Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 270 от 08.12.2025, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Частно наказателно дело 602/2025
Вид
Определение № 270
Подписан
08.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Ива Тодорова Гогова

Цитирани разпоредби

  • чл.198 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Харманли, 08.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря А.ия Хр. Тенева в присъствието на прокурора П. Н. П. като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Частно наказателно дело № 20255630200602 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.64, ал.1 вр. чл. 63 НПК. Образувано е по искане на Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр.Харманли за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо А. С. С., ЕГН:**********, адрес: гр.Харманли, ул. ...., българин, български гражданин, неженен, осъждан, основно образование, безработен- обвиняем по Досъдебно производство №397/2025г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково за престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.

Защитникът на обвиняемия - адв.Д.Георгиев оспорва искането на РПХасково, ТО-Харманли, счита за по-подходяща мярката за неотклонение „домашен арест“.

Обвиняемият А.С. оспорва искането на РП и моли да се вземе по-лека мярка за неотклонение – „домашен арест“.

След като се запозна с материалите, съдържащите с в ДП №397/2025г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, съдът счита, че са налице предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

За да се вземе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” следва да са налице кумулативните предпоставки на чл.63 от НПК, а именно да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „Лишаване от 1 свобода” или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

В настоящия случай А.С. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” съгласно разпоредбата на чл.198 ал.1 от НК.

Съдът счита, че е налице и визираното от разпоредбата на чл.63 от НПК обосновано предположение за връзката на обвиняемия А. С . с процесното претсъпно деяние от общ характер. До тези изводи съдът достигна, изхождайки от еднопосочните доказателства, събрани до момента по ДП №397/2025г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, а именно: показанията на свидетелите а.а,, р.к., д.г, лист за преглед на пациент от 18.01.2023г., заключения по съдебномедицинска експертиза и по видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, както и наличните протокол за доброволно предаване и за оглед от 19.01.2023г.

Следователно събраните до момента доказателства към настоящия етап на развитие на разследването са достатъчни, за да се приеме обоснованост на подозренията на прокурора за връзката между обвиняемия А.С. и престъплението, за което е привлечен в това процесуално качеството, а именно това по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.

Кумулативно изискване на чл.63, ал.1 от НПК е наличието не само на обосновано предположение за извършване престъплението, но и наличието на една от двете алтернативно предвидени опасности – опасност на дееца да се укрие или да извърши друго престъпление.

Настоящият състав счита, че в случая е налице реална опасност обвиняемият А.С. да извърши друго престъпление, отчитайки обремененото му съдебно минало, доколкото, видно от наличната справка за съдимост, обвиняемият към датата на настоящото деяние е бил вече осъждан за умишлени престъпления от общ характер по НОХД №422/2016г. по описа на РС-Харманли и по НОХД №2583/2018г. по описа на РС-Стара Загора, което, отчитайки и последващите му многобройни осъждания с влезли в сила съдебни актове, определено завишава степента му на обществена опасност и свидетелства за неспазването от него на законите и установения ред в страната. Тези данни водят до несъмнения извод, че обв.С. е лице с трайно 2 изградени престъпни навици, още повече че и след изтърпените ефективни наказания лишаване от свобода по горепосочените две дела, същият е продължил с престъпното си поведение, довело съответно до последващите му осъждания и даващо достатъчно основания на съда да приеме поради това, че е налице не хипотетична, а реална опасност обв. А.С. да извърши и други престъпления. В подкрепа на тези изводи на съда е и недобрата му характеристична справка, видно от която обв.Стефабов е лице от активния криминален контингент и за него са налице данни за нарушаване на обществения ред.

Настоящият състав намира, че е налице и другата алтернативно предвидена реална опасност, а именно опасността обв. А.С. да се укрие, доколкото видно от наличните за обвиняемия справки за задгранични пътувания, същият отсъства често от страната, тъй като и съгласно събраните пред съда гласни доказателства работи в чужбина. Наличието на адресна регистрация в страната и данни за адрес в чужбина не водят до изводи в обратна насока, имайки предвид тежестта на обвинението, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години, поради това според съда реална опасност от укриване занапред е възможна именно с цел избягване реализиране на евентуалната му наказателна отговорност.

Предвид изложеното съдът счита, че са налице всички необходими кумулативни предпоставки, посочени в чл.63, ал.1 от НПК, поради което следва да се взема най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обв. А.С., която мярка освен това съдът намира за найподходяща с оглед на личността на обвиняемия, степента му на обществена опасност и тежестта на престъплението. Вземането на най-тежката мярка за неотклонение според съда ще способства и за постигане целите на чл.57 НПК, което не би било възможно с налагането на по-лека мярка за неотклонение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” спрямо А. С. С., ЕГН:**********, адрес: гр.Харманли, ул. .... - обвиняем по Досъдебно производство №397/2025г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВРХасково за престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и частен протест в тридневен срок от днес пред Хасковски Окръжен съд.

НАСРОЧВА производството пред ОС-Хасково, в случай на жалба или протест, на 16.12.2025г. от 14.00 часа, за която дата страните са уведомени от днес.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Харманли, 08.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря А.ия Хр. Тенева в присъствието на прокурора П. Н. П. като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Частно наказателно дело № 20255630200602 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.64, ал.1 вр. чл. 63 НПК. Образувано е по искане на Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр.Харманли за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо А. С. С., ЕГН:**********, адрес: гр.Харманли, ул. ...., българин, български гражданин, неженен, осъждан, основно образование, безработен- обвиняем по Досъдебно производство №397/2025г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково за престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.

Защитникът на обвиняемия - адв.Д.Георгиев оспорва искането на РПХасково, ТО-Харманли, счита за по-подходяща мярката за неотклонение „домашен арест“.

Обвиняемият А.С. оспорва искането на РП и моли да се вземе по-лека мярка за неотклонение – „домашен арест“.

След като се запозна с материалите, съдържащите с в ДП №397/2025г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, съдът счита, че са налице предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

За да се вземе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” следва да са налице кумулативните предпоставки на чл.63 от НПК, а именно да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „Лишаване от 1 свобода” или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

В настоящия случай А.С. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” съгласно разпоредбата на чл.198 ал.1 от НК.

Съдът счита, че е налице и визираното от разпоредбата на чл.63 от НПК обосновано предположение за връзката на обвиняемия А. С . с процесното претсъпно деяние от общ характер. До тези изводи съдът достигна, изхождайки от еднопосочните доказателства, събрани до момента по ДП №397/2025г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, а именно: показанията на свидетелите а.а,, р.к., д.г, лист за преглед на пациент от 18.01.2023г., заключения по съдебномедицинска експертиза и по видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, както и наличните протокол за доброволно предаване и за оглед от 19.01.2023г.

Следователно събраните до момента доказателства към настоящия етап на развитие на разследването са достатъчни, за да се приеме обоснованост на подозренията на прокурора за връзката между обвиняемия А.С. и престъплението, за което е привлечен в това процесуално качеството, а именно това по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.

Кумулативно изискване на чл.63, ал.1 от НПК е наличието не само на обосновано предположение за извършване престъплението, но и наличието на една от двете алтернативно предвидени опасности – опасност на дееца да се укрие или да извърши друго престъпление.

Настоящият състав счита, че в случая е налице реална опасност обвиняемият А.С. да извърши друго престъпление, отчитайки обремененото му съдебно минало, доколкото, видно от наличната справка за съдимост, обвиняемият към датата на настоящото деяние е бил вече осъждан за умишлени престъпления от общ характер по НОХД №422/2016г. по описа на РС-Харманли и по НОХД №2583/2018г. по описа на РС-Стара Загора, което, отчитайки и последващите му многобройни осъждания с влезли в сила съдебни актове, определено завишава степента му на обществена опасност и свидетелства за неспазването от него на законите и установения ред в страната. Тези данни водят до несъмнения извод, че обв.С. е лице с трайно 2 изградени престъпни навици, още повече че и след изтърпените ефективни наказания лишаване от свобода по горепосочените две дела, същият е продължил с престъпното си поведение, довело съответно до последващите му осъждания и даващо достатъчно основания на съда да приеме поради това, че е налице не хипотетична, а реална опасност обв. А.С. да извърши и други престъпления. В подкрепа на тези изводи на съда е и недобрата му характеристична справка, видно от която обв.Стефабов е лице от активния криминален контингент и за него са налице данни за нарушаване на обществения ред.

Настоящият състав намира, че е налице и другата алтернативно предвидена реална опасност, а именно опасността обв. А.С. да се укрие, доколкото видно от наличните за обвиняемия справки за задгранични пътувания, същият отсъства често от страната, тъй като и съгласно събраните пред съда гласни доказателства работи в чужбина. Наличието на адресна регистрация в страната и данни за адрес в чужбина не водят до изводи в обратна насока, имайки предвид тежестта на обвинението, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години, поради това според съда реална опасност от укриване занапред е възможна именно с цел избягване реализиране на евентуалната му наказателна отговорност.

Предвид изложеното съдът счита, че са налице всички необходими кумулативни предпоставки, посочени в чл.63, ал.1 от НПК, поради което следва да се взема най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обв. А.С., която мярка освен това съдът намира за найподходяща с оглед на личността на обвиняемия, степента му на обществена опасност и тежестта на престъплението. Вземането на най-тежката мярка за неотклонение според съда ще способства и за постигане целите на чл.57 НПК, което не би било възможно с налагането на по-лека мярка за неотклонение.