Определение № 291 от 23.06.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Силистра, 22.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П.а като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20233400500214 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, с адрес за кореспонденция : гр.

София, 1700, бул. “Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК 121130788 представлявано заедно от С.

А.и П. Д. - изпълнителни директори, подадена чрез пълномощник - Л. С. против Определение № 272/26.04.2023г., постановено по ГД № 20223420100214/2022г., на описа на РС-Силистра.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е осъдил „ЗК„Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788, да заплати на И. Б. Д. с ЕГН ..... от гр. А., общ. Алфатар, обл. Силистра, ул.

„Р.“ №...., разноските, направени по гр. д. № 214 по описа на СРС за 2022г. в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лв.) за адвокатски хонорар.

Жалбоподателят приема, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли въззивния съд да го отмени.

Ответникът по жалбата И. Б. Д. с ЕГН ......, чрез представител в срок депозира писмен отговор изразявайки становище за нейната неоснователност. Моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакувания с нея съдебен акт.

Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първоинстанционния съд е инициирано по искова молба подадена от ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, срещу И. Б. Д. с ЕГН ......., по реда на чл. 422 от ГПК. С определение четено в открито съдебно заседание проведено на 01.03.2023г. съдът прекратил производството по делото поради липса на правен интерес у ищеца. Прекратителното определение е влязло в законна сила. В същото съдебно заседание ответникът претендирал деловодни разноски, по която претенция съдът се произнесъл допълнително с атакуваното по настоящем определение.

За да мотивира жалбата си процесуалният представител на жалбоподателя се основава на обстоятелството, че направените по делото разноски включително и адвокатско възнаграждение се присъждат само в размер на действително платената сума съгласно 1 представен по делото документ за това, а не съобразно уговореното като сума в договора за правна помощ. Цитира нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, според която отговорността за разноски следва да се свърже с обстоятелството, че такива са заплатени. Твърди, че в настоящият случай не се ангажират доказателства за изплащане на суми за образуване и водене на настоящето съдебно производство.

ОС след, като обсъди жалбата, приложенията и становищата на страните намира същата за допустима за разглеждане тъй, като е подадена от лице с нужната процесуална легитимация имащо правен интерес. Въззивният съден състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения.

Единственият въззивен аргумент изтъкнат в подкрепа на жалбата е твърдяното от жалбоподателя обстоятелство за липса на доказателства относно реално сторени съдебни разноски.

С атакуваното определение са присъдени в полза на ответника 1200 лв. (хиляда и двеста лв.)представляващи адвокатски хонорар. От приложения към делото бланков договор за правна защита и съдействие /лист № 62 от първоинстанционното дело/ може да се установи, че ответника и неговият повереник са договорили хонорар за адвокатски услуги в размер на 1200 лв. а в отделна графа на същият документ е отбелязано изрично, че тази сума е заплатена в брой на адвоката. В този смисъл ОС приема, че по делото е налично неоспорено писмено доказателство скрепено с подписите на двете страни по договора, от което може да се установи заплащането на сумата. Коментираният договор е сключен на 10.02.2022г. почти една година преди постановяването на обжалваното определение и по своята правна същност освен договор за правна защита и съдействие представлява и разписка за надлежно платен в брой адвокатски хонорар.

Ето защо въззивният съдебен състав приема, че по делото са налични достатъчно доказателства удостоверяващи обстоятелството, че ответника е сторил разноски именно в присъдения размер поради, което и предвид прекратяването на производството такива му се дължат на основание чл. 78, ал. 4от ГПК.

Водим от изложените съображения ОС намира коментираната частна жалба за неоснователна поради, което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 272/26.04.2023г., постановено по ГД № 20223420100214/2022г., по описа на РС-Силистра.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2