Присъда № 19 от 28.02.2024, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 19/28.02.2024г. постановена по НОХД № 49/2024г. по описа на РС - Разград.

Обвинението против подсъдимата М. М. О. от с. Д е за това, че: за времето от 10.03.2011г. до 31.10.2022г. в гр.Разград и с.Дянково, общ.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ- Експертно решение № 0***/ 18.02.20**г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски- Разград” АД- Разград, приложен към Заявление с вх.№ МП39**/10.03.20**г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх.№ МП- 39**/ 10.03.20**г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, подадени до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“- Разград / ТП на НОИ Разград/, е получила без правно основание чуждо движимо имущество- пари на обща стойност 34 539,83 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт - София, с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Съдебното производство срещу подс. О. е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане на подсъдимата и нейния защитник в проведеното разпоредително заседание.

При предварителното изслушване същата е признала изцяло фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът й - адв.

В. счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като моли съдът да постанови съдебен акт, с който след като признае подзащитната му за виновна по повдигнатото й обвинение да й наложи наказание към минималния размер, което да бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването му да бъде отложено при условията на чл.66 от НК. Относно гражданския иск счита, че ако съдът приеме, че следва да се уважи, те нямат против.

Пострадалото ЮЛ- НОИ гр.София е предявило за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 34 539,83 лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 31.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане.

Процесуалният им представител- ю.к.Василева поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по несъмнен начин, поради което моли същата да бъде осъдена да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер ведно със законната лихва от датата на деликта.

Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение, като й се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на 1 предявения граждански иск намира същия за основателен и предлага да бъде уважен в претендирания размер.

Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата М. М. О. живее в с. Д, общ. Р, ул. “П Б“ № **. Тя е български гражданин, със средно образование, омъжена, безработна, неосъждана.

През м.февруари 2011г. подс. М.О. се сдобила по неустановен начин и от неустановено лице с Експертно решение № 0***/18.02.20**г., в което било посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД- гр.

Разград. С решението на подсъдимата била определена пожизнено 74% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване с водеща диагноза:

„коксартроза“, считано от 01.02.20**г. На процесния документ, бил придаден вид, че е подписан от членовете на ТЕЛК при МБАЛ- Разград- д-р Р.Д, д-р В.М, д-р Ив.С и д-р П.И, а не от лицето, което действително го било съставило.

На 10.03.2011г. подс. О. отишла в гр.Разград- в Районно управление „Социално осигуряване” /РУСО/- гр.Разград /понастоящем ТП на НОИ гр.Разград/ и подала Заявление вх.№ МП-39**/10.03.20**г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Заявление вх.№ МП- 39**/10.03.20**г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90 КСО /отм., понастоящем чл.90а КСО/ и двете заявления до Директора на РУ „Социално Осигуряване”- гр.Разград /ТП на НОИ- гр.Разград/. И към двете заявления приложила неистинският официален документ- горепосоченото експертно решение, което всъщност било основанието за отпускане на пенсиите.

Служителката на ТП НОИ А приела подадените от подсъдимата заявления и придвижила документите й по надлежен ред. В ТП на НОИ била образувана пенсионна преписка. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс.М.О. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

С Разпореждане № 10** от 28.03.20**г. на ТП на НОИ-Разград на подсъдимата била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 170,62 лв. месечно, считано от 01.02.2011г., като впоследствие сумите били индексирани по надлежния ред. Те били изплащани и съответно получени от подс.Османов в Пощенската станция в с. Д в периода от 7-о до 20-то число всеки месец.

С Разпореждане № 2146-16-***/18.10.20**г. на ТП на НОИгр.Разград изплащането на пенсиите било спряно, считано от 01.11.20**г., на основание чл.95, ал.1, т.6 КСО: поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 КСО.

По този начин за времето от м.април 2011 г. до 31.10.2022г., /като изплатените суми били за времето от датата на инвалидизирането й — 2

01.02.2011 г./ подс. М.О. ежемесечно получавала от Националния осигурителен институт /НОИ/ определените й суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност.

Видно от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза подс. О. получила за периода лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност в общ размер на 34539,83 лева.

Заключението на назначената по делото графическа експертиза установява, че:

1. Саморъчните подписи за „председател“ и „членове“ в ЕР № 0***/18.02.20**г. не са изпълнени съответно от Р Д.а Д, В Х М, И И С и П И И.

2. Поради липсата на съпоставими графически елементи не може да се установи дали са изпълнени с почерка на П Д или М. О..

3. Саморъчния подпис за „получил решението“ в ЕР не е изпълнен от М. О.. Поради липсата на съпоставими графически елементи не може да се установи дали са изпълнени с почерка на П Д.

4. Саморъчните подписи за „заявител“ в Заявления с № МП-3977/ 10.03.2011г. и № МП-3978/10.03.2011г. са изпълнени от М. О..

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимата и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Нейното самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, комплексна експертиза, характеристика, справка за съдимост, медицинската документация и др. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин, поради което съдът ги кредитира изцяло. Така с деянието си, при пряк умисъл, подс. М. О. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна подс. О. се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № 0***/18.02.20**г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- гр. Разград“ АД, на който бил придаден вид, че е подписан от членовете на ТЕЛК при МБАЛ- Разградд-р Р.Д, д-р В.М, д-р Ив.С и д-р Пл.И, а не от лицето, което действително го било съставило.

Подсъдимата М. О. представила документа съответно пред служители на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /понастоящем ТП на НОИ-град Разград/, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подсъдимата, като средство при осъществяване на документната измама, била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. О. не е била представила неистинското експертно решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи парични средства за пенсии в общ размер на 34 539,83 лева, преминали във фактическата власт на подс. М. О..

3

От субективна страна подс. О. е извършила престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавала е, че използва неистински официални документи и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документите и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение подсъдимата е имала за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

«Документната измама» е двуактно престъпление и се състои в заблуждаване на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото имущество да се разпореди с него в полза на създалия заблуждението.

Престъплението е довършено в момента на получаване на имуществото, а при периодични плащания- в момента на последното. За посоченото време подс.

О., периодично /всеки месец/ е получавала неправомерно въз основа на представеното от нея пред надлежните органи неистинско решение на ТЕЛК отпуснатите пенсии за инвалидност, поради което деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В конкретния случай извършените от подсъдимата деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимата за това престъпление /документна измама/, съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, възрастта на същата, направените самопризнания още на ДП, а като отегчаващи – продължителния период на вземане на пенсиите, както и стойността на присвоеното имущество, поради което й наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 и 3 във вр. с чл.54 от НК в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода /определи й наказание от три години лишаване от свобода, което намали с 1/3/. Предвид чистото съдебно минало и възможността за постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимата, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да бъде търпяно ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

По отношение на предявения граждански иск, съдът намира същия за основателен и доказан в пълния му размер. Налице са основанията за обезвреда на ЮЛ, което е претърпяло имуществена вреда в резултат на действията на подс. М. О.. Ето защо последната следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр.София сумата от 34 539,83 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от 31.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.