Решение № 215 от 12.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Теодора Стамболова

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора И. Бл. Симов като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200307 по описа за 2025 година С присъда №1/09.01.24 г., постановена от ОС-Русе /РОС/ по Н.Д.298/23 г., подсъдимите В. З. и М. Р. са признати за виновни и осъдени за извършени от тях престъпления по чл.354 А,ал.3,т.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.54 НК им е наложено наказание лишаване от свобода съответно за срок от две и една година, с отлагане на изтърпяването му на основание чл.66, ал.1 НК съответно за четири и три години,както и глоба в размер на по две хиляди лв.за двамата дейци. Същите са оправдани да са извършили вмененото им с обвинителния акт престъпно деяние по чл.354 А,ал.1,пр.4 НК.

По протест на представител на РОП и жалба на подсъдимия е образувано В.Н.Д.220/24 г.по описа на ОС-Велико Търново /ВтАС/, Втори наказателен състав. С решение №3/07.01.25 г. по описа на същия е потвърдена горецитираната присъда.

Срещу този съдебен акт е постъпил протест на представител на ОП-Велико Търново с оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Срещу протеста е депозирано възражение от подсъдимия З. чрез неговия защитник. В същото се оспорват прокурорските доводи и се настоява същите да не бъдат уважавани.

Депозирана е и жалба на подсъдимия чрез неговия защитник с релевиране на 1 касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Иска се отмяна на решението и или оправдаване на З., или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВП не поддържа протеста, но настоява и да не се уважава касационната жалба.

Подсъдимият З., редовно призован, не се явява. Неговият защитник, редовно призован, не се явява,но заявява писмено желанието си делото да се разгледа и да бъде уважена жалбата. Преповтаря и направените в нея искания.

Подсъдимата Р., уведомена за съдебното заседание пред ВКС, не се явява.

Назначеният й служебен защитник моли решението по отношение на нея да не търпи промени, като се присъединява към становищата по жалбата на другия деец.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и жалбата на подсъдимия З. и доводите по тях, както и становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

ПО ПРОКУРОРСКИЯ ПРОТЕСТ:

Както вече бе заявено, протестът не се поддържа от представителя на ВП, но и не се оттегля. Следователно е необходимо произнасяне по неговите доводи, макар и накратко. Като обърнем внимание на факта,че немалка част от процесуалните въражения касаят недоволство от начина на обсъждане на приети за годни материали от страна на въззивния съд, но не за друго, а защото това не се схожда с обвинителната теза, те няма и да бъдат обсъдени, тъй като формулировката им ясно показва, че в същината си представляват оплаквания за необоснованост. Ето защо аргументите, изложени в протеста, ще бъдат очертани по начин,че да е допустимо да бъдат разгледани от съд по правото, какъвто е ВКС.

На първо място, макар и да приема,че доказателствата са прецизно обсъдени, представителят на прокуратурата спори с тяхната съдебна оценка, довела до оправдаването на подсъдимите за това инкриминираните им наркотични вещества да са предназначени за продажба. В тази връзка се твърди, че липсват убедителни аргументи и най-вече се стъпва на непоследователните обяснения на самите дейци от една страна, а от друга-на водената помежду им комуникация, доказваща умисъла за разпространение,според прокурора, която е ненадлежно коментирана. Ерго, съдебният доказателствен анализ не отговаря на правилата за изготвяне на такъв.

Този съд не може да се съгласи с изложената позиция. Прочитът на мотивите към протестираното решение установява верен процедурен подход при анализиране на приетите за годни доказателствени материали и законосъобразно извеждане на тяхното съдържание в насока на възприемане на фактите, обуславящи дължимата правна квалификация. ВтАС е дал отговор на въпроса защо различните наркотични вещества сами по себе си не могат да обусловят намерение за разпространение, тъй като подсъдимите са употребявали дрога. Освен това е счетено, че графичната и визуална комуникация, съхранявана във виртуална облачна система, не се явява достатъчна да се изведе, че процесните наркотици са били предназначени за разпространение. И са изписани съображения, които отговарят на процедурните правила и на логическите връзки.

В защита все на тази теза, на второ място представителят на ВтАП е отразил следното „по същият неправилен начин въззивният съд не е обърнал внимание на неправдоподобния претекст за посещението в гр.Русе-среща с родителите на 2 подсъдимата Р., предвид интересния факт, че двамата не са отседнали в дома на последната, а са си наели хотелска стая.“/стр.2 от протеста, трети абзац, средата/.

Направеният довод е единствено житейски, отразяващ ценностната система на изготвилия протеста прокурор, без наличие на доказателства по лансирания факт. Той впрочем не се споделя и от представителя на върховната прокуратура, както е посочено в съдебно заседание пред ВКС.

Тази инстанция не се солидаризира с възражението за „неправдоподобен претекст“ с няколко съображения, които при желание могат да бъда и разширени: домът в Русе се обитава от родителите на Р. и те не са желаели да допуснат в него да отседнат дъщеря им и нейния по-възрастен приятел; самата подсъдима не е искала да притеснява родителите си с преспиване в дома им, за да не се налага да посредничи в неблагополучни отношения между любимия й към този момент мъж и близките й кръвни роднини; тъй като процесната случка е станала на 16.10.21 г., страхът от зараза с ковид 19, все още важим, особено при контакти в затворени пространства, е бил наличен и затова срещата между дейците и родителите на М. Р. е била предвидена да се проведе навън, включително и с оглед осуетяване на умора от извършване на домакински дейности по повод виждането; двамата дейци са смятали свободно да консумират наркотични вещества, както е и станало, което е било невъзможно да се осъществи в дома на Р. и т.н. и т.н. Току-що изложените различни гледни точки от категоричната такава на държавния обвинител от ВтАП, която според него охарактеризирала умисъла за разпространение на наркотични вещества, установяват възможността за несложно отхвърляне на прокарваното твърдение. Липсват конкретни доказателства за намерение за разпространение, в подкрепа на които да се насложат и житейските аргументи на прокурора, разкрити чрез познание на народопсихологията на българското семейство и неговото гостоприемство.

На трето място, в протеста е отразено, че ВтАС е проявил съществена слабост в аналитичната дейност и е преповторил пропуска на ОС-Русе да бъдат изследвани наличните доказателства по делото в тяхната пълнота и взаимосвързаност. Затова и по същество мотивите на въззивната инстанция дублирали тези на първата, като в найголяма степен те са уязвими, доколкото не е направен задълбочен анализ на обясненията на подсъдимите и най-вече на тяхната достоверност. Все в този ред на мисли се набляга на обстоятелството,че във въззивния протест били изложени доказателствени противоречия, които е следвало да бъдат обсъдени в протестираното решение, но това не е сторено. Просто казано, държавното обвинение се оплаква пред ВКС от липса на надлежно мотивиран съдебен акт, срещу тезите по който може да се спори адекватно; както и в „накърняване на правно логическия процес по формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд въз основа на опорочен доказателствен анализ.“

Казаното не отговаря на видимата процесуална действителност. Прочитът на атакуваното решение установява, че то се схожда с правилата за създаване на такова, а в дейността на ВтАС не се констатират пороци, които непреодолимо да нарушават правата на страните да получат съдебно изпълнение на задължение за всестранно, пълно и обективно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Действително, втората инстанция се е облегнала на позиции на първостепенния съд, но тя контролира негов акт и няма пречка да прави това, ако се солидаризира с казаното. Същевременно е осъщестила и собствен прочит на доказателствените материали, като е изразила съображенията си по налични противоречия. Изводите й се явяват ясни, обусловени от годен анализ без пренебрегване на доказателствен материал и с вярна подкрепа от съдържанието му. ВтАС е изпълнил и задълженията си по даване отговор на решаващите доводи по въззивните сезиращи документи с аргументи,споделими и от ВКС. Същината на оплакването на прокурора в обратната 3 насока не представлява друго, освен недоволство от това,че не са възприети изцяло неговите съображения.

Поради казаното дотук, на четвърто място се настоява за допуснато нарушение на материалния закон с оправдаване на дейците. При липсата на разкрити процесуални нарушения от страна на въззивната инстанция, които да обосноват подобен извод, протестът следва да бъде оставен без уважение. В този смисъл се намират за основателни и аргументите, изтъкнати от касатора З. в изготвеното от неговия защитник писмено възражение.

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ З.:

Голяма част от жалбата на този подсъдим съдържа в себе си оплаквания, относими към необоснованост на атакувания съдебен акт и недоказаност на престъплението, за извършването на което деецът е осъден. И доколкото жалбата се поддържа изцяло, трябва да се наблегне на обстоятелството, че тези два фактора не са касационни основания, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК, и не следва да бъдат предмет на произнасяне от този съд при настоящото първо редовно разглеждане на делото пред него. Именно защото е недопустимо да се произнася по тях, ВКС не може да променя и приетите факти, а ако стигне до извод, че те са незаконосъобразно процедурно изведени, е длъжен да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане.

Точно обратното се иска в жалбата на подсъдимия чрез неговия защитник, което е препотвърдено и в молбата,депозирана в съдебно заседание пред ВКС- деецът да бъде признат за невинен и оправдан, т.е.да се осъществи произнасяне по същността на доказателствената съвкупност, допустимо само по реда на чл.354, ал.5,изр.2 НПК, изискванията на която разпоредба не са налице. При приетите за подсъдимия безспорно престъпни факти е недопустимо да се подходи по искания начин. Както вече повече от четвърт век е ясно при прилагане правилата на касационното производство, според нормата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК оправдаване би било възможно само при възприемане на правилно изведена от решаващата контролирана инстанция,чийто акт подлежи на проверка, фактология, която незаконосъобразно е била счетена за престъпна.

И така, по допустимите съображения по касационната жалба е нужно да бъде взето следното отношение:

Най-важният поставен проблем е свързан с приложените на л.4 и на л.119 от т.1 на досъдебното производство /ДП/ протоколи за доброволно предаване от М. Р. и В. З., видно от които са предадени вменените на подсъдимите наркотични вещества, покъсно също предадени от полицейски служител на разследващ полицай /л.5 от ДП/, а впоследствие изследвани по надлежен експертен ред. Направените в тази връзка възражения, обобщено се свеждат до две: на първо място,че не става дума за доброволно предаване, а за оглед, претърсване и изземване-последните процесуалноследствени действия направени без съдебна санкция: на второ- че доколкото полицейските служители, посетили стаята на подсъдимите в хотела, са извършвали процедурни действия, макар и неправилно документално оформени, техните показания не могат да бъдат предмет на преценка, тъй като разпитите им са в противоречие с нормата на чл.118 НПК. Ако пък се приеме,че поведението на тези свидетели е по реда на ЗМВР, то тогава предоставените им данни от дейците имат характер на полицейска беседа, която е недопустимо да бъде предмет на разглеждане.