Решение № 2 от 07.01.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Мая П. Величкова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Елг. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600200 по описа за 2021 година С присъда №5 от 30.08.2021г. по НОХД №270/2021г. Сливенският окръжен съд признал подс. М. Р. ИЛ. за виновен в това, че на 20.04.2021г. в гр. Нова Загора, в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 1700 лева от владението на собственика й Хр. З.

Хр. без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б.

„б“ чл. 58а, ал.1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. М. Р. ИЛ. за виновен в това, че на 20.04.2021г. в гр. Нова Загора прокарал в обръщение подправени парични знаци – 20 броя банкноти с номинал 1 щатски долар, емисия 2009, серия и номер С647414F, като знаел, че банкнотите са подправени, поради което и на основание чл.244, ал.1, предл.1 и чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс. М. Р. ИЛ. общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи 1 при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от наложеното общо наказание лишаване от свобода времето, през което подс. М. Р. ИЛ. е бил задържан под стража с постановление на прокурора и с взета от съда мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 21.04.2021г. до привеждане в изпълнение на наложеното наказание.

Осъдил подс. М. Р. ИЛ. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Сливен, сумата 105,79 лева, представляваща направени по делото разноски.

На основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК отнел в полза на държавата 20 броя банкноти с номинал 1 щатски долар, емисия 2009, серия и номер С647414F, оставени на съхранение в БНБ, които да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Постановената присъда е обжалвана от подс. М. Р. ИЛ. с единственото оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания лишаване от свобода, които намира за завишени и несъобразени с направените от него пълни самопризнания и оказаното съдействие на разследващите органи. Моли въззивната инстанция да намали размерите на наказанията му.

Въззивна жалба срещу присъдата е подал и служебният защитник на подс. М. Р. ИЛ., който също прави довод за несправедливост на наложените наказания. Като изтъква, че първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, заявява несъгласие с определените на основание чл.58а, ал.1 от НК размери на наказанията лишаване от свобода.

Счита, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, тъй като по отношение на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, за каквито посочва направеното самопризнание, изразеното искрено съжаление за стореното, добросъвестно процесуално поведение, тежко семейно и материално положение и относително млада възраст. Моли въззивния съд да измени първоинстанционната присъда и да определи размерите на наложените наказания при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Алтернативно претендира намаляване размерите на определените по реда на чл.54 от НК наказания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на 2

Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивните жалби. Счита, че атакуваната от подсъдимия и неговия защитник присъда е законосъобразна и справедлива. Намира, че наложените и за двете престъпления наказания правилно са били индивидуализирани по реда на чл.54 от НК, като са били съобразени наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, причините и подбудите за извършване на деянията както и тяхната висока степен на обществена опасност, а също и с високата лична опасност на подсъдимия, който е многократно осъждан и е търпял наказания лишаване от свобода. Смята, че в съответствие с нормата на чл.58а, ал.1 от НК са били редуцирани размерите на определените наказания лишаване от свобода. Категоричен е, че в случая липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, за да намерят приложение нормите на чл.55, ал.1 т.1 и чл.58а, ал.4 от НК. Отбелязва, че за да се индивидуализира наказанието по чл.55 от НК, необходимо е съдът да констатира, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко като реакция на извършеното престъпление.

Подчертава, че в случая такава констатация не може да се направи, ако и съдът да приеме, че са налице изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Споделя оценката на първата инстанция относно установените смекчаващи обстоятелства, за каквито е приел направените самопризнания от подсъдимия, оказаното съдействие за разкрИ.е на престъплението, наличието на семейство и липсата на средства. Изразява съгласие с решението на съда за определяне на наказанията при отчитане значението на отегчаващите вината обстоятелства, сред които посочва многобройните осъждания, извън тези обосноваващи квалификацията опасен рецидив, извършването на деянието в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества, приложените от подсъдимия хитрост и обиграност при осъществяване на престъпната деятелност, използването на придобитите от престъпленията парични средства за хазартни игри. Смята, че изброените отегчаващи обстоятелства са достатъчни, за да се изключи възможността за приложението на чл.55 от НК. По тези съображения предлага въззивният съд да приеме жалбите на подсъдимия и неговия защитник за неоснователни и да потвърди присъдата като законосъобразна и справедлива.

