жалбоподателя. Впрочем и тези твърдения не съотнасят заетостта на лицето към „Ж.Т..“ЕООД, поради което дори да бяха верни, не биха подкрепили защитната теза.