Решение № 76 от 19.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Светослава Н. Колева

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Вл. Ч. Ст. Св. В. К. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600195 по описа за 2021 година Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №41/18.05.2021г. по нохд №847/2020г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимият Н. СТ.

СТ. е бил признат за виновен в това, че на 08.04.2020 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – сак марка „Луи Вютон“ с намиращи се в него дрехи, дезодорант и различни медикаменти, всичко на обща стойност 232.98 лева, от владението на Д. КР. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т.4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи на основание чл.57 ал.3 ЗИНЗС при първоначален общ режим. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимото лице, в негова тежест са възложени и сторените по делото разноски. Налице е прознасяне и по веществените доказателства.

Срещу така постановената присъда е постъпила бланкетна въззивна жалба от адв.С.И. в качеството му на защитник на подс.Н.С.. Впоследствие е изготвено и мотивирано допълнение към жалбата, в което се навеждат доводи 1 за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитника на подсъдимия, като алтернативно се прави искане за намаляне размера на наложеното наказание. Подс.С. настоява за снизхождение от страна на съда.

Представителят на Апелативна прокуратура намира присъдата за правилна и законосъобразна, наложеното наказание за справедливо, поради което и настоява тя да бъде потвърдена, а въззивната жалба на подсъдимия – оставена без уважение.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Подадената въззивна жалба е частично основателна – по отношение възражението за явна несправедливост на наложеното наказание.

Установено е от фактическа страна по делото следното:

Свид.Д. К. работел във фирма „Интерориент“ - пътувал като механик по корабите. В началото на месец април се намирал в България. Живеел в гр.Варна, ул.“Цар Освободител“ 49 вх.А ет.1 ап.8. Блокът се намирал на кръстовище на бул."Цар Освободител“ и ул.“Иван Драсов“, пред входа имало градинка, до която имало достъп и от двете улици. На 08.04.2020г. около 19.50 часа св. Д. К. излязъл от дома си. Вече се смрачава ло, пред входа имало лампа с датчик за движение, която светвала. Свид.К. бил облечен с дънки, червено кожено яке и тениска, тъй като времето било хладно. На излизане от входа с периферното си зрение забелязал момче с къси електриково жълти гащи, което идвало от ул.“Иван Драсов“. Направило му впечатление единствено че момчето било с къси гащи – тъй като времето било студено. В ръката си К. носел сак реплика на марката „Луи Вютон"/подарък от близък човек /, в който имал лични вещи - къси панталони от плат с дължина над коляното, черна на цвят фланелка с къс ръкав с изображение на английското знаме предната част и на бейзболист по средата на знамето, фланела с дълъг ръкав графитен цвят, флакон „витамин Д" на капки, блистер с 15 бр. таблетки „Екомер", таблетки за имунната система, витамин „В комплекс" пълен 2 блистер, един брой ролон „Нивеа" за мъже. След като излязъл от входа, непознатото момче с късите гащи се насочило към него. Това бил подс. Н. С., който освен с описаните нетипични за сезона дрехи, бил и с поставена медицинска синя маска на лицето, която закривала устата и носа му. Когато се приближил до св. К. подс. С. се обърнал към него с думите „Ей мухльо, какъв си ти, я ела тука", след което му казал „Какъв е този сак, я го дай тука и к,во е туй смешно яке". Подс. С. хванал сака, който бил в ръцете на св. К. и започнал да го дърпа. Св. К. се опитал да задържи сака, но подсъдимият успял да изтръгне от ръцете му сака, след което го хвърлил срещу св. К. и посегнал да го удари с ръка. Започнал да му крещи да си свали якето. Свид.К. успял да извади ключовете си от якето, и тъй като действията на подс. С. предизвикали у него страх, побягнал и успял да влезе във входа на блока, в който живее.