Служебният защитник на подс. М. Р. ИЛ. поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Макар и да заяви, 3 че първоинстанционната осъдителна присъда е незаконосъобразна и необоснована, аргументира единствено довод за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Предвид разглеждането на първоинстанционното производство по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване от подсъдимия на всички факти и обстоятелства, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, счита, че наказанията лишаване от свобода следва да бъдат определени не съгласно чл.58а, ал.1 от НК, а на основание чл.58а ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В тази група, значими за наказанията обстоятелства, включва направените самопризнания на подсъдимия на досъдебното производство, критичното му отношение към стореното, искреното му съжаление за извършеното, добросъвестното му процесуално поведение, тежкото му семейно и материално положение, както и относително младата му възраст. Като намира за несправедливо всяко от наложените две наказания лишаване от свобода, заключава, че и определеното на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание от четири години лишаване от свобода е явно несправедливо като завишено, поради което моли въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и в съгласие с нея да индивидуализира наложените наказания лишаване от свобода в размери под минималните такива, визирани в приложимите за казуса норми на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.244, ал.1 от НК.

Подс. М. Р. ИЛ. поддържа въззивната си жалба и моли за намаляване на наложените му наказания лишаване от свобода. Присъединява се към пледоарията на своя служебен защитник и към направените от него искания.

Частният обвинител Хр. З. Хр., редовно призован, не се яви пред настоящата инстанция нито лично, нито чрез свой процесуален представител, и не изрази становище по въззивните жалби на подсъдимия и на неговия защитник.

Въззивните жалби като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от подсъдимия и неговия защитник, които имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.3 и ал.6 от НПК, са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на 4 досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивниците и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивните жалби на подсъдимия и неговия защитник са частично основателни.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложените наказания и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него.

Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подс. М. Р. ИЛ. е роден на **.**.****г. в гр. Хасково. Той е български гражданин от турски произход, с начално образование, но не може да чете.

Живее в гр.Нова Загора на семейни начала с лицето С. И.а С., с която имат едно малолетно дете на 3 години. Не работи и не получава трудови доходи.

Не притежава имоти и моторни превозни средства.

Осъждан е както следва:

С определение №90 от 01.03.2011г., влязло в сила на 17.03.3011г., по ЧНД №78/2011г. на Районен съд – Нова Загора на подс. М.И., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1от НК, е било определено едно общо наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено от изтърпяване, на основание чл.66 от НК, за тригодишен изпитателен срок, за извършените от него престъпления – предмет на разглеждане по НОХД №1019/2009г. на Районен съд – Хасково, по НОХД №1196/2009г. на Районен съд – Хасково и по НОХД №114/2010г. на Районен съд – Нова Загора. На основание чл.68 от НК посоченото наказание е било приведено в изпълнение с присъда по НОХД №298/2010г. на Районен съд – Нова Загора.

С цитираното определение на подс. И. е било определено и второ общо наказание – една година лишаване от свобода по втора съвкупност, формирана от извършени от него престъпления – предмет на разглеждане по посочени в определението наказателни дела. Впоследствие обаче към тази 5 втора съвкупност е било добавено още едно престъпление, извършено от подс. И. и предмет на разглеждане по НОХД №118/2011г. на Районен съд – Нова Загора.

С присъда №181 от 19.04.2011г., в сила от 05.05.2011г., по НОХД №118/2011г. на Районен съд – Нова Загора на подс. И., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е било определено едно общо наказание от една година лишаване от свобода за извършените от него престъпления – предмет на разглеждане по НОХД №298/2010г., НОХД №403/2010г., НОХД №453/2010г, НОХД №514/2010г. и НОХД №118/2011г., всички на Районен съд – Нова Загора. На основание чл.24 от НК определеното общо наказание една година лишаване от свобода е било увеличено с ¼, като така увеличеното общо наказание от една година и три месеца лишаване от свобода е било изтърпяно от подс. И. при първоначален строг режим.

С присъда №10 от 05.06.2015г., в сила от 23.06.2015г., по НОХД №135/2015г. на Районен съд – Карнобат, на подс. И., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е било определено едно общо наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода за извършените от него престъпления – предмет на разглеждане по НОХД №422/2012г., НОХД №569/2012г. и НОХД №12/2013г., и трите на Районен съд – Нова Загора, както и по НОХД №135/2015г. на Районен съд – Карнобат. На основание чл.24 от НК определеното общо наказание три години и четири месеца лишаване от свобода е било увеличено с една година и така определеното общо увеличено наказание от четири години и четири месеца лишаване от свобода е търпяно при първоначален строг режим.