Присъда № 24 от 05.06.2025, Районен съд - Перник

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 24/05.06.2025 г. по НЧХД № 1234/2024 г. по описа на РС-Перник.

Настоящото производство е образувано по тъжба на М. Г. Г. ЕГН ********** и адрес: гр. П., ж.к. ***, чрез повереника й, адв. С., срещу подсъдимата А. Г. А. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. П., ул. ****, за престъпление по чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, от НК.

В тъжбата са изложени твърдения за нанесена на 01.08.2024 г. около 9 часа в гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „Юрий Гагарин“ ** публично обида на М.

Г. от страна на А. А. с думите „***“, „***“, „*** ***“ и „***“.

Настоящото производство е обединено с НЧХД № 97 от 2025 г., по което е подадена насрещна тъжба от А. Г. А. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. П., ул. ****, срещу подсъдимите М. Г. Г. ЕГН ********** и адрес: гр. П., ж.к. *** и В. Г. Г. ЕГН ********** и адрес: гр.П., ж.к. *** за престъпление по чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, от НК.

В насрещната тъжба са изложени твърдения за нанесена на 01.08.2024 г., около 9 часа в гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „Юрий Гагарин“ ** публично обида на А. А. от страна на М. Г. Г. и В. Г. Г. с думите „***“, „***“, „********“.

В съдебно заседание повереникът на тъжителката и подсъдима по насрещната тъжба адв. С. поддържа тъжбата така както е предявена. Счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, съответна на твърдените факти, описани в тъжбата, поради което подсъдимата следва да бъде призната за виновна да е осъществила състава на чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. чл.

146, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Подс. А. на посочена дата е изрекъл публично унизителните думи „***“, „***“, „*** ***“ и „***“към частния тъжител като е целял да срине нейното достойнство.

Моли за признаването на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение.

По отношение на насрещната тъжба от страна на А., адв. С. заявява, че същата е неоснователна като подсъдимите М. Г. и В. Г. не са изрекли публично посочените в насрещната тъжба обидни думи, поради което моли същите да бъдат оправдани.

В последната си дума по насрещната тъжба подс. М. Г. и В. Г. посочват, че не са изрекли обидните думи и молят да бъдат признати за невиновни.

Повереникът на тъжителката по насрещната тъжба А. и подсъдима адв.

Т. поддържа насрещната тъжбата така както е предявена. Счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, съответна на твърдените факти, описани в тъжбата, поради което подсъдимите М. Г. и В. Г. следва да бъде признат за виновни да е осъществила състава на чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

Подс. М. Г. и подс. В. Г. на посочена дата са изрекли публично унизителните думи „***“, „***“, „******** *** към частния тъжител по насрещната тъжба като са целяли да сринат нейното достойнство. Моли за признаването на подсъдимите за виновни по предявеното му обвинение.

По отношение на насрещната тъжба от страна на Г., адв. Т. заявява, че 1 същата е неоснователна като подсъдимата А. а не е изрекла публично посочените в тъжбата обидни думи, поради което моли да бъде оправдана.

Алтернативно се позовава на приложението на чл. 146, ал. 2 от НК.

В последната си дума по тъжбата подс. А. посочва, че не е изрекла обидните думи и моли да бъде призната за невиновна.

От анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, Районният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, от доказателствата по делото, че на че на 01.08.2024. около 9ч. М. Г. била паркирала автомобила си в гр. Перник, кв. Изток, ул. „Юрий Гагарин“ **, за да придружа майка си до оптиката намираща се посочения блок. Около 9:30ч. с майка й се качили в колата, за да се приберат. Видяла, че А. А. е застанала точно зад колата й, заедно с бебешката количка, в която била и малката й дъщеря. Г. слязла от колата си, за да я помоли да се отмести, но А. започнала да я обижда с думите „***", „***", „*** ***" и „***". Думите били изречени на висок глас и в присъствието на много преминаващи, сред които и нейни познати, на публично място както към нея така и към нейната майка В.

Г., която се намирала в колата.

След като чули обидните думи М. Г. и В. Г. изрекли думите „***“, „***“, „********“ към А. А..

Така установеното от фактическа страна е несъмнено.

Установява се от гласните доказателствени източници - показанията на свидетелите.

Св. Е.В., заявява, че е видял А. А. да отправя обидните думи „***, ***, ***, *** ***“, „******“.

Св. И.К. видял, А. да удря по колата на М. Г. и да вика към нея, като не чул точните думи.

Св. А. А. чула и видяла М. Г. и В. Г. да отправят обидните думи „***, ***, ********“ към нея и сестра й А. А..

Св. Б. Б. свидетелства затова, че М. Г. и В. Г. изрекли думите към А. и а А. А. думите „***, боклуци и ти и сестра ти“.

Св. К. А. посочва, че е чула думите „***“, „тъпачка“ и „***“ от страна на М. Г. към сестрите й А. и А.. Посочва, че не чула обидни думи от страна на В.

Г., тъй като същата е била в колата, а св. А. на разстояние от процесната ситуация.

Съдът не констатира и евентуална заинтересованост на свидетелите.

Напротив, свидетелите излагат последователно и добросъвестно обстоятелствата, възприели лично и пряко. Наред с това показанията им кореспондират и с останалите кредитирани доказателствени източници, не съставляват единствен източник на осъдителните фактически констатации, поради което съдът ги използва за изграждане на вътрешното си убеждение по фактите. Свидетелските показания кореспондират и с писмените доказателства по делото, представляващи копие от извършена прокурорска 2 проверка и сведенията давани от страна на същите свидетели в нея.

Съдът прие за годен източник на доказателствени сведения приобщените по реда на НПК писмени доказателства (приобщени по делото характеристични справки, свидетелства за съдимост, прокурорска преписка рег. № 2846/2024 г. по описа на РП-Перник, писмо от „Виваком“ ЕАД.

Съдът отхвърли, като недостоверни, обясненията на подсъдимата А. А., в частта, в която отрича да е изричала думите „***“, „***“, „*** ***“ и „***“.

Съдът отхвърли като недостовeрни обясненията на подсъдимите че М. Г. и В. Г., в която отричат да са изрекли думите „***“, „***“, „********“.

След задълбочен и всестранен анализ на този доказателствен източник, в обсъжданите части, както поотделно, така и във взаимовръзка с останалите доказателства, РС достигна до извод, че те са изолирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Опровергават се от устойчивите, последователни, изключително детайлни и безпротиворечиви показания на свидетелите, възприели пряко и непосредствено поведението на подсъдимите на инкриминираната дата.

Категорична е позицията на св. В., че подс. А. е изрекла обидните думи към М. Г. и В. Г. на улицата думите „***“, „***“, „*** ***“ и „***“. Те се подкрепят и от показанията на св. К., който е видял скандал и чул викове, но не си спомня точни думи.

Категорична е и позицията на св. Б., св. А. А. и св. К. А., че са видели че М. Г. и В. Г. да изричат обидните думи към А. А. „***“, „***“, „********“.

От така изложеното се установява по безспорен начин, че А. А. е изрекла обидните думи към М. Г. „***“, „***“, „*** ***“ и „***“, а М. Г. и В. Г. са отвърнали на А. А. с думите „***“, „***“, „********“. Това се доказва освен от свидетелските показания и от писмените доказателства в прокурорската преписка приобщена по делото, където при първоначалните си сведения свидетелите също са посочили изричане на обидни думи от страна на всички подсъдими.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, РС постанови следните правни изводи:

С деянието си подсъдимата А. Г. А. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. П., ул. **** е осъществила от обективна и субективна страна елементите на престъпния състав на чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, от НК, затова защото на 01.08.2024 г. около 9 часа в гр. Перник, кв. „Изток“, ул.

„Юрий Гагарин“ ** публично нанесла обида на М. Г. с думите „***“, „***“, „*** ***“ и „***“.

С деянието си подсъдимата М. Г. Г. ЕГН ********** и адрес: гр. П., ж.к.

*** е осъществила от обективна и субективна страна елементите на престъпния състав на чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, от НК, затова защото на 01.08.2024 г., около 9 часа в гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „Юрий Гагарин“ ** публично нанесла обида на А. А. с думите „***“, „***“, „********“.

С деянието си подсъдимата В. Г. Г. ЕГН ********** и адрес: гр.П., ж.к.

3

*** е осъществила от обективна и субективна страна елементите на престъпния състав на чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, от НК, затова защото на 01.08.2024 г., около 9 часа в гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „Юрий Гагарин“ ** публично нанесла обида на А. А. с думите „***“, „***“, „********“.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 КРБ прокламира свободата на изразяване на мнение и неговото разпространение чрез слово - писмено или устно, като конституционно гарантирано право на всеки гражданин. Ограничаването на това право е допустимо по изключение и само на предвидените в чл. 39, ал. 2 КРБ основания, за да се охранят други, също конституционно защитени права и интереси. Сред предвидените в чл. 39, ал. 2 КРБ предели, до които се простира свободата на словото, са тези, определени от забраната да се накърняват правата и доброто име на другиго. Съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ, вр. чл. 57, ал. 3 КРБ честта и достойнството на личността, както и правото на добро име са сред основните, неотменими права на гражданите, които по арг. от чл. 39, ал. 2 КРБ се ползват с по-висока степен на защита от правото на изразяване на свободно мнение. Затова и тяхната закрила определя допустимата граница, отвъд която упражняването на закрепеното в чл. 39, ал.

1 КРБ право би осъществило признаците на извършено деяние или деликт.

Следва да се отбележи, че правото на свободно изразяване е обект и на международноправна защита (чл. 10, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи), която също не допуска упражняването му да засяга честта, достойнството и доброто име на другите (чл. 10, ал. 2 от Конвенцията).

Изпълнителното деяние на обидата, възведено в диспозицията на чл. 146 от НК, се изразява в действие - казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Т. е. деецът изразява своята лична негативна оценка чрез обидни епитети, квалификации, сравнения, псувни и др. или чрез конклудентни действия с унизително съдържание като заплюване, шамар и др.

За да бъде осъществен квалифицирания състав на чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от законодателят изисква, освен горепосочените обективни признаци на изпълнителното деяние, да бъдат осъществени допълнителни такива, а именно обидата да е нанесена публично.

За осъществяване състава на чл. 146, ал. 1 НК не е достатъчно обиденият физически да присъства на мястото, където са казани обидните думи и изрази, или са извършени обидните действия (жестове, мимики и др.). Необходимо е още те да бъдат възприети от него. Това ще стане, като ги чуе или види (вж.

Решение № 664/30.12.1972 г. по н. д. № 652/1972 г., I н. о.).

От субективна страна, е необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава че те могат да бъдат възприети от това лице, да цели това или да му е безразлично.

Законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, 4 независимо от начина и формата на казването или извършването му (вж.

Решение № 108/13.04.1983 г. по н. д. № 90/1983 г., II н. о.).

При преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий - от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото т.е. когато е налице генерална, обща неприемливост на начина на изразяване на негативната оценка.

Изразяването на оценка обаче би могло да бъде обида единствено когато езиковата й форма е неприлична, непристойна, вулгарна, цинична и я превръща в унизително отнасяне, а не по принцип изрязяване на негативна оценка.