При влизането във входа лампата над вратата светнала, К. след като затворил вратата отвътре се обърнал и видял подсъдимия пред вратата - маската му била паднала на брадата и К. успял да му види лицето /двамата били лице в лице през стъклената врата/. Подс. С. вдигнал ръце като знак за победа пред лицето на К. през вратата, след което тръгнал. Поглеждайка през вратата К. видял, че подс.С. рови в сака му, след което го взел и се отдалечил в посока към бул. „Цар Освободител". На следващия ден св. К. сигнализирал полицията за извършеното спрямо него престъпление и дал описание на извършителя. На 10.04.2020г. обв. С. бил посочен като извършител на деянието при извършеното разпознаване от св.К..

Това са фактите по делото и те са установени както от пър востепенния, така и от настоящия съд по категоричен начин след анализ на събраните по делото доказателствени средства : - гласни – показанията на свидетелите Д.

К., П. К.а, Р.К., В.А., И.А.; - писмени – протокол от извършено разпознаване, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства; - изготвените заключения от вещите лица по назначените в хода на производството експертизи – като вид способ на доказване. Всички тези доказателствени средства, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване като не оставят никакво съмнение у настоящия съд по отношение авторството на деянието.

При така изложената фактология във въззивната жалба, подадена от защитата, се правят възражения както вече се спомена за допуснати 3 съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание.

Преди да им обърне внимание въззивният съд намира за уместно да се спре на психичното състояние на подс.Н.С.. В рамките на досъдебното производство е назначена, и в съдебно заседание окръжният съд е изслушал заключението по СПЕ на подс.Н.С. от д-р Бояджиева, която до 2017 година е била и лекуващ лекар на подсъдимия. От същата се установява , че към момента на деянието Н.С. не е бил в състояние на „продължително разстройство на съзнанието" и е могъл да за разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние позволява да участва пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни показания.

След като изслушал експертизата, съдът с оглед изявлението на вещото лице, че не е виждала от дълго време освидетелствания, както и предвид проявената неадекватност в поведението на подсъдимото лице в съдебно заседание преценил, че са налице основания за по-задълбочено психиатрично изследване и заключение, поради което и назначил повторна тройна СПЕ, за нуждите на която настанил подс. С. в Псих иатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора-Ловеч. От назначената и изслушана от съда тройна съдебнопсихиатрична експертиза на вещите лица доктор Т., д-р Г. и д-р П. се установява, че въпреки наличието на психично заболяване параноидна шизофрения,същото е в пълна ремисия, като са налице и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества, които не се употребяват в защитена среда, каквато е затвора. Категоричното становище на вещите лица е, че изцяло е запазена способността на подсъдимия да долавя особеностите на ситуацията и да организира поведението си в контекста на промените в нея. Конкретно касае се за изградено защитно поведение срещу наказателна репресия, без да е накърнена волевата и интелектуалната структура на личността и по време на извършването на деянието и по време на настоящия процес. Поведението на подсъдимия провокира и въззивния съд да назначи допълнителна съдебнопсихиатрична експертиза, която да отговори на въпроса какво е актуалното психиатрично състояние на подс.Н.С. и налице ли е към момента продължително разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта. Видно е от заключението на експертите, че и тримата изразяват пълно единодушие по отношение окончателната диагноза 4

„Параноидна шизофрения“. Това заболяване при подсъдимия има пристъпен ход, като след психотичния епизод се установява продължителна и пълноценна ремисия. Вещите лица не са открили никакви данни за прекаран друг пристъп на заболяването след първия през 2017г. Поради което и са категорични, че след прекратяване на приема на медикаменти през 2017г.

Н.С. е в състояние на пълна немедикаментозна ремисия. Към момента той не се намира в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, което да определя неговата невменяемост, т.е. той е вменяем. Т.е. очевидно става от всички назначени до момента експертизи, че подс.Н.С. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си преди, по време на деянието, и след него, т.е. деянието е извършено в състояние на вменяемост. Понастоящем пък лицето не страда от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта - т.е. не са налице основания за прекратяване на наказателното производство по чл.24 ал.1 т.5 НПК или пък за неговото спиране по чл.25 ал.1 т.1 НПК.

Конкретно по жалбата на защитата на подсъдимия С.

Твърди се на първо място наличието на съществени процесуални нарушения, които според защитата се изразяват в следното :

-липса на мотиви – според настоящия съд такава не е налице.

Изискванията съм съдържанието на присъдата /диспозитив и мотиви/ се съдържат в разпоредите на чл.301 и 305 от НПК. Те не задължават съда в мотивите си да посочи становищата на страните, изразени по време на съдебните прения /затова съществува съдебен протокол/, поради което въпреки налагащата се напоследък практика сред съдилищата, въззивният съд намира това за напълно излишно. Поради което и е без значение какво и как съдът е изложил в мотивите като становища на страните – последните нямат място там. Липсва задължение на съда и да обсъжда защитната теза – какво следва решаващият съд да обсъди е посочено в разпоредбата на чл.301 НПК, а тази на чл.305 ал.3 НПК го задължава при противоречие на доказателствените материали да изложи съображения кои от тях приема и кои не, а съответно – и защо. В настоящия случай обаче противоречия в доказателствения материал не се съдържат - всички доказателства са еднопосочни, и категорично сочат 5 като автор на деянието именно подсъдимото лице. Лично той пък е отказал да дава обяснения. Така че този съд счита, че изискуемите от посочените понапред законови разпоредби реквизити на присъдата са налице. Вярно е, че мотивите са кратки, но това не означава, че такива липсват.

-ограничаване правото на защита на подсъдимото лице – в тази насока първом се твърди, че подсъдимият не бил поканен на даде обяснения. Това не отговаря на истината - още в началото на съдебното следствие подс.С. е заявил, че разбира обвинението, но няма да дава обяснения - л.84 /гръб/ от нохд №847/2020г. На обвнияемия е бил осигурен и служебен защитник, който е присъствал при предявяването на обвинението, след този момент е встъпил упълномощен лично от С. защитник, който е участвал в досъдебното, а след това и в съдебното производство. Т.е. правото му на защита е било гарантирано във всеки един момент от наказателното производство. Без защитник лицето е било единствено на проведеното разпознаване, но към този момент С. все още не е бил привлечен като обвиняем. Всъщност именно в резултат на това следствено действие се е стигнало до повдигане на обвинение. На следващо място от защитата се акцентира на пропуски в дейността на съда при разпита на свидетелите Н.П. и Д. К.. Св.П. е полицейски служител, който заедно със св.К. в качеството им на дежурен полицейски патрул са посетили скандал на обществено място, възникнал между Н.С. и негов съсед/който и сигнализирал полицията/, и това се случило на следващия деянието ден. Подсъдимият бил със същите дрехи, и когато полицейските служители впоследствие разбрали,че предходния ден в близост е извършен грабеж от лице със сходно облекло, докладвали този факт. Пред съда св.П. заявил, че няма спомен за случилото се, тъй като всеки ден посещават подобни прояви, и съдът след като не получил съгласие от подсъдимия отказал да прочете показанията на този свидетел от досъдебното производство. Несъмнено хипотезата на чл.281 ал.4 НПК е била приложима в случая, и защо съдът не се е възползвал от нея не става ясно – още повече, че именно на това основание са прочетени показанията на другия полицейски служител – св.К.. Очевидно това представлява пропуск на съда, който обаче не е рефлектирал върху доказателствения материал. Най-малкото, защото е разпитан другият полицейски служител – св.К., който е изнесъл същите факти, които са станали достояние и на колегата му. Няма как и с неразпита на св.П. да са нарушени правата на подсъдимото лице – защитата твърди, че 6 била лишена от възможност да зададе въпроси на този свидетел. Такива са зададени на св.К., който е отговорил на тях, а със св.П. както се спомена са възприели едни и същи факти и обстоятелства. Права е защитата и в твърдението си, че са налице пропуски в дейността на съда и при разпита на пострадалия – св.Д. К.. Пред окръжния съд К. е заявил, че подсъдимият хвърлил сака върху него, след което не е изяснена съдбата на вещите. Това на свой ред основателно повдига въпроса касае ли се за престъпление против собствеността или не. Този пропуск обаче отстрани въззивният съд – чрез допълнителен разпит на св.К. и прочитане показанията му, дадени на досъдебното производство – на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК.