Определение № 950 от 06.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 950 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Колева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Частно наказателно дело № 20261100201561 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 68, ал. 6 НПК.

Настоящото производство е образувано по жалби на защитниците /адв.

М. Л. и адв. И.К./ на М. П. Т. - обвиняем по досъдебно производство № 11368/2024г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр.пр. № 22568/2024г. по описа на СГП, срещу Постановление на СГП от 29.01.2026г., с което по отношение на М. Т. е наложена процесуална мярка по чл. 68 НПК – забрана за напускане пределите на Република България.

И двете жалби са наведени доводи за необоснованост на акта на прокурора и противоречие с предходно постановени от СГС актове. Визират се: Определение на СГС по НЧД № 333/2026г. касателно мярка за неотклонение „парична гаранция“ и Определение на СГС по НЧД № 385/2026г. касателно мярка по чл. 69а НПК, в които различни състави на СГС са стигнали до извод за липса на обосновано предположение относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия, в частност за липсва на доказателства - вина за настъпване на ПТП да има М. Т.. Липсвали основания за налагане на атакуваната мярка за процесуална принуда. Припомня се, че забраната за напускане на страната не може да бъде обусловена единствено от тежестта на повдигнатото обвинение. Моли се атакуваното постановление да бъде отменено.

След като се запозна с материалите по делото и съобрази възраженията в депозираните жалби, СГС прие за установено следното:

Още на този етап съдът ще посочи, че принципно законът не предвижда 1 ред за обжалване на прокурорски акт, с който е наложена забрана за напускане на страната по смисъла ла чл. 68 НПК.

В разпоредбата на чл. 68, ал. 6 НПК, обаче, изрично е предвидено, че по искане на обвиняемия или неговия защитник, съдът може да отмени забраната за напускане на страната, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

В този смисъл, въпреки, че настоящото производство е образувано въз основа на подадени жалби от защитниците на обвиняемия М. Т., в които изрично се сочи, че се обжалва Постановление от 29.01.2026г. за налагане на забрана по чл. 68 НПК, и се моли за неговата отмяна, то следва да бъде прието, че СГС е сезиран с молба на защитата на обвиняемия за отмяна на наложената от прокурора забрана за напускане на страната, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 НПК.

След това уточнение, по съществото на спора, настоящият съдебен състав намери следното:

С Постановление от 17.12.2025г. по досъдебно производство № досъдебно производство № 11368/2024г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр.пр. № 22568/2024г. по описа на СГП, М. П. Т. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 1, пр. 3 НК, а именно за това, че: на 02.12.2024г. в гр. София, ул. „Околовръстен път“, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, с посока на движение от с. Войнеговци към с. Локорско, в района на около 100 метра преди разклона за с. Локорско, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6 ЗДвП; чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Х.И.-Х..

Постановлението е предявено на обвиняемия на 05.02.2026г.

С Постановление на наблюдаващия досъдебното производство прокурор от 29.01.2026г. спрямо М. Т. е наложена мярка за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на Република България.

Този състав счита, че към момента постановената забрана по чл. 68, ал. 1 НПК е незаконосъобразна със следните аргументи:

За да бъде взета визираната мярка за процесуална принуда по отношение на едно лице, същото следва на първо място да е привлечено като 2 обвиняем за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. В конкретния случай е налице втората хипотеза – Т. е привлечен като обвиняемия за извършено престъпление, с което по непредпазливост е причинена смърт. Това, обаче, е само едно от основанията, за вземане на мярката за процесуална принуда по чл. 68 НПК и то е формално такова.

Този състав счита, че както към момента на произнасянето на прокурора с постановлението от 29.01.2026г., така и към настоящия момент не е налице втората предпоставка за постановяване на забраната по чл. 68, ал. 1 НПК – опасност обвиняемият да се укрие извън пределите на страната /необходимостта от тази предпоставка се извежда с оглед нормата на чл. 68, ал. 6 НПК/.

В тази връзка правилно защитата на обвиняемия е направила възражение за необоснованост на постановлението на прокурора, в което не се съдържат дори и минимални доводи по въпроса за наличието/липсата на опасност от укриване на М. Т. извън страната.

Такава опасност и реално не е налице. В тази насока съдът съобрази на първо място, че обвиняемият е български гражданин, с установен по делото адрес, на който може да бъде открит и призоваван за нуждите на воденото наказателно производство. Липсват данни /още по-малко доказателства/, които да сочат за липсата на трайна уседналост на обвиняемия в страната.

Такива не могат да бъдат обусловени дори от професията, която същият упражнява – шофьор, дори и същата да е свързана с периодично напускане на страната. Последното съдът посочи за пълнота, доколкото по делото липсват и данни да се касае за професия международен шофьор. Липсват и доказателства за свързаност на обвиняемия с конкретна дейност в чужбина или с физически или юридически лица в чужбина, за да бъде направен извод за наличие на опасност от укриване извън пределите на страната.

Не може да бъде отминат и факта, че обвиняемият е неосъждан, като от значение е и неговото поведение непосредствено след настъпване на ПТП – същият е спрял управлявания от него камион след инцидента и е съдействал на органите на разследването. Подобно поведение не мотивира извод за наличие на опасност от укриване, още по-малко извън пределите на Република България.

3

С оглед на всичко изложено, при липса една от предпоставките, предвидена в закона за вземане на мярка за процесуална принуда по чл. 68 НПК, същата се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед на това, съдът не намира за необходимо да обсъжда и предходните актове на СГС, визирани в жалбите на двамата защитници, в които е налице произнасяне относно законосъобразността на определената мярка за неотклонение „парична гаранция“ и мярка по чл. 69а НПК, и в които е взето и становище от съдебните състави по въпроса за „обоснованото предположение“, който е имал значение в тези производства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ наложената с Постановление на прокурор при СГП от 29.01.2026г. по досъдебно производство № 11368/2024г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр.пр. № 22568/2024г. по описа на СГП, мярка за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 НПК „Забрана за напускане на пределите на Република България“ спрямо обвиняемия М. П. Т. ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на СГП, обв. М. П. Т. и неговите защитници, както и на СДВР.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4