Решение № 1934 от 22.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№………………..

………………., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВАРНА, XXV състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 2509/2020 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „ДИ-ИВ 1“

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЖК „Владислав Варненчик“ № 54, вх. 1, ет. 6, ап. 22, представлявано от управителя М.

Д. Н., подадена чрез адв. М.Ж., срещу Заповед № 309-ФК от 19.10.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, ЖК „Младост“, бл. 111, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

С жалбата се настоява, че оспорваната заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че изложените мотиви са твърде общи и не обосновават определянето на конкретния срок за запечатване на обекта точно на 14 дни, като не е спазен принципът на съразмерност, установен с чл. 6 от АПК. Изтъква се, че в мотивите относно продължителността на срока е посочена установената положителна разлика между отчетените продажби от фискалното устройство (ФУ) и наличните парични средства, което обстоятелство не е сред изрично предвидените нарушения по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при които органът следва да наложи ПАМ, като е указан и видът на предлаганите за продажба стоки в обекта. Поддържа се, че липсва конкретен анализ на извършваната дейност в обекта, местонахождението му, поведението на търговеца като например оборотите му, налице ли е спад в продажбите, има ли други нарушения на данъчното законодателство, които отчитайки изградената дистанционна връзка с НАП са известни и е следвало да бъдат съобразени при определяне продължителността на срока. Според оспорващия в конкретния случай ПАМ не изпълнява възложената й роля с нормата на чл. 22 от ЗАНН, след като у търговеца остава усещането за налагане на много по-тежко наказание от дължимото, както и за това, че контролният орган се стреми да го лиши от упражняването на конкретна дейност вместо да го накаже или ограничи по начин, който да го дисциплинира. В подкрепа на твърдението си, че ПАМ не отговаря на специфичните цели на ЗДДС, оспорващият се позовава на обстоятелството, че не е издадено наказателно постановление и е лишен от възможността да се възползва от предоставената възможност за прекратяване на мярката на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Искането е да се отмени оспорваната заповед. В хода на делото оспорващият представя доказателства за заплащане на имуществената санкция, наложена с издадено на 01.12.2020 г. наказателно постановление и заявява, че е подадена молба за прекратяване действието на ПАМ.

Ответникът - Началникът на отдел

„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - ст. юриск. Т.А, с писмен отговор по жалбата (л. 17 от делото) поддържа неоснователност на оспорването. Искането е да се остави без уважение жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на оспорваната заповед, като се сочи, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност, независимо от хода на административнонаказателното производство. Срокът на мярката, се сочи, че е определен по целесъобразност, като преценката е упражнена в рамките на закона – 14 дни и са изложени мотиви.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.10.2020 г. в 09:30 ч., при проверка от органи по приходите на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, ЖК „Младост“, блок 111, стопанисван от „ДИ-ИВ 1“ ЕООД, е установено, че при извършена контролна покупка на 2 бр. кафе еспресо с единична цена 0,50 лв. или общо на стойност 1 лв., заплатена в брой с една монета от 1 лев от проверяващия Д.Б на лицето М. Д. Н. – управител и едноличен собственик на стопанисващото дружество, не е издаден фискален касов бон от наличното и въведеното в експлоатация в обекта ФУ. Органите по приходите установяват и наличие на положителна разлика в размер на 14,80 лв. при съпоставката на фактическата касова наличност на паричните средства в касата на обекта и отчетената такава чрез ФУ. Констатациите, контролните органи, обосновават с данните от КЛЕН от ФУ, дневния Х отчет за 18.10.2020 г. и описа на паричните средства в касата към момента на проверката. За установеното е съставен Протокол за извършена проверка cep. АА № 0358843/18.10.2020 г., като са приложени към него доказателства - КЛЕН от ФУ, дневния Х отчет за 18.10.2020 г. и описа на паричните средства. В съставения опис на касова наличност от проверяваното лице е отбелязано, че положителната разлика между фактическата и разчетената касова наличност в размер на 14,80 лв. се дължи на това, че управителят М. Д. Н. не ги е обявила и е връщала дребни от собствените си пари.

С оспорваната заповед е прието, че стопанисващото обекта дружество не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, в нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС, което представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.

1 от ЗДДС - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено следното:

Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение.

Взети са предвид:

-тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото – неточното определяне на облагаемия оборот и съответно невнасяне на дължимия налог;

- установената положителна разлика от 14,80 лв. между отчетените продажби от ФУ и наличните парични средства в касата към момента на проверката на 18.10.2020 г.;

- наличието на публични задължения, които към датата на издаване на заповедта са в размер на главница 2 467,66 лв.;

- вида и разнообразието на предлаганите стоки – хранителни стоки, безалкохолни и топли напитки, млечни продукти, пакетирани храни, бира, вино и др.;

- за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Нарушението представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, като деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.

Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.

Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

В съответствие с принципа за съразмерност, срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане вреда за фиска.

За констатираното нарушение - неиздаване на фискален касов бон за процесната контролна покупка на 18.10.2020 г. е съставен АУАН № F577533/29.10.2020 г., връчен на представляващия дружеството на дата на съставянето му, и е издадено Наказателно постановление № 549650-F577533/01.12.2020 г. - л. 23 от делото.

Съдът намира жалбата за допустима.

Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок. Видно от разписка на л. 16 от адм. пр., оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 29.10.2020 г., а жалбата е подадена на 12.11.2020 г., предвид посочената дата на входящия номер на жалбата, подадена чрез административния орган - л. 6 от делото.

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т.

1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 2 от адм. пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.

Оспорваната заповед е издадена в условията на заместване на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, от К.А.А на длъжност началник на сектор „Мобилни групи“ – Варна в отдел „Оперативни дейности“ – Варна, в съответствие със Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 3 от адм. пр.) Ответникът представя доказателства за отсъствието на титуляра на длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна към датата на издаване на оспорваната заповед – болничен лист (л. 22 от делото). Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност, и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите на органите по приходите, обективирани и в Протокол cep.

АА № 0358843/18.10.2020 г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Предвид наличието на фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Изложени са конкретни мотиви във връзка с определянето на срока на мярката, които са относими към конкретното нарушение и към извършителя му. Възраженията на оспорващия в този аспект (за липса на мотиви) са неоснователни.

Не се установява в производството по издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната незаконосъобразност